„Не ме отхвърляй в старостта ми, кога почне да чезне силата ми, не ме оставяй“. Това са стихове от 70-тия псалм на Давид, по който израелският композитор и певец Авиху Медина създава популярна песен, станала световен хит и му донесла най-високото отличие за принос в културата в еврейската държава - наградата на Израел. До тогава е бил в категорията източни (чалга) певци.
"Това е една от най-известните ми композиции и е по текст на един от псалмите на цар Давид." Не ме изоставяй, като остарея ". Бях я написал за конкретен певец. Първоначално той не искаше да я изпълни. Стряскаше го прекалено сериозният текст. Смяташе, че трябва да изпълнява само леки песни, на базата на народни мотиви.
След 4 години склони да изпее този псалм и имаше огромен успех. Когато я писах бях млад, но усещах нещата в бъдеще. Да си възрастен певец не е лесно. Имаш славно минало. На рядко се сещат да те поканят да участваш в концерт. Бъдещето на творчеството ти е неясно. Израел е страна с много музикални таланти. Всеки две - три години се появяват млади певци, чиито песни засенчват най-изпълняваните шлагери от последните няколко години. Ние имаме шанс само сред публика от наши връстници, при които носталгията е доминираща, каза за БНР Авиху Медина.
Слушащите музика в Израел са шест милиона. Едни обичат класическа и оперна музика, други джаз или хорова музика. Леката и забавна музика предпочитат не повече от 4,5 милиона. А ние имаме талантливи изпълнители, за поне 100 милиона слушатели.
Като публиката е толкова малко, не са минали и десет години и ти си вече творец от предна епоха. Младите енергично те изтласкват от сцената и в прекия и в преносния смисъл на думата.
Но това е хубаво, нали? Имаме много жанрове, много изпълнители и много предпочитания на слушателите. Нищо, че страната ни е малка."
За човек, произлизащ от бедно семейство, при това от група евреи, което не са имали особено голям авторитет в Израел при пристигането им, музиката и спорта са двете области, с които младите хора са можели са се оттласнат от дъното. Медина е опитал и двете и е постигнал успехи. Като малко момче, когато овдовелият му баща създава ново семейство, Авиху отива в интернат в кибуц. Там опознава нови жанрове музика. Влюбва се в рока. Творчеството му е комбинация между източна и западна музика. Затова то е толкова слушано по всички радиостанции и по мрежата.
"Получих наградата на Израел като първопроходец на нов за Израел жанр. Някои го наричат източен, аз - не. Всеки, който е пристигнал в тази страна е донесъл музикалните традиции на предците си. Те може да са от запад, изток, север, юг, о ако звучат добре, стават любими за всички. Затова, като се говори за израелска музика, имаме предвид влиянието и пречупването под нов ъгъл на цялата световна традиция и на съвременните течения.
Например, моите родители имат йеменски корени. Семейството на майка ми е пристигнало по тези места през 1883 година. И родителите ми, и аз сме родени тук. Но вкъщи звучеше музиката на страната, откъдето идват и аз познавам добре традициите на Йемен.
Притаявам дъх като ги слушам. Сега от страната на дедите ми се чува само за ракетите на Хусите и дрънкането на оръжие в Червено море. Но терористите са толкова малка група, че не са в състояние да заглушат музиката на Йемен, нито музиката на Израел, убеден е Авиху Медина.
Още по темата в звуковия файл.
"Най-ярките ми спомени като дете са от празнуването на Великденските празници , както и Лазарицата от предната седмица, сподели за "Хоризонт" писателката Виктория Бешлийска . " По нашия плевенски край този празник е много тачен и обичан . Момичетата се обличат в носии, окичват се с цветя и лазаруват, което ще рече, че обикалят съседните къщи,..
Дошла само на 22 години от с. Мугла, след Института за учители в Смолян, Елена Алекова като цяло се установява в София, омъжва в София и живее тук и досега. Стихосбирката й "Сянка на ангел" / "Щрихи от София" е създавана от 1989 година досега, като през 2024 г. са написани само две стихотворения. Десетилетия любов, взиране в обикновения..
Jeremy? са носителите на голямата награда на музикалната класация за българска поп и рок музика БНР Топ 20. Те бяха отличени за "Най-дълго задържала се под №1 песен в класацията" на БНР. Bury me deep in love беше на върха в продължение на девет седмици. Столичният клуб "Строежа" беше домакин на церемонията по връчването на Годишните..
На Велики четвъртък, 2 май, Софийската филхармония ще посрещне добре познати на състава и публиката музиканти - диригента Мартин Пантелеев и пианиста от Германия Бернд Глемзер, лауреат на клавирните конкурси „Рубинщайн", „Чайковски", „Бузони", ARD и др. Изявата в зала "България" комбинира две творби, които имат различен статус - любимия на мнозина..
Пътят към Господ е път към себе си и към другите. В това са убедени Деян Костов и Милена Ташкова. Те помогат на желаещите се да го извървят, оповавайки се на вярата и на творчеството. На 14 юни ще открият изложбата "Кръстопът – цената на избора“ в Националната базилика "Светото сърце" в Брюксел, Белгия. Милена Ташкова и Деян Костов за цената..
"Последните години доста бързо преминавам от една роля в друга, това често ме пристеснява ...Справям ли се? Незнам, каза за БНР Каталин Старейшинска . Тя е млада и се е посветила на театъра. Изпълнява ролите си с дълбоко потапяне в образа . Взискателна е и е всеотдайна. Тя е актрисата от Малък градски театър "Зад канала" Каталин..
Днес - 30.04, от 18.30 часа в парка пред Народния театър се открива изложбата "Не на расизма в ЕС". Зад нея стои колективът на "Мулти култи", а автор на фотографиите е Красимир Димитров. Бистра Иванова раз каза пред БНР, че идеята за събитието се ражда след извършване на проучване върху връзката между речта на омразата и евроскептицизма. "То..
Всичко на великденската трапеза ни изкушава , но поемането на прекалено много количество храна и газирани и алкохолни напитки може да доведе до..
За Великден майстори от Северозападната задруга за стари занаяти подариха на врачани параклис. Той е оформен в хралупата на стара черница в двора..
За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото..