"След края на историята" с Александър Сивилов: Чий е Крим?

На 16 март преди точно десет години бе проведен референдумът в Крим за бъдещето на полуострова. Събитията тогава изглеждаха като пик на противопоставянето, започнало след Майдана в Киев и установяването на новото прозападно правителство. Появата на "зелените човечета", тежко въоръжени и без опознавателни знаци, доведе до практическото попадане на Крим под контрола на Руската федерация. Днес много малко хора се съмняват кой в момента управлява бившата автономна република от състава на Украйна. Малко се замисляме за историческите събития през ХХ в., за начина, по който бе проведен референдумът и за промените в геополитиката, които той предизвика.

Историческите спорове и претенции за полуострова ни връщат много назад. По време на управлението на генералния секретар Никита Хрушчов през 1954 г., той е прехвърлен от състава на Руската съветска федеративна социалистическа република в състава на Украинската съветска социалистическа република. Въпросите, защо е взето това решение днес са много, но разумните отговори остават сравнително малко. На първо място по това време никой от съветските ръководители не си представя, че СССР ще се разпадне 37 години по-късно. От гледна точка на икономиката, инфраструктурата и транспортните връзки е съвсем логично полуостровът да бъде свързан с Украйна. Несъмнено при вземането на решението играе роля и факта, че самият Никита Хрушчов е с украински произход. Днес често цялата отговорност се хвърля върху него, но в този период властта в Москва не е изцяло под контрола му. Хрушчов е на ръководния пост в партията, но министър председател на СССР е Георгий Маленков, а за прехвърлянето на териториите много натежава и позицията на Климент Ворошилов и Лазар Каганович, които също са с украински корени. Според харвардския историк Марк Крамер, с присъединяването на полуострова се е целяла и промяна на етническия състав на украинската социалистическа република, за да могат да бъдат туширани националистическите настроения в нея.

Все пак, най-важни за прекрояването на границите, остават доводите, свързани с икономиката и идеята за строежа на канала за водозахранване на полуострова от Каховското водохранилище. След разпада на СССР, Крим остава в състава на Украйна, но още през 1992 г. получава специален статут, като според тогавашната конституция той има автономия с възможността да се води дори самостоятелна външна политика и избор на държавен глава.

Всичко това е премахнато с реформите от 1995 г., когато върховната Рада на Украйна отменя конституцията на Република Крим, а година по-рано е преименувана на Автономна Република Крим, която е част от украинската държава.

Самият факт, че статутът на областта е много различен от всички останали в страната говори за големите различия. Чисто етнически съставът е с преобладаващо руско и рускоезично население. Освен това, там се намира пристанището Севастопол, където е разположен руския Черноморски флот. В исторически план всички тези факти могат да служат за някакво оправдание на действията на руската федерация през 2014 г.

Основната причина за превземането на полуострова тогава е свалянето на правителството на президента Янукович и реалната заплаха за базата на руските военни кораби. Естествено политическите различия в Украйна допълнително улесняват операцията, която е проведена без сериозни сражения. За легитимирането на действията си Руската федерация решава да използва някои специални моменти от устава на ООН, които позволяват самоопределението на народите. Освен това те се позовават и на решението на Международния съд на ООН за Косово от 22 юли 2010 г., което легитимира едностранна сецесия на част от държава.

Провеждането на референдума не отговаря на основни демократични правила. Въпросите са формулирани така, че няма възможност за избор за оставане на Крим в състава на Украйна. Освен това, по време на провеждането му, полуостровът е под контрола на чужда армия и съответно пълна свобода при гласуването не може да има. Времето за разясняване на решението, което ще се вземе също е напълно недостатъчно. По време на провеждането не са изпратени официално признати от европейските правителства наблюдатели и поради това Русия използва представители на опозиционните сили, които в повечето случаи са положително настроени към Москва. ООН излиза с резолюция, която заявява, че референдумът няма законна сила и не може да служи като основание за смяна на статута на областта.

Независимо от това Крим става руски. Татарите масово бойкотират гласуването. Според официалните резултати 84% от гласоподавателите участват в него като 96 процента гласуват за присъединяване към Русия. Резултатите са оспорени, като много от западните специалисти твърдят, че участието е било между 50 и 60% от гласоподавателите.

Неочаквано, през месец април, западни социологически компании излизат с резултати, които не са в полза на техните правителства. Пю Рисърч Сентър от Вашингтон обявява, че 91% от жителите на Крим смятат референдума за свободен, а 88 - че украинското правителство трябва да признае неговите резултати. Социологическо проучване на Институт Галъп от 21 до 27 април 2014 г. установява, че 82% от кримчани смятат, че референдумът правилно отразява техните политически възгледи, а 73% очакват, че животът им ще се подобри след присъединяването към Русия. В изследването на GfK Ukraine 93% подкрепят присъединяването към Москва.

Десет години по-късно е малко вероятно мнението на кримчани да се е променило драстично. Всички, които са били срещу анексията отдавна са напуснали полуострова. Руската федерация използва прецедентите в международното право, наложени от САЩ и Европа при разкъсването на Югославия и започва да развива своята силова политика. В момента тя е определяна като незаконна и според съществуващото международно законодателство би трябвало да е така, но през изминалите 30 години други сили започнаха процеса на нарушаване на суверенитета на отделни страни с войните в Ирак, Афганистан и Либия. Това не прави Русия по-добра, а просто се върна клуба на големите държави, които могат да правят каквото си искат със своите съседи. Важното е да разбираме, че в този момент критиките, идващи от западния свят, са напълно лицемерни, защото те са първите, нарушили международните правила.

* Това е лично мнение на автора и не отразява позицията на БНР