Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Житейските трудности са направили Мира Стефанова по-силна и упорита

Мира Стефанова
Снимка: Д.Дончева

Житейските трудности някои хора приемат като проклятие, наказание от съдбата и негодуват срещу тях. За други обаче те са предизвикателства, справянето с които ги прави по-силни и по-упорити. Мира Стефанова, която е главният герой в следващата ни история, е преживяла много за крехката си възраст. Омъжена твърде рано, станала майка на две деца, когато все още самата тя е дете, жертва на постоянен тормоз и насилие от страна на мъжа си. И въпреки че повечето съвети, които е получавала, са били – потърпи още, това ни е съдбата, такива са ни обичаите и нравите, Мира взема коренно различно решение от това да търпи. Тя се опълчва, спасява се от насилника си, завършва средното си образование и сбъдва мечтата си да помага на други ромски момичета като нея. Разбира се, плаща висока цена – децата й живеят в друга държава с баща си, а Мира не ги е виждала от години.

И така мечтата на Мира Стефанова да помага на децата като нея се превръща не само в нейна кауза, но и в професия. Макар че спира образованието си още във втори клас, на 23 години тя се връща в училище и през тази учебна година предстои да завърши средното си образование.

След това Мира има поставена и по-голяма цел – тя иска да учи и в университет, където да се подготви на професионално ниво за своята социална дейност.

От години Мира работи като образователен медиатор в училището в село Победа, община Добричка. Нейната основна задача е да обикаля ромските къщи, да разговаря с деца и родители, да дава своя пример и то толкова убедително, че тези малки ромски момичета да разберат, че не само ранният брак е техният житейски път, съществуват и други.

Един от тези хора, подкрепили Мира в нейния път на израстване, е Галина Тошкова, директор на Обединеното училище „Добри Войников“ в село Победа. Срещата им с Мира става съвсем случайно и благодарение на медиите.

Мира е била жертва на домашно насилие във времето на своя брак с бащата на децата ѝ. Споделя, че това е другата ѝ кауза – да вдъхне увереност в други жени, попаднали в нейната ситуация, че изход има.

Сред децата Мира е известна и с още едно име – Мира Подаръка. То не идва случайно и по думите на Галина Тошкова е съвсем подходящо.

Мира казва, че дори две ромски деца да я чуят и тя да им даде сили да променят живота си, за нея това е огромен успех. Наясно е, че не може да преодолее наследството от порядки и поглед над живота, не може да преодолее страха от непознатото, но със сигурност може да бъде повод за първата крачка към промяната. Защото ако си успял да помогнеш само на един човек дори, то ти си успял, а провалът за много други, никога не може да бъде причина да се откажеш. И Мира не се отказва – тя продължава да гради своята стълбичка и търпеливо повлича по нея и други ромски момичета.

В прикачения файл чуйте повече за Мира Стефанова и как тя се опитва да промени съдбата на ромските момичета.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Красимир Аврамов

Красимир Аврамов - разговор за пътя, гласа и спектакъла, който предстои

Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие .  Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката.  Красимир Аврамов е изпълнител с..

публикувано на 24.11.25 в 12:36

В рубриката "Горещи сърца" гостува Росен Рашев - Рошпака

Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..

публикувано на 23.11.25 в 06:13
Ю Несбьо

Ю Несбьо, ексклузивно за БНР: Писателят трябва да се доближи до всичките си персонажи

Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" .  Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..

публикувано на 18.11.25 в 07:00
Надя Попова

Надя Попова за невидимите нишки между преживяното и въображението

Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..

публикувано на 17.11.25 в 13:46

Проф. Ивайло Търнев: Най-важната ценност е добротата

Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..

публикувано на 16.11.25 в 04:42

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10
Мавзолеят на княз Александър I Батенберг в София.

Милена Бордън за идеята да има паметник на княз Александър I Батенберг

През 1897 година в центъра на столицата, по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер се издига еднокуполна сграда в стил неокласицизъм и късен барок. Куполът над четирите арки е украсен с месингова корона. Саркофагът вътре е от алпийски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг.  След смъртта на княз Александър I..

публикувано на 06.11.25 в 15:00