Коментар на Петър Волгин: Пак Посолството ще решава

От разказите на участници в преговорите и на други запознати с техния развой лица можем да си съставим следната картина. ГЕРБ иска да сложи ръка върху Министерствата на отбраната и на енергетиката,  ПП-ДБ се стремят да овладеят службите и съдебната система. И докато тече това надлъгване, всяка от преговарящите страни обяснява как се грижи единствено за доброто на България, обаче, за жалост, другата страна не се държи отговорно и тласка страната към избори. Наистина трябва да си изключително наивен, за да повярваш на подобни обяснения. Просто защото и двете преговарящи страни досега са доказали, че действията им тотално се разминават със словесните тиради. ПП-ДБ щяха да премахват "корупционния модел ГЕРБ" и да пращат Борисов в затвора. А пък ГЕРБ наричаше своите опоненти некадърници и ги обвинавяше, че провалят България. А какво стана в действителност? Безкрайно принципните политици за секунди забравиха за изречените тежки думи и встъпиха в коалиционно съжителство.

В момента едните наричат другите „мафия“, а пък вторите отново завъртяха плочата за вредите от управленските действия на първите. Онзи ден в парламента финансовият министър беше подложен на унищожителни критики и обвинен, че е източил българската енергетика. И най-активните в нападките срещу Асен Василев бяха именно коалиционните му партньори, с които той и в момента управлява. Вижте както се получава на практика. Хем управляваш с някого, хем го наричаш мафиот. Управляваш с някого и в същото време обясняваш как той нанася огромни щети на страната. Не, това не е шизофрения, както изглежда на пръв поглед. Това е желанието на всяка цена да си във властта и максимално да се възползваш от достъпа си до ресурсите, които тя дава. В името на тази цел се забравят и принципите и изречените думи, колкото и тежки да са били те.

А особено забавно става, когато на сцената излезе кандидат министър-председателката, която е усвоила до съвършенство брюкселския новоговор. Мария Габриел борави перфектно с няколко фрази от рода на "споделена отговорност", "достойно европейско бъдеще на България", "да запазим стабилността", "Шенген и Еврозоната са основни наши приоритети" и изглежда сериозно си вярва, че това е напълно достатъчно, за да има успех в политиката. Всъщност защо да не си вярва? Литературната героиня Елочка Шчукина от прословутия роман "Дванайсетте стола" на Илф и Петров прекрасно се оправяше в живота, използвайки едва трийсетина думи и фрази. Стрва ми се, че много от управляващите България днес, дори и без да са чели този роман, ползват същата стратегия. Защото са осъзнали, че за да стигнеш до властта и да се задържиш там, не е необходимо да си перфектен оратор. Достатъчно е да използваш правилните думички. А пък като слагаш във всяко второ изречение думичката "евроатлантически", успехът ти е гарантиран. Да, нормалните хора няма да бъдат запленени от този речник, но пък в Посолството със сигурност ще те забележат и ще оценят предаността ти.

Като стана дума за нашия най-важен чужбински партньор, все по-реалистична изглежда хипотезата, че тъкмо от него зависи дали ще има правителство или не. Ако от Посолството упражнят достатъчно силно влияние върху партньорите във властта, те моментално ще забравят за сръдните и ще подновят брачните си  коалиционни обети. Ако ли пък нашите американски приятели преценят, че си имат по-важни дела и вземат, че изпуснат от контрол българските си подопечни, може и да се стигне до предсрочни избори. Най-тъжното в тази ситуация е, че отново съдбата на Българя се решава другаде. Така и не случихме на управляващи, които да са достатъчно отговорни и независими, че да не позволяват на чуждите фактори да ни нареждат какво да правим.

*Коментарът изразява лична позиция на автора