Ядрен шпионаж – какво липсваше в "Опенхаймер"

„Преди малко, американски самолет пусна една бомба над Хирошима и разруши неговото предимство за врага. Тази бомба има по-голяма сила от 20 000 тона тротил.“

Това е първият път, в който повечето американци, а и обикновени хора, чуват, че подобно нещо съществува.

„Това е атомна бомба. Тя използва фундаменталната сила на Вселената. Силата, на която Слънцето дължи мощта си, беше освободена срещу онези, които започнаха война в Далечния изток.“

Нападението над Хирошима е първата употреба на ядрено оръжие по време на война.

„Знаехме, че светът няма да бъде същият“, казва Дж. Робърт Опенхаймер – водещият учен на проекта „Манхатън“ и обект на едноименния филм, спечелил седем награди „Оскар“ в началото на седмицата, включително за най-добър филм, на-добър режисьор за Кристофър Нолан, най-добър актьор в главна роля за Килиън Мърфи и в поддържаща роля за Робърт Дауни Джуниър.

„Малцина се засмяха. Малцина заплакаха. Повечето останаха безмълвни. Аз си спомних стиха от санскритската поема Бхагавад гита: „Сега аз съм станал Смъртта, унищожителят на световете“.“

Във филма „Опенхаймер“ обаче не е включена историята на гениалния 18-годишен студент по физика и част от секретния проект Тед Хол, който е предал тайните на „Манхатън“ на Съветския съюз. Тъй като проектът е бил изключително амбициозен и е трябвало да се осъществи бързо, е имало нужда от много учени, които да работят. Хол е бил препоръчан от известния физик и негов ментор Джон ван Флек. Хол е работил по изключително сложния процес по имплозия. Първоначалното настървение в състезанието срещу нацистите обаче стихва с победата на руснаците срещу Германия през март 1944 г. в Русия – тогава съюзник на САЩ. Разследващият журналист Дейв Линдорф, автор на книгата „Да шпионираш за ничия държава: историята на Тед Хол, тийнейджърът ядрен шпионин, който може би спаси света“, разказва, че Хол е вярвал, че САЩ ще използват многократно атомни бомби и в други конфликти, ако само те притежават това оръжие:

„Бяха много близо до това редица пъти – два пъти във Виетнам, в Корея. Единственото нещо, което ги спря, е това, че руснаците могат и щяха да отговорят. Айзенхауер и Джонсън са го казвали на генералите, които са искали да я използват, за да спасяват войници.“

Тед Хол споделил намеренията си на свой приятел, и заедно се свързали с руски агенти по време на посещение в родния им Ню Йорк. Те, от своя страна, инструктирали младия физик да споделя информация на тайни срещи със своя приятел, който след това я предавал на руските агенти. 

„ФБР се е провалило със сигурността в Лос Аламос, където се прави разработката на бомбата. Те са нямали никаква представа, че е имало пробив, никаква“, допълва Линдорф.

Руснаците са имали и друг шпионин в Лос Аламос, той е по-известният – Клаус Фукс. Той е бил германец, избягал от нацистите, защото е бил комунист. Отишъл е в Англия и оттам се е присъединил към проекта „Манхатън“. Информацията, която Тед е давал на руснаците е потвърждавала и разширявала сведенията от Фукс.

„Тед е бил важен, защото е давал нова информация, която Фукс е нямал, тъй като е работил тясно по системата за имплозия. Тед е донасял инженерната част, а Фукс е бил теоретик. Но информацията от двамата е дала на руснаците необходимата увереност, за да копират бомбата от Нагазаки, което са и направили. Взривили са почти идентично нейно копие през 1949 г.“, обяснява още Линдорф.

Интересно е, че срещу Тед Хол никога не са повдигнати официално обвинения за шпионаж или държавна измяна и не е съден. Причината – брат му Ед Хол, който е бил лоялен към САЩ, е бил ръководител на проекта за междуконтинентални балистични ракети на американските военновъздушни сили и следователно твърде ценен кадър, който би пострадал при повдигане на обвинения към брат му.

Тед Хол и съпругата му се преместили в Англия през 1962 г. До пенсионирането си Тед работил в университета „Кеймбридж“. Той умира на 74-годишна възраст от рак на бъбреците. Преди смъртта си той дава интервю на двама журналисти, в което отправя послание към бъдещите поколения.

„Знам, че тялото ми се разпада бавно, но елегантно, надявам се. Трябва да мисля за неговия край, за моята история. Би било хубаво да се чувствам горд, но не съм, не съм горд човек.“

„Какво ви накара да го направите?“

„Предполагам основен фактор е състраданието.“

„Бяхте ли уплашен от стъпката, която сте щели да предприемете?“

„Не помня да съм се страхувал, не мисля.“

„Не си ли мислехте, че ако го направите нарушавате закона и могат да ви екзекутират?“

„Не.“

„Светът беше изключително близо до истинска, пълна, тотална катастрофа. И хората, не правителствата, а хората трябва да ги е грижа за тези неща. Да са подготвени да настояват, да принуждават да се приемат политики, които да не поставят отново света в риск.“

А какво е състоянието на американския ядрен арсенал в момента? 

Журналистката Сара Скоулс, автор на книгата „Обратно броене. Ослепителното бъдеще на ядрените оръжия“ пише, че САЩ имат над 5000 ядрени оръжия, някои от които са на подводници и самолети, а други – в складове. Тя твърди обаче, че те остаряват и прави следната аналогия:

„Ако си купите автомобил през 1980 г. и го оставите в гаража, а го запалите след 40 г. не може да очаквате, че ще работи като нов. Атомните оръжия не се правят единствено от страшен радиоактивен материал, а и от метал и други компоненти. В по-голямата си част усилията са насочени към поддръжката на оръжията. Има специални програми за поправка и удължаване на живота, подмяна на части, за осъвременяване. Но се проектира ново оръжие с името W 93, което е първото по рода си след края на Студената война. Не са ясни подробности, но то не е фундаментално различно от останалите, с които разполагаме. Но ще е ново допълнение към ядреното семейство.“

Докато работи по книгата си Сара Скоулс разговаря с редица учени, работещи по проекти, свързани с атомните оръжия. Ето как според нея може да се стигне до най-неприятният сценарий за човечеството:

„Мисля, че може би би било съчетание на инцидент и действителен конфликт. Да кажем САЩ получат индикации, че се осъществява нападение или ще има такова и планира отговор, но това, на което отговаря не е истина, а неправилно предаване на информация. Отговор на нещо, което не е реално или погрешно тълкуване на намеренията на други световни лидери ми се струва по-вероятно, отколкото някой просто да реши, че ще започне ядрена Трета световна война. Честно казано сме късметлии, че досега не се е случило подобно нещо. Повечето учени смятат, че това не може да продължава вечно и това ги притеснява. А сега притеснява и мен.“