"По ръба" с Калина Андролова: Многото плюсове ни зануляват

Изследване на Харвард посочва, че колкото по-голям е делът на мигрантите в едно общество, толкова по-ниско е нивото на доверие между мигрантите и коренното население. Тоест увеличаването на мигрантите не води до сближаване и интегриране, а точно обратното – води до нарастване на взаимните подозрения. И както се посочва в изследването, получава се ефект на "преминаване в отбрана". Най-интересното от това изследване е, че с увеличаване на количеството мигранти, нарастват и нарушенията на правилата в държавата-приемник, и тези нарушения и безпорядъкът започват да се разпространяват като стил и върху коренното население. И тогава едно сбиване между мигранти прераства в порой от палежи и грабежи, в които участници вече не са само мигранти, а младежи от страната-приемник. Подобен резултат се обяснява от психолозите и антрополозите със съкращаване на социалния капитал на нацията. А социалният капитал представлява способността на нацията да организира живота си в благоденстващ социален модел. Поначало миграцията е преместване на маси от хора от бедните страни към по-богатите в търсене на по-добър социален модел. Но мигрантите пренасят елементи от дисфункционалните социални модели на своите държави в страната-приемник и така създават деструкция на културологичните предимства, заради които именно са мигрирали към по-добрия свят. Всеки, който познава Париж от 80-те и може да го сравни с Париж от 2024 г., придобива представа за този процес.

На вчерашното заседание на българския парламент слушахме пламенна реч на политкоректен прогресист от ПП/ДБ, който защитаваше удоволствието държавата ни да приема колкото се може повече мигранти, защото това е цивилизованост. Бих искала да напомня, че миграционните вълни не могат да бъдат посрещани заради човеколюбие. И не трябва да се допуска единственият фактор, който влияе на увеличаващата се вълна от миграция, да бъде решението на самите мигранти. От гледна точка на концепции, свързани с националната сигурност, миграцията може да се разглежда като елемент от хибриднте войни. Масовото пропускане на мигранти е възможно да даде преимущества на заинтересовани фактори в целите им за дестабилизация на конкретна държава, регион или континент. Миграцията не е конвенционална война, но тя е инструмент на войната в широкия смисъл на това понятие. Мигрантските вълни са много древен инструмент за поразяване на противник, конкурент, прицелна територия за унищожаване. Защото масовата миграция има икономически, психологически и подриващ ценностно-културен ефект спрямо държавата-приемник. Свидетели сме как миграцията започва да размива или дори диктува промени в традициите на държавите в Европа. Колкото по-голяма е диаспората, толкова по-малко мигрантите общуват с коренното население и степента на интерграция намалява. Могат да се изброят много примери за миграцията като оръжие. Включително и най-елементарното, в средата на 80-те години на миналия век ГДР пропуска бежанци от Шри Ланка към Западен Берлин, за да шантажира Западна Германия за безлихвени кредити. В по-нови дни икономическият възход на Европа с евтините енергийни ресурси на Русия в началото на това хилядолетие нямаше как да бъде спрян и беше въпрос на време икономическото взаимодействие между Европа и постсъветското суровинно и пазарно пространство да се превърне във форма на политическо взаимодействие. Подобна симбиоза не можеше да бъде допусната дори с цената на деформирането на Европа и превръщането й във врящ котел на възможни етно-религиозни сблъсъци.

На този външнополитически фон на вчерашното заседание на парламента се гласува центровете за настаняване на бежанците да се охраняват от полицията, а не от частни фирми, за които депутати намекнаха от трибуната, че гравитират около ПП/ДБ. Хубаво е да се знае, че аутсорсването на сигурността е една от формите на разграждане на националната държава и унищожаването на правомощията на националната власт. Изключителен парадокс е, когато самата национална власт допуска да бъдат извлечени функции на държавността и предоставени без съпротива на частни играчи. Тоест изземването на функции на националната власт се случва със съдействието на самата власт и произтича от самата нея с цел "да вземем едни пари". Без дори да осмисля, че става дума за прехвърляне на права от държавата към частни структури, което постепенно превръща държавността в оглозган либерален скелет, безпомощен да управлява каквото и да е било в едно общество на деспотизма на свръхлиберализма. Аутсорсването на сигурността към частни структури прелива контрол и създава лостове за външен натиск върху все по-безпомощната политическа власт. Същото се отнася и за изземването на суверенитет от наднационални структури, които ни въдворяват възгледи за подвижния пол, нареждат квоти за въглеродните емисии, управляват цензурата в медиите и ни разпределят мигранти.