Стефано Пода постави “Русалка“ в Телавивската опера

Нимфи, сирени, русалки... В повечето случаи присъдата над тези митични същества е като на прекрасни изкусителки на мъже, които искат да ги подмамят и унищожат във водата. Човешките жени ги чувстват конкурентки. Може би първият адвокат, който се опитва да защити тези красиви морски създания, е Ханс Кристиан Андерсен с прекрасната си приказка за малката русалка. Най-известната опера на Дворжак "Русалка" е по Андерсен.

През март в Телавивската опера можеше да се види твърде нестандартна постановка. По време на тричасов спектакъл, два часа балетистите и оперните певци киснеха в басейн с истинска вода. В договора си, преди началото на репетициите, са подписали, че не възразяват да творят в такава необикновена работна среда. Още по време на увертюрата танцьори от балетната група "Вертиго" започнаха да шляпат с вода, налягали като хипопотами. Нагазили до шия във водата бяха и певците. Хорът и оркестърът, които през цялото време бяха на сухо, се чуваха ясно, но солистите във водата на моменти заглъхваха, въпреки че полагаха големи усилия. Закон на физиката е, че водата поглъща и деформира звука. Ако режисьорът на спектакъла Стефано Пода, който беше и хореограф, и сценограф, се беше сетил да се обърне към израелски стартъп, този проблем щеше да бъде решен. Друг сериозен проблем беше как екипът да не хване пневмония при толкова продължително киснене във водата и да не се окаже още на следващия спектакъл Русалката без глас, без магията на вещицата.

Според създателите на спектакъла той е за битката между природата и технологиите. Езерото, което за съжаление приличаше на стандартен плувен басейн, е превъплъщение на екологичния, природосъобразен живот, а дворецът – на компютризирания, роботизиран живот. Постановката беше толкова провокативна, че публиката веднага се раздели на две. Едните помнят "Русалка", поставяна в Израелската опера през 2004 г. Тогава режисьорът е заложил на простотата. За тях търсенето на твърде ярки визуални ефекти затруднява възприятието.

Второто действие беше зрелищно и интересно - контрапункт на спокойното цамбуркане на русалките във водата. Фонът на сцената приличаше на компютърна дънна платка. В такъв десен бяха и полите на танцьорките. Хореографията показа възможностите на артистите- с много трудни поддръжки и скокове. В същото време, те, в красиви и еднообразни облекла, танцуваха менует като роботи. Животът в двореца е монотонна електронна игра. Пристрастеният към нея върховен геймър - Принцът, който в трето действие следва Русалката в езерото, губи и двата свята - и този на природата, и този на технологията. Вън от тези два свята остава и Русалката, отказала се от сватбата. Нимфи събират с щипци от водата парчета от разкъсаната й сватбена рокля, както доброволци - еколози събират изхвърлени найлонови торбички.

Израелската опера търси своя нов облик. Няколко сезона най-впечатляваща е изявата на изпълняващия ролята на оперен оркестър симфоничен - на Ришон Ле Цион, под диригентството на Дан Етингер. Откроиха се солистите. Двойката певци в ролята на Русалката и Принца Ала Васеливитски и Алексей Долгов вече пета постановка пее заедно, като Долгов е гастрольор. В ролята на бащата на Русалката Йонут Паску доказа, че може да се пее и от най-дълбоката част на басейна, като дори се гмурка под водата. Дълго ще се помни тази толкова провокативна постановка!