Майкъл Милщайн: Предстои политическа драма в Израел, възможни са и избори

Интервю на Деян Йотов с Майкъл Милщайн в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Малко преди зазоряване на 29-ти февруари в ивицата Газа се случи трагедия, която за разлика от много други там след началото на войната миналия октомври, получи информационен отглас в целия свят. Дори редактираните кадри от дрон на израелската армия са достатъчни да се почувства отчаянието на хората в ивицата - от бруталните баталии, но и от липсата на основните за поддържането на живота храна, чиста питейна вода, лекарства... Най-малко 112 души са загинали при масово стълпотворение около конвой от 30 камиона с хуманитарна помощ в град Газа. Ранените са повече от 250.

Палестинците твърдят, че виновни са израелски войници, открили безразборна стрелба, след като стотици мъже се хвърлили срещу камионите да грабят продукти. Израел твърди, че войниците са стреляли предупредително и че жертвите са стъпкани или сгазени в хаоса. Води се разследване.

За това е интервюто с Майкъл Милщайн - полковник от резерва, оглавявал отдела за палестинските въпроси в израелското военно разузнаване АМАН, сега анализатор в Центъра за близкоизточни изследвания "Моше Даян" към университета на Тел Авив. А също и за шансовете все пак да има ново прекратяване на огъня, за вероятността Съединените щати да сменят подхода си към правителството на Израел и за това дали то би било готово да освободи лидера на двете интифади - Маруан Баргути - в замяна на свободата на всички отвлечени от Хамас заложници.

Доктор Милщайн, на ужасна трагедия станахме свидетели в четвъртък в ивицата Газа. Стотици и стотици отчаяни хора загинаха в стремежа си да стигнат първи до хляба и водата в камионите с помощи. Защо трябваше да се случи това?

Армията разследва обстоятелствата около това трагично събитие. Към момента не се знае колко души са загинали от израелски огън и колко са били стъпкани или прегазени в хаоса. Но, според мен, главната поука за нас в Израел от тази трагедия не е, че трябва да имаме партньор там - че още преди два месеца е трябвало да намерим някой друг клан да поеме контрола в Газа. Вместо това трябва да си дадем сметка, че се провали идеята за т.нар. трета фаза на войната, т.е. маломащабни рейдове от Израел срещу Хамас в Газа.

Не е възможно така да бъде установен нов ред там. Единственият резултат от тази стратегия е хаос - Могадишу до границата ни. В Израел трябва да разберем, че сме като на Т-образно кръстовище и трябва да изберем по кой от двата пътя да тръгнем - прекратяване на огъня и споразумение за заложниците или поемане на контрола в Газа, което би включвало създаване на нова палестинска администрация там. Каквото и да било друго би означавало, че трагедията от тази седмица е само началото. Надявам се правителството ни да го разбере най-после.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви миналата седмица план за след войната, според който административният контрол в ивицата Газа трябва да бъде поет от местни представители, които "не са свързани или финансирани от терористични държави и групировки". Кои са тези представители? И къде са?

Според мен тези местни групи са мираж. Няма такива. Планът на Нетаняху изглежда гладък и логичен, но всъщност е пълен с недостатъци. И точно това, за което питате, е един от тях. Какви са тези независими, мирни групировки, които се очаква да администрират Газа вместо нас? Никой не знае. Защото единствените, които изкласяват в ситуация като сегашната, са просто въоръжени банди.

Трябва всички да разберем, че това не е решение. Необходимо е да се обърнем към далеч по-сериозен потенциален партньор - да говорим с "Фатах". Но - знаете - в правителството ни има хора, които отхвърлят такава възможност, защото "Фатах" доминира Палестинската автономна власт, а те са против преговори с нея. Но това може да ни доведе до далеч по-ужасна ситуация от сегашната. Трябва да има координация поне с водещи фигури от "Фатах" в Газа, за да се положат основите на мира.

Доставките на хуманитарна помощ ще са ключово условие за прекратяване на огъня за Рамазана, ако въобще се стигне до такова. Не може ли Израел да се нагърби с осигуряване на безопасността на тези доставки, за да не се повтаря тази трагедия?

Ако Израел иска наистина да промени нещата в Газа, трябва да запази военното си присъствие в районите, където се доставя хуманитарна помощ, а не само да конвоира камионите натам и обратно. Защото това, според мен, не би помогнало. За да сме сигурни, че храната и водата ще достигнат до нуждаещите се, трябва да се координираме с "Фатах". Иначе Хамас би си върнала досегашния статут. Полезна алтернатива няма!

Смятате ли, че американският президент Джо Байдън ще бъде принуден вече да подходи по-силово към Израел? Радикалните коалиционни партньори на Нетаняху като че ли му дърпат конците и управляват вместо него, а той самият с нетърпение чака Тръмп да се върне. А Байдън получи ясно предупреждение тази седмица на първичните избори на демократите в Мичиган - че ще загуби вота там през ноември, ако не спре кръвопролитията в Газа.

Точно така. Близо 150 000 поддръжници на Демократическата партия в щата Мичиган дадоха на Байдън да разбере, че искат да смени подхода си към региона. Не мисля, че трагичните събития в Газа тази седмица ще доведат незабавно до някаква драматична промяна. Но те могат и да се окажат повратна точка и нещата да започнат постепенно да се променят.

С наближаването на ноември несъмнено ще се усилва американският натиск върху Израел за прекратяване на огъня и за увеличаване на хуманитарната помощ за Газа. А може би и за по-трайно примирие. Едва ли Америка ще наложи силово някакво решение, но натискът от там ще е все по-голям.

Дали все още е възможно прекратяване на огъня за Рамазана?

Преди трагедията завчера смятах, че двете страни се приближават към споразумение за прекратяване на огъня и че най-вероятно ще успеят. Но не за трайно примирие, а за сравнително малки отстъпки. А именно Израел да се съгласи да получи само част от заложниците - около 40 жени и възрастни мъже, а Хамас - да не получи гаранции за изтегляне на израелската армия от Газа.

Изглежда, че и двете страни са изтощени и имат нужда оръжията да замлъкнат поне за малко. Това означава обаче, че примирието би било много крехко. Все още смятам, че е възможно да бъде постигнато споразумение преди началото на Рамазана на 10 март. Тук в Израел много хора се надяват горещо това да стане и да видим поне част от заложниците отново у дома.

За освобождаването на всички заложници Хамас най-вероятно ще иска Израел да освободи не само многократно повече палестински затворници, но и знакови фигури сред тях. Дали Нетаняху би приел такава цена, предвид противопоставянето на партньорите му, които го крепят във властта?

Надявам се, че Нетаняху ще бъде готов да плати висока цена за свободата на заложниците. Дори това да означава освобождаване на някои, както ги наричаме "тежки престъпници" - затворници с окървавени ръце, включително Маруан Баргути. Той изглежда е част от голямата игра на Хамас. Член е на "Фатах", но ако Хамас успее да постигне освобождаването му, ще унижи Палестинската автономна власт. Смятат, че Баргути има голям шанс да стане президент вместо Махмуд Абас и в негово лице биха имали приятелски настроен партньор в Рамала.

По мое лично мнение вече има широк обществен консенсус в Израел, че в определен момент ще се стигне до освобождаване на такива ужасни за нас символи на палестинския терор - висши фигури от Хамас и дори Маруан Баргути. Няма да се изненадам, ако до няколко месеца той се окаже извън затвора. Това, разбира се, би имало драматичен ефект сред палестинците, особено на Западния бряг.

Войната ли е единственото нещо, което държи Нетаняху на власт?

Войната, разбира се, е един от главните фактори, които крепят режима на Нетаняху. Тази седмица той се обърна към народа с послание, че избори преди края на войната биха били победа за Хамас. Очевидно е, че се плаши от избори. Ясно му е, че израелците не биха го избрали вече за свой лидер. Много хора тук смятат, че затова той има интерес войната да продължава колкото може по-дълго. Не зная дали наистина е така.

Но съм сигурен, че предстои много политическа драма в Израел. Защото дори хора в "Ликуд" разбират, че проблемът е сериозен. Нищо чудно напрежението в партията на Нетаняху да доведе до разрив между него и, да речем, министъра на отбраната Галант и съответно до падане на правителството. Може и да имаме избори до няколко месеца.