Ива Димитрова: Все още не съм закоравяла към чуждите болки!

Може би не са малко онези, които успяват в живота си да открият онова райско място, в което се чувстват наистина щастливи. 

Наричаме го дом. Той може да не е рождения, може да е доста далече и да е съвсем различен. Важно е усещането, че си у дома. Да е място, на което да преоткриеш себе си. Да се заредиш от нови усещания.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю на Мая Данчева с Ива Димитрова в ''Нощен Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Това място за мен се оказа Сицилия, сподели в "Нощен Хоризонт" журналистката Ива Димитрова, влюбена в острова, хората и кухнята там.

Ива Димитрова е председател на Асоциацията на хората с псориазис и псориатични усложнения, работила е през годините за БНТ, ТВ 7, Про БГ- телевизия, занимавала се е и с телевизионна публицистика, като се вълнува по теми, свързани със  здравеопазването, социални проблеми, проблеми на хората с увреждания и на децата, настанени в домове.

Ива си спомни как през годините като журналист не е успяла да закоравее към чуждите проблеми и как след неин репортаж за липсващо лекарство на дете от провинцията, медикаментът бива набавен от зрител.

"Има една сентенция, която много харесвам и я давам за пример на колеги млади журналисти, с които работим - "Ако човек вярва, че може да промени света, той ще го направи".

Силата на медиите е безгранична, ако медиите могат да отстояват своята позиция на свободно слово, а силата на обществото е другата безгранична сила, убедена е Ива Димитрова.

"За Сицилия се плаче три пъти" - това пък е заглавието на една история, записана в книга, посветена на топлия средиземноморски италиански остров.

Написаното в нея ярко пресъздава атмосферата и слънцето в сърцето на сицилианците.

Това е история за необикновени срещи, нови аромати, мирис море и топлина. Книгата е преведена на италиански език.

За сицилианците времето тече бавно. Те умеят да се наслаждават в пълното на всеки миг. Да не правят нищо, да съзерцават и да се потапят в усещанията. Хората в Сицилия са дълголетни и щастливи. Живеят в своя безоблачен свят. За тях са важни семейството, традициите и ценностите.

"Хората на Сицилия ме плениха, а всичко започна с една обикновена екскурзия...Разхождахме се из различни градове в Сицилия, през месец май беше, оправях си багажа за автобуса, гледах нацъфтелите поляни и започнах да плача, защото разбрах, че Сицилия ще ми липсва...

Това е като любов от пръв поглед, с която трябва да се разделиш насилствено, и да се върнеш към мрачната и студена София...

Така започнахме да се връщаме всяка година там, това не беше дежавю, беше ми за първи път - това усещане за радост и щастие, когато съм там и това усещане продължава вече 8 - 9 години, сподели още Ива Димитрова.

"Моят любим град е Трапани, той е описан и в книгата, там са най-красивите залези, с най-щастливите хора. 

Общото усещане за всеки град в Сицилия е може би е ароматът на прясна паста с доматен сос и чесън, които помирисваш по обед...

В неделя се събира цялото семейство традиционно, канят се и близки и приятели на тези вечери, а ние също намерихме свои приятели , които организират за нас специално посрещане, това са хора, които обичат живота и обичат да обичат, каза още Ива Димитрова.

Още по темата в звуковия файл.