Пратеник на БНР в Украйна: Детство във война, младост в борба – ежедневието на младите украинци

Всъщност, Украйна е дигитална държава. Почти всичко може да се случи онлайн, включително регистрация на новородено дете и продажба на автомобил.

Киев – ден и нощ

През деня украинската столица Киев е оживена. Ако искате да срещнете млад човек, може да отидете в някоя институция, кафене или магазин. Със сигурност ще се окаже, че 22-годишна жена отговаря за медийната комуникация на местна власт в малко населено място или красива дама преди да навърши христовата възраст ще ви обслужи на рецепцията в хотела или на касата в магазина. Разбира се, има и хора в златните си години, но общото впечатление за Киев е, че това е млад град, изпълнен с хора, жадни за живот, които са решени да променят действителността. Дали я съзнават?

„Да, хипари сме. Вярваме в любовта и мразим войната“, ми казва в неформален разговор уличен музикант, докато се подготвя за вечерния си концерт. Музиката му е далеч от хипарските песни. Звучат съвременни популярни хитове в кавър или украински модерни песни. Много от хората, не само младите, не искат да говорят официално, но неформално са готови да

споделят преживяното. „Мой роднина е на фронта. Могат да ме призоват след три години, когато отговарям на възрастта. До тогава може да я намалят, защото хората свършват“, допълни музикантът, който отказва повече въпроси – нито за фронта, нито за собственото му творчество. Час по-късно около него са се събрали младежи и с греяно вино или друга напитка танцуват около него или просто се радват на песните му.

На купон, защото утре може да няма

Вечерният час задължава всички да бъдат в домовете си между полунощ и 5 часа на следващия ден, освен ако нямат специален документ за неспазване на правилото. И все пак Киев е жив вечерта. Млади хора се разхождат по уютните малки и големи улици на украинската столица, посещават барове и питейни заведения или просто излизат с приятели на разходка и питие след работния ден.

Мнозина (включително гласове от фронта) биха казали, „те се забавляват, други умират“. В неформален разговор купонджиите признават, че искат животът им да продължи въпреки войната и отказват да се научат да живеят с нея. Това не е съвсем вярно и те го съзнават, защото знаят, че една пренебрегната въздушна тревога може да струва живота им. Всички имат своите истории и разбират, че врагът идва внезапно и прави непоправимото.

В Украйна вече никой не вярва, че войната ще свърши скоро. Младите не искат да живеят с войната, но пеят за нея, носят символите на родината като цветовете на националния флаг, бижу във формата на международно признатите граници на Украйна или друг елемент, символизиращ украинската отбрана срещу руската агресия.

Искаме любов, не война!

изпълва въздуха. Целувки, прегръдки, влюбени двойки и … чували с пясък. Те защитават прозорците на приземните етажи на почти всички административни сгради и често стават неми свидетели на разговорите между хората, които спират за по цигара време около тях. 

На училище в бомбоубежището

Войната на Русия срещу Украйна е променила организацията на училищното образование. Всяка община има право да прецени как да провежда занятията на учениците – физически, онлайн или в хибриден вариант. Често изборът пада върху смесена форма, а понякога се налагат смени за ходене на училище, за да могат децата директно да влязат в бомбоубежището, дори в момента пряка заплаха за сигурността им да няма. В повечето случаи обаче помещенията са малки и се налага допълнителна организация на часовете.

Министерството на образованието съвместно с редица неправителствени организации е разработило множество помагала за учители и ученици, за да се справят със стреса от войната. Цялата страна е осеяна с различни кампании за психологическа подкрепа във времената на ужас. Много деца травмирани, коментират експерти в сферата, като това води до промени в поведението. От събуждане през нощта, кошмари, подмокряне до паник атаки и сериозни психически разстройства – това са само част от проблемите, които срещат млади и стари във времето на война.

Родена съм, за да помагам.

Ужасът на войната тласка младите хора към доброволчество. Срещам се със 17-годишно момиче, което вече е в университета и е спечелило подкрепата на международна организация, за да организира терапия на деца с увреждания от спектъра на синдрома на Даун. Решението й да се впусне в това приключение идва още в първите дни на руската агресия, когато все още никой не може да се ориентира в обстановката. Тя бързо осъзнава, че децата, които и без това имат необходимост от допълнителна грижа, остават на заден план. Затова започва да организира заедно с приятелите си терапии, в които децата играят с кучета или с коне. По думите й резултатите са невероятни.

19-годишен младеж редовно има смени за обслужване на гореща линия за хора, които страдат от психически травми от войната. „Обаждането при нас е първата крачка към решаването на проблема“, коментира младият студент, който се надява фронтът да не го застигне, а войната да приключи преди да навърши мобилизационна възраст. В същото време е съвсем наясно, че именно това може да бъде съдбата му.

За фронта не се говори с непознати

Войната засяга всички, но малцина са готови да говорят за близките си на фронта. Случайна среща във формален или неформален вариант (анкета, в която се представям и ги каня да говорят пред диктофона ми или просто разговор в магазина, метрото или на улицата) не е достатъчна, за да споделят историите на своите близки в най-горещите точки на украинската отбрана. Причините са много – някои не искат да говорят за травмата, други – просто не знаят. Техните близки са далеч, виждат се или се чуват много рядко, а разговорите не са за физическото оцеляване под руския обстрел на фронтовата линия. Дори и да има такива, те не се споделят с непознати, ми отговаря възрастна дама. Племенникът й е на фронта, а сестра й страда от сериозно заболяване.

Мнозина не искат да се връщат към спомените си от 24 февруари преди две години, когато започна пълномащабната война. Други още с въпроса напомнят, че Русия воюва срещу Украйна още от 2014 година. Трети отминават мълчаливо, защото за войната не се говори. Който не я е преживял, нищо не знае и по-добре за него. С нескрита ирония и тъга в очите млад мъж ми отговаря „Преживях окупацията, всичко е наред“.

Още по темата в звуковия файл.