Харис Терапис: Миграцията е проблем номер едно за Кипър и за цяла Европа

Интервю на Бранислава Бобанац с Харис Терапис

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Вече две седмици Кипър е в окото на източносредиземноморска миграционна буря, предизвикана от нестабилната геополитическа ситуация в региона. Нарастващото напрежение в Близкия изток, войната на Израел в Газа и опасността от разрастване на конфликта към Ливан и Сирия, доведоха до рязко увеличаване на потоците сирийски мигранти, отплаващи от бреговете на Ливан към Кипър.

Правителството и политическите партии обявиха ситуацията като "имиграционна криза", президентът Никос Христодулидис свика извънредно заседание на Съвета за национална сигурност, последваха спешни срещи на най-високо ниво с Европейската комисия и правителството на Ливан.

Една от най-малките страни-членки на ЕС апелира за европейска солидарност, подчертавайки, че е на предела на възможностите си като държава на първа линия да се справи с миграционния натиск, убеждавайки в същото време партньорите си, че ставащото край бреговете му е заплаха за целия Европейски съюз.

За развитието на ситуацията, за европейската позиция и разбира ли Европа проблемите на Кипър, единствената страна-членка в подпалилия се отново район на Източното Средиземноморие и Близкия изток, за засилвавето на крайната десница на миграционната вълна, кореспондентът ни в Кипър Бранислава Бобанац разговаря с Харис Терапис - журналист и политически наблюдател и журналист в една от водещите медийни групи в Кипър.

- Рязкото увеличаване на мигрантските потоци, с 15 лодки и над 800 сирийски мигранти в рамките само на една седмица, стресна политиците и обществото в Кипър. Сигнал за какво са тези масови пристигания, г-н Терапис?

- Това са само симптоми на заболяване, което продължава с години и ще продължи още много. Това, което наблюдаваме, е само едно от серия събития през последните години. Проблемът тук е, че не виждам Европейският съюз да осъзнава проблема и да започне да търси решение. Защото решението на проблема не е как ще спрем мигрантите или как ще ги върнем обратно, или как ще ги изпратим и разпръснем из европейските страни.

Повечето от лодките идват от Ливан. И тук има нещо, което не чух някой политик да посочи. В международното право, когато човек е в опасност в страната, в която живее, или тя е военна зона, тогава той има човешкото право да бяга и да спаси живота си. И първата сигурна страна, в която отива, носи отговорността да предостави подслон или убежище. В случая с Кипър когато сирийците идват от Ливан или от Турция, през линията, разделяща Кипър, ние не сме първата сигурна държава. Ние сме втората или третата. Мигрантите не идват от зоната на военни действия, те идват от първата сигурна страна - Ливан.

Ливан има население само 4 милиона души, а е приел 2 милиона бежанци. Това е половината от ливанското население. В Кипър в момента мигрантите са около 7% от нашето население, в момент, в който Европейският съюз, нашето голямо семейство, казва, че можем да приемем до 1%.

Основното нещо тук е да видим как ще решим този проблем. Аз обаче не вярвам, че можем да го разрешим точно сега. Ние не можем да се справим с този проблем. Ние сме твърде малки, за да се справим сами.

- С какво трябва да се справи Кипър? Кои са най-рисковите проблеми, които миграцията предизвиква - икономически, социални, политически?

- Те засягат всеки аспект от живота. Определено има икономически трудности. Европейският съюз изпраща помощ за 1%, а ние се грижим за седем пъти повече хора.

Мигрантският наплив определено е огромен проблем за хората. В приемния център "Пурнара" до Никозия има средно по около 1500 мигранти. Те излизат от там, а наблизо живеят кипърски семейства, жени и деца, които не са подготвени да намират в двора си чужденци. Вижте старата част на Никозия - там вече не можете да се чувствате сигурни през нощта.

Никак не е лесно. Ние сме малка страна, Кипър е остров. Има още нещо, което много пъти европейците забравят - 40% от държавата ни е под окупация, демаркационната линия е дълга 187 километра, отвъд нея има армия, а Турция е само на няколко километра. Как очаквате кипърците да се чувстват сигурни в тази ситуация?

- В тази сложна ситуация с много измерения какъв проблем е миграцията в Кипър - национален, регионален или европейски?

- Това е изцяло европейски проблем. Представете си, че идват следващите лодки с мигранти от Ливан и ние ги връщаме обратно. Какво ще каже останалата част от Европа? Че кипърците са расисти. Ние сме член на Европейския съюз и имаме конкретни насоки как да се справяме с проблема. Ако трябва да имаме национална политика по въпроса, нещата ще бъдат много, много по-различни.

Говорим за Европейския съюз, който не приема Кипър в Шенгенската зона. Добре, аз разбирам това. Защо обаче Европейската агенция за охрана на бреговете "Фронтекс" не е изпратила тук свои представители? Как да очакваме тези 3 или 4 лодки, които има кипърската полиция, да контролират района?

- Г-н Терапис, но в момента не можем да кажем, че Ливан е сигурна за мигрантите зона. Натискът върху него, от една страна, от военните сблъсъци между Израел и Хизбула, а от другата му граница от потоците от Сирия, "избутва" сирийските мигранти от неговата територия към морето, т.е. към Кипър.

- Съседните на Ливан страни са безопасни. Защо те не ги приемат? Защо трябва да прекосяват море, за да стигнат до остров? След като около Ливан има други мюсюлмански страни, защо не потърсят там подслон? Знаете ли, че в социалните медии в Ливан рекламират, че Кипър е гостоприемна и привлекателна дестинация. Сякаш са туристическа агенция. Освен това не забравяйте, че голяма част от Ливан се контролира от "Хизбула". Така че защо "Хизбула" изпраща хората, с които споделят едни и същи ценности, на малък остров, който е християнски? Въпросът е, че точно сега целият регион е във вихъра на огромни промени. Опасявам се, че нещата тръгват по много, много опасен път.

- Имате предвид голямата геополитическа игра в региона и Кипър като част от нея?

- Защо Кипър трябва да реши този огромен геополитически проблем? Ние сме твърде малки за това. Къде е Европейският съюз? Брюксел смята, че като хвърли няколко милиарда евро на Египет и Ливан ще решат проблема. Това е голямо лицемерие. Ако Европа наистина иска да реши проблема на хората, и не говоря само за Близкия изток, но и за Африка, защото в Кипър идват и много африканци, нека инвестира в инфраструктурата там. Аз не вярвам, че който и да е човек иска просто да избяга от родината си без причина. Така че Европейският съюз да помогне на страните да изградят инфраструктура, за да могат хората да си изкарват прехраната там.

- Правителството в Никозия поиска помощ от Брюксел за справяне с миграционния натиск. Разбира ли Европейският съюз реалната ситуация, в която се намира Кипър?

- Не мисля. А и не само Кипър е в тази ситуация. Същото важи и за европейския юг - Гърция, Италия, Испания, дори България и Румъния. ЕС е разделен. Мисля, че е очевидно, че имаме Европа на две или може би три различни скорости. Имаме Германия и Франция. След това имаме другите страни в Централна Европа. И след това - бедните южняци.

- Само преди половин година в Кипър имаше остри сблъсъци на мигрантска основа, шествия с погроми, вандализъм и насилие, които шокираха правителството, политиците и обществото и дадоха повод да се говори за засилване на ксенофобията и расисткото отношение на острова. Така ли е?

- Проблемът е, че тези инциденти ще зачестят в момента, в който започнат да пристигат още мигранти. Същността на проблема е, че приемаме повече имигранти, отколкото можем да поемем. Оставам с впечатлението, че нашите европейски партьори не се интересуват от това което става тук. И още нещо - голяма част от бежанците, които търсят убежище и пристигат в Кипър, не споделят същите ценности като нас. А това е сериозен проблем, защото повечето от тях не искат да се интегрират.

- С реакциите си по миграционната криза всички партии в Кипър дадоха заявка за активно използване на този въпрос в кампанията им за европейските избори през юни. Смятате ли, че той ще бъде една от основните теми, предизвикващи интереса на избирателите, не само в Кипър, но и в другите европейски страни?

- Определено. Всъщност, проблем номер едно за нас и за цяла Европа, е миграцията. И той няма да стане по-малък, дори напротив. Така, както се развива целият регион, мирише на барут. Нуждае се само от една искра, за да избухне. Израел, Ливан, Сирия са на около 100 километра от Кипър. Ние сме по средата. Нашият район става много опасен и това е свързано с миграцията.

- Очаквате ли на този фон, че крайнодесните партии, както в Кипър, така и на европейско ниво, ще засилят влиянието си, каквито вече са опасенията?

- Това вече се случва. Последното социологическо проучване показа около 12 % за партия ЕЛАМ, кипърските националисти. С този резултат това е третата политическа сила в страната. В края на март в Никозия се проведе конгресът на партията на европейските консерватори и реформисти /ЕCR/. Това е третата политическа сила в Европейския парламент и е партията, в която участва италианският премиер Джорджа Мелони. EЛАМ стана неин пълноправен член. Така че тя вече не е просто партията на момчетата в черни дрехи. ЕЛАМ ще излъчи най-малко един евродепутат и ще е третата сила в Кипър.

Миграцията ще е основната причина крайнодесните партии да постигнат огромна победа на предстоящите избори за Европейски парламент. Ситуацията в света в момента напомня периода между Първата и Втората световна война. Имам предвид огромната финансова криза и внушителния миграционен процес. Този кризисен период наистина е благодат за възхода на крайната десница.

- Къде са възможните решения на миграционните проблеми и последствията от тях, г-н Терапис - за Кипър и за ЕС?

- Ние трябва да отстояваме позициите си като държава - не можем да приемем повече мигранти. Не можем да приемем хора, които идват от безопасни страни. Искаме точно сега Европейският съюз да спазва собствените си решения - дял на мигранти до 1% от населението. Президентът Никос Христодулидис има много добри отношения със съседните страни и Кипър трябва да сключи споразумения с Ливан, Египет и Израел, а не да чака Европа да направи това вместо нас.