Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Швеция трябваше да кандидатства за членство в НАТО още през 1997-ма, смята евродепутатът

Карин Карлсбру: Руската инвазия в Украйна много бързо събуди шведите

"Изправени сме пред най-опасните времена, на които нашето поколение е било свидетел"

| Интервю
Карин Карлсбру
Снимка: Европейски парламент

Швеция трябваше да кандидатства за членство в НАТО още през 1997 година. Tова каза в интервю за БНР шведската евродепутатка от "Обнови Европа" Карин Карлсбру. Партията й "Либерали" е част от управляващата коалиция на малцинството в кралството. Припомняме, че Швеция бе приета за член на Алианса на 7 март.

Карлсбру отбеляза, че руската инвазия в Украйна много бързо е събудила гражданите на Швеция, която поддържаше неутралитет от близо 200 години.

Г-жо Карлсбру, как гледате на членството на Швеция в НАТО - като закъсняло, навременно или преждевременно?

Бих казала, най-важното е, че вече сме член на НАТО. Това отне известно време, но ние сме много щастливи, че постигнахме тази цел от моя гледна точка. Някои твърдят, че е необходимо време за присъединяване към такава организация при т.нар. нормални обстоятелства. След като Швеция кандидатства обаче, те бяха извънредни. Според мен, беше грешка от страна на Швеция, че не кандидатствахме доста по-рано, в мирни времена, когато процесът щеше да бъде доста по-спокоен. Сега ние подадохме молба след инвазията на Русия в Украйна, защото някои от шведските партии осъзнаха, че техните виждания за нашата сигурност вече не работят. Моята партия - на либералите, критикуваше действията им преди това и то от доста време. Днес обаче това е история и вече сме в нова ера. Трябва да гледаме как да си сътрудничим с другите страни в НАТО и какъв принос можем да дадем. След като Швеция е в НАТО, и организацията става по-силна.

Все пак, не изпитвахте ли проблем да убедите гласоподавателите си за тази стъпка, като се има предвид почти 200-годишния неутралитет на страната ви?

От началото на руската инвазия в Украйна, ситуацията в Европа е коренно различна и особено в нашата, северната част. Както Финландия, така и ние, разбрахме, че имаме голям съсед на изток, който застрашава съседите си и води след себе си много несигурна и опасна ситуация за региона. Демокрацията и свободата са по-добре защитени, когато са заедно. Затова смятам, че много шведи видяха бързия развой на събитията и общественото мнение много бързо се промени заради събитията на място.

Как, според Вас, членството в НАТО ще промени Швеция?

Може би то ще ни даде малко променен поглед за нас самите, защото, както отбелязвате, бяхме неутрални и извън всякакви отбранителни съюзи от много години. Но, според мен, е важно да погледнем в огледалото, да проведем открит дебат и да разберем, че не точно т.нар. неутрална позиция ни задържа извън Втората световна война. Причините затова бяха съвсем различни - ние търгувахме със суровини с Хитлер и взехме други решения, когато обърнахме гръб на съседката ни Норвегия. Надявам се, че ще можем да проведем по-трезв дебат за нашата история и принос за мира и сигурността в Европа. Още веднъж, смятам, че това беше много болезнено събуждане за много хора в нашата част от Европа - че нещо като руската агресия може да се случи в модерни времена. 

Казвате, че Швеция е трябвало да кандидатства по-рано за членство в НАТО. Кога, според Вас, е трябвало да стане това?

Нашата партия агитираше за членство в НАТО още през 1997-ма година, веднага след разпада на СССР. Това беше времето, когато преформатирахме Европа и архитектурата на сигурност. Тогава в мирно време щяхме да станем част от новия модел за сигурност в Европа. За съжаление обаче не го направихме и загубихме много години. Но това вече е история. Сега трябва да гледаме как по най-добър начин да си сътрудничим с нашите партньори от НАТО, но и в ЕС - как да задълбочим сътрудничеството в областта на сигурността и отбраната. Според мен, трябва да стоим на два крака - единият е НАТО, другият - ЕС.

Очаквате ли провокациите от страна на Русия да нараснат след членството ви в Алианса?

По-скоро това е размахване на мускули, но трябва да се приема сериозно, защото виждаме на какво са способни Путин и Русия. Това са сериозни заплахи и ние виждаме различните методи на хибридни атаки срещу Финландия, балтийските страни, Молдова и всички нас. Твърдя, че сме изправени пред най-опасните времена, на които нашето поколение е било свидетел. Това е сериозно и затова трябва да сме много силни заедно, както и да покажем на руснаците и на Путин, че ще останем такива и ще защитаваме себе си и съюзниците си. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Борислав Сарафов

Сарафов напомни на Киселова за искани имунитети

Изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов е изпратил писмо до председателя на Народното събрание Наталия Киселова, с което напомня, че все още няма отговор на поискани от него имунитети. Става дума за исканията за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване по отношение на двама депутати от Алианса за права и..

публикувано на 09.01.25 в 11:43

Първият тур на президентските избори в Румъния ще се състои на 4 май

Политическите партии от управляващата коалиция в Румъния се договориха първият тур на президентските избори да се състои на 4 май, а вторият - на 18 май, предаде Аджерпрес. Според прессъобщение на Национално-либералната партия Крин Антонеску остава общият кандидат на коалицията за президентските избори. Предстои следващата седмица..

публикувано на 09.01.25 в 11:34

Близо 340 000 лица и семейства са получили помощи за отопление този зимен сезон

Близо 340 хиляди лица и семейства са одобрени и са получили помощи за отопление за настоящият зимен сезон, сочат данните на Агенцията за социално подпомагане. Еднократната помощ за деца в първи, втори, трети, четвърти и осми клас е отпусната на 233 хиляди семейства за над 251 хиляди ученици. За учебната 2024-2025 година еднократната помощ..

публикувано на 09.01.25 в 11:31

Арестуваха 20-годишен, разпространявал вейпове и райски газ в София

Полицията в София задържа 20-годишен мъж, разпространявал вейпове и райски газ. При обиските са открити голямо количество електронни цигари и флакони с райски газ. Операцията е на екипи на Първо РУ към СДВР. Тя е започнала след получена информация за мъж, който продава акцизни стоки без бандерол, както и вейпове, съдържащи забраненото вещество..

публикувано на 09.01.25 в 11:14

Армията свиква запасняците за актуализиране на базата данни за техника и хора

Армията свиква запасняците от януари до април, съобщи Министерството на отбраната. В този период военните окръжия в страната ще изпращат известия до определен брой запасни и собственици на техника-запас.  Хората, които са ги получили, ще "могат да осъществяват контакт по телефон за уточняване на точното време на явяване". Централното..

публикувано на 09.01.25 в 11:05

Главчев: Българската православна църква е една и неделима

Служебният министър-председател Димитър Главчев увери народните представители, че българското правителство застава зад единството на Българската православна църква. Той изрази одобрение на промените в Закона за вероизповеданията, които утвърждават статута на БПЦ. Поводът за изслушването му в парламента беше решението на Върховния касационен съд за..

публикувано на 09.01.25 в 10:54

32-ма се борят за приза "Спортист на годината" в Плевен

В Плевен номинираха 32-ма състезатели за приза "Спортист на годината" на Общината. Победителят ще бъде излъчен от комисия в края на месеца. Номинациите са в 10 вида спорт - бокс, борба, карате, лека атлетика, ориентиране, плуване, спортни танци, тенис на корт, триатлон и шахмат. По традиция всяка година Община Плевен отличава изявени..

публикувано на 09.01.25 в 10:53