Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Кога и как България става космическа държава?

Институтът за космически изследвания и технологии към БАН ще навърши 55 години

Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров за развитието на космическата наука у нас

Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров
Снимка: Пламена Бачийска

Тази година Институтът за космически изследвания и технологии към БАН ще навърши 55 години, а през април ще отбележим и 45 години от излитането в космоса на българина Георги Иванов. За годишнините и за българското присъствие в космоса гости в "Нощен Хоризонт" директорът на института проф. д-р Георги Желев и проф. дн Георги Сотиров, член на Научния съвет в Института.


Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров разказаха за "Хоризонт", че Институтът за космически изследвания и технологии към БАН се създава през 1969 г. като група по Физика на космоса към Президиума на БАН.


България заема 18- то място в ранглистата със своя първи прибор за Космоса, той се казва П1, той е изстрелян през 1972 година, това е първият български прибор в орбита и той дава информация. Служи за изследване на йоносферата и плътността й и характеристиките й.


По този начин България става една космическа държава. Във връзка с честванията на 1300 години България се дава възможност да се направят и да бъдат изстреляни в орбита два спътника - "Интеркосмос България 1300" и "Метеор Природа", като за целта е създадена научна програма и апаратура. 


Единият от спътниците е изцяло с българска апаратура, това са 11 прибора, а другият спътник, който се изследва 11 месеца по-късно е за дистанционно изследване на Земята. Той има около пет български прибора, разказаха още учените. 


Това по думите им е един фундамент, върху по-късно успешно се развива историята на българската космонавтика. Оборудването и на двата спътника е извършено от български учени, а изстрелването само е от руски носители, което е голям успех, който дава възможност след това при подготовката на полетите на първия и втория български космонавти, ние успешно да се реализираме като космическа държава.

Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров
Проф. д-р Георги Желев е директор на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките (ИКИТ-БАН) от 2020 г. Завършил е висше образование в Минно-Геоложки Университет "Св. Иван Рилски" – София. Работи в Института от началото на своята научна кариера от 1998 г. Доктор е по научна специалност „Дистанционни изследвания на Земята и планетите“. Доцент е от 2015 г. до 2020 г., а от 2020 г. и понастоящем е професор в ИКИТ. От 2015 ръководи лаборатория „Полеви подспътникови измервания” в ИКИТ-БАН. От 2019 г. до момента е член на Научен Съвет на Института. Член е на Общото събрание на Българска академия на науките. Носител е на грамота, почетен знак и медал на ИКИТ и е лауреат на наградата „Варна“. Автор е на над 110 публикации, цитиран е над 230 пъти и е участвал в над 70 проекта с национално и международно значение. Автор е и на над 20 изобретения и полезни модели. Областите на научния му интерес са: дистанционни методи, географски информационни системи (ГИС), геология, геоморфология, геориск.

Професор дтн, инж. Георги Сотиров работи в Института за космически изследвания и технологии – БАН (ИКИТ-БАН). Има близо 25 годишен стаж в ИКИТ-БАН. Заемал е следните длъжности: научен секретар - 2012 – 2018 г., зам. директор -2019 -2021 г. В момента е ръководител на секция „Аерокосмически системи за управление“. Областите на научните му интереси са: аерокосмическа техника; бордово и наземно радиоелектронно оборудване; радиолокация, радионавигация и комуникации; системи за опознаване, системи за разузнаване и наблюдение; трибологични материали. Неговите публикации  а повече от 180.

В предаването ще чуете  още за изстрелването на Союз 33 с Георги Иванов, репортаж на Боян Трайков за излитането на първия български космонавт, както и думи на Нийл Армстронг, когато стъпва на Луната, думи на Георги Иванов как изглежда Земята от Космоса и какъв е самият Космос.

Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Премиера на книгата

"Приключенията на една блондинка" - среща с автограф и чаша вино на 12 ноември

На 12 ноември от 17,30 часа на среща с автограф и чаша вино в Коктейл бар "Опус" на ул. "Иван Вазов" 8 Мариана Кирова кани приятели и почитатели на премиерата на новата си книга "Приключенията на една блондинка". В книгата са включени разкази и новели, както и едноименния роман, който е обект на второ издание . Излезе от печат новата книга..

публикувано на 10.11.25 в 08:00

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг в София.

Милена Бордън за идеята да има паметник на княз Александър I Батенберг

През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг.  След смъртта на княз Александър I..

публикувано на 06.11.25 в 15:00
Тодор Стефанов

Джаз музикантът Тодор Стефанов: Реалността в България извиква чувство на тъга

В "Нощен Хоризонт" ви срещаме с изявения български джаз музикант Тодор Стефанов . Той е завършил Кралската консерватория в Брюксел - специалност "Поп и джаз музика". От 23 години гради музикална кариера в Белгия - свири в клубове, участва в джаз фестивали, композира и преподава музика в British School в Брюксел. "За тези, които..

публикувано на 03.11.25 в 12:10
Жулиета Нелова

Жулиета, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите

В рубриката „Горещи сърца“ гостува Жулиета Нелова, която се шегува с трудностите и проплаква с книгите. Някога журналист, сега тя е помощник-частен съдебен изпълнител. Обрати бележат професионалния и житейския път на 60-годишната жена. Тя започва да работи като журналист в местен вестник във Враца в началото на 90-те години. Идва в родния град на..

публикувано на 02.11.25 в 06:05
Карстен Хен

Карстен Хен пред БНР: Четем, за да усетим връзката, която ни липсва в реалността

Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..

публикувано на 27.10.25 в 22:15

Ина Николова: Изкуството помага на децата да израстват като пълноценни и щастливи хора

Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..

публикувано на 26.10.25 в 04:36