Институтът за космически изследвания и технологии към БАН ще навърши 55 години

Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров за развитието на космическата наука у нас

публикувано на 08.02.24 в 15:26

Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров

Снимка: Пламена Бачийска

Интервю на Пламена Бачийска с проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров в ''Нощен Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Тази година Институтът за космически изследвания и технологии към БАН ще навърши 55 години, а през април ще отбележим и 45 години от излитането в космоса на българина Георги Иванов. За годишнините и за българското присъствие в космоса гости в "Нощен Хоризонт" директорът на института проф. д-р Георги Желев и проф. дн Георги Сотиров, член на Научния съвет в Института.

Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров разказаха за "Хоризонт", че Институтът за космически изследвания и технологии към БАН се създава през 1969 г. като група по Физика на космоса към Президиума на БАН.

България заема 18- то място в ранглистата със своя първи прибор за Космоса, той се казва П1, той е изстрелян през 1972 година, това е първият български прибор в орбита и той дава информация. Служи за изследване на йоносферата и плътността й и характеристиките й.

По този начин България става една космическа държава. Във връзка с честванията на 1300 години България се дава възможност да се направят и да бъдат изстреляни в орбита два спътника - "Интеркосмос България 1300" и "Метеор Природа", като за целта е създадена научна програма и апаратура.

Единият от спътниците е изцяло с българска апаратура, това са 11 прибора, а другият спътник, който се изследва 11 месеца по-късно е за дистанционно изследване на Земята. Той има около пет български прибора, разказаха още учените.

Това по думите им е един фундамент, върху по-късно успешно се развива историята на българската космонавтика. Оборудването и на двата спътника е извършено от български учени, а изстрелването само е от руски носители, което е голям успех, който дава възможност след това при подготовката на полетите на първия и втория български космонавти, ние успешно да се реализираме като космическа държава.

Проф. Георги Желев и проф. Георги Сотиров

Проф. д-р Георги Желев е директор на Института за космически изследвания и технологии при Българската академия на науките (ИКИТ-БАН) от 2020 г. Завършил е висше образование в Минно-Геоложки Университет "Св. Иван Рилски" – София. Работи в Института от началото на своята научна кариера от 1998 г. Доктор е по научна специалност „Дистанционни изследвания на Земята и планетите“. Доцент е от 2015 г. до 2020 г., а от 2020 г. и понастоящем е професор в ИКИТ. От 2015 ръководи лаборатория „Полеви подспътникови измервания” в ИКИТ-БАН. От 2019 г. до момента е член на Научен Съвет на Института. Член е на Общото събрание на Българска академия на науките. Носител е на грамота, почетен знак и медал на ИКИТ и е лауреат на наградата „Варна“. Автор е на над 110 публикации, цитиран е над 230 пъти и е участвал в над 70 проекта с национално и международно значение. Автор е и на над 20 изобретения и полезни модели. Областите на научния му интерес са: дистанционни методи, географски информационни системи (ГИС), геология, геоморфология, геориск.

Професор дтн, инж. Георги Сотиров работи в Института за космически изследвания и технологии – БАН (ИКИТ-БАН). Има близо 25 годишен стаж в ИКИТ-БАН. Заемал е следните длъжности: научен секретар - 2012 – 2018 г., зам. директор -2019 -2021 г. В момента е ръководител на секция „Аерокосмически системи за управление“. Областите на научните му интереси са: аерокосмическа техника; бордово и наземно радиоелектронно оборудване; радиолокация, радионавигация и комуникации; системи за опознаване, системи за разузнаване и наблюдение; трибологични материали. Неговите публикации а повече от 180.

В предаването ще чуете още за изстрелването на Союз 33 с Георги Иванов, репортаж на Боян Трайков за излитането на първия български космонавт, както и думи на Нийл Армстронг, когато стъпва на Луната, думи на Георги Иванов как изглежда Земята от Космоса и какъв е самият Космос.

Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!