Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как в Румъния приемат увеличаващия се брой работници от страни извън ЕС?

Раду Стокица: Трябва да се обединим и да създадем повече мрежи за солидарност

| Интервю
Снимка: Ройтерс

На пазара на труда в Румъния през последните години се отчита тенденция за увеличаване на броя на работниците от страни извън ЕС. Повече по темата пред БНР разказа Раду Стокица, изследовател на синдикатите и журналист по трудови въпроси.

-  Г-н Стокица, от известно време в Румъния се увеличава броят на работниците от страни извън ЕС, често от Азия. Колко работници от страни извън ЕС са в момента в Румъния? И каква е общата ситуация около тях?

-  Доста е трудно да се прецени колко точно са в момента, но през последните 2-3 години броят им достига 100 000. Това е сравнително ново явление за Румъния, защото преди години ние напускахме страната, за да търсим реализация извън нея, а сега у нас идват хора, което определено променя демографския баланс.

- Какво кара тези хора да полагат усилия, за да стигнат до Румъния? Как се чувстват те във вашата страна и с какви проблеми се сблъскват?

- Усилията са същите като тези на българския или румънския работник, който иска да получи по-добри условия на живот. Можем да го сравним с жител на един български град, който намира малко платена или не намира работа въобще и търси начин да подобри своето и на семейството си материално състояние. Това е един от проблемите. Вторият е неформалната заетост, свързана с много рискове. Именно това кара мигрантите да работят в държави, в които се чувстват сигурни за трудовите си права. На практика когато дойдат тук, те са обхванати от трудов договор и имат правата на румънския работник. Понякога обаче и те се сблъскват с практиката на някои работодатели, които нямат желание работниците им да алармират за проблеми с условията на труд и работното време.

- Кои са секторите, в които са заети повечето от тези чуждестранни работници ? И по какъв начин работят те? Получават ли същите заплати като румънците?

- Преди 2017 година, за да привлече чуждестранен работник, всяка компания трябваше да даде по-висока заплата от тази, която получава румънски работник. Днес няма дискриминация по отношение на заплащането. Можете да платите по еднакъв начин и на работника от Румъния и на неговия колега – мигрант. Работниците мигранти идват у нас, защото румънците не искат да заемат свободните работни места, заради ниско заплащане. Но, все пак да отговоря на въпроса ви – чуждестранните работници са заети в строителството и хранително-вкусовата промишленост.

- Как румънското общество и румънската държава посрещат тези работници от страни извън ЕС и как се отнасят към тях?

- В момента не се наблюдава увеличение на контингента, който може да дойде в Румъния. Има възможност броят им да достигне 140 000 души, но засега това не се случва, заради липса на достатъчно средства и персонал в дирекцията, която се занимава с имиграцията. Друг проблем е продължаващата война в Украйна, както и отсъствието на неправителствени организации, които да работят с работници от Африка и Азия, които често се сблъскват със злоупотреби, с дискриминация. Но аз съм оптимист, че ситуацията ще се промени. Но, освен към институциите и неправителствения сектор, трябва да се погледне и към хората. Трябва да се работи за това да не се генерализира патриотизмът, да се преодоляват негативните стереотипи в обществото и аз мисля, че хората са по-склонни да ги приемат, отколкото да ги изгонят от страната.

-  Бихте ли ми разказали повече за усилията на синдикатите или неправителствените организации да защитават интересите на работниците? Какво се е случило в тази посока в Румъния?

- Профсъюзите са в противоречива позиция. Профсъюзите и работниците мигранти в Румъния са в много слаби отношения. Някои от тях не искат да се занимават с мигранти. Не мога да ви дам конкретни примери, защото знам само, че съм чувал клюки. Да речем, но знам със сигурност, че през 2019 г. в Слатина, някъде в югозападната част на страната, на индийските работници мигранти не е било платено или са им платени по 10 долара на месец, което стана повод за стачка на останалите работници в индийската работническа група. Но има и културна бариера, защото много хора не знаят как да подходят към работниците мигранти.

- Румъния току-що влезе в Шенгенското пространство и от този момент нататък може да издава шенгенски визи. Как това се отразява или влияе на ситуацията с работниците от трети страни, като се има предвид, че сега те може би ще могат да получат виза през Румъния и може би ще отидат на някое друго място да работят, ако имат проблеми в Румъния.

- Не мисля, че все още сме видели достатъчно. Ще има хора, които ще се опитат да си тръгнат по различни причини. Главната от тях може да е търсенето на по-добра работа. Много хора се питат - ще подхраним ли миграцията към Европа? Но, аз мисля, че е добре да разглеждаме причините, поради които тези хора напускат страната ни. И за това бих попитал румънските власти, какво можем да направим, за да осигурим на останалите по-добри условия за живот и работа в страната ? Но ако говорим за работа и индустриални отношения, това, което трябва да се случи, е да се намесят повече профсъюзи, които действително да работят, и правителството да ги защити, защото има много голям шанс. Призовавам хората да говорят повече с мигрантите. Трябва да разберем откъде идват, да им разкрием какво може да предложи Румъния и да ги посрещнем тук. Наистина.

- Преди време спечелихте стипендия, която Ви отведе в Непал и трябваше да изследвате трудовите отношения там. Смятате ли, че опитът, който румънците имат и ще имат с работниците мигранти от трети страни, особено от азиатските, ще ги накара да се интересуват по-искрено от опознаването на тези страни и хора?

- Абсолютно. Но това важи за всеки, не е само за азиатците или африканците. За мен това е активно управление и активно гражданско общество. Не е нужно да гледаш само семейството и дома си, а трябва да гледаш и какво се случва около него. Мисля, че това е много важно. Трябва да помагаш и на другите, които идват тук, да живеят по-добре, защото така можеш да помогнеш и на себе си. И ако за мигрантите трудовите права стават все по-малко, то скоро можем да очакваме същото да се случи и с румънците. И хората са писали за това в продължение на десетилетия, на векове. Така че, ако искаме да бъдем стратегически, знаете ли, трябва да се обединим и да създадем повече мрежи за солидарност. 


По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Марко Рубио

Марко Рубио за разговорите в Рияд: Предварителни, истинските ще включват Украйна и Европа

Както Украйна, така и Европа трябва да играят роля в сериозните преговори със САЩ и Русия за прекратяване на войната, заяви държавният секретар на САЩ Марко Рубио пред Си Би Ес, цитирана от БГНЕС. Разговорите в Саудитска Арабия са предварителни, уточни Рубио, а "истинските преговори" ще включват Украйна и Европа. Рубио се подготвя да пътува до..

публикувано на 16.02.25 в 22:29
Френският външен министър Жан-Ноел Баро.

Френският външен министър не изключи връщане на Русия в Г-8 при постигнат "справедлив и траен мир" в Украйна

Френският външен министър Жан-Ноел Баро днес заяви, че е "немислимо" Русия да се присъедини към Г-7, предаде АФП. Изявлението на Баро е във връзка с казаното от американския президент Доналд Тръмп. Президентът на САЩ каза, че Русия трябва да бъде допусната отново в Г-7 "Днес това е немислимо. Г-7 е група на най-развитите големи демокрации...

публикувано на 16.02.25 в 22:20
Снимката е илюстративна, архив.

Висока избирателна активност на вота в селата Лесковец и Крива бара

74 на сто активност е отчетена в края на изборния ден за кмет оряховското село Лесковец, съобщиха от Общинската избирателна комисия в Оряхово. Гласуването премина спокойно, без драстични нарушения. Частични местни избори за кмет на две врачански села Също без нарушения и при висока активност - близо 80 на сто, премина частичният местен вот..

публикувано на 16.02.25 в 22:05

"Хамас" може да подкрепят договорености за Газа, без непременно да участват в управлението

"Хамас" е готова да проучи подходи за политически и административни договорености за Ивицата Газа, без непременно да е част от тях, за да премахне претекста на Израел за възобновяване на войната и за да започне истински процес на възстановяването на анклава, заяви говорителят на палестинската радикална организация Хазем Касим, цитиран от в. "Ал Ахрам" и..

публикувано на 16.02.25 в 22:00
Работници разчистват отломки след израелски въздушен удар над ливанския град Набатие, 29 януари 2025 г.

Израелската армия е нанесла въздушни удари в Ливан

Израелската армия съобщи, че днес е нанесла въздушни удари по Ливан, а целта са били военни обекти на шиитската групировка "Хизбула",  предаде АФП. "Преди малко (армията) извърши прецизни удари, базирани на разузнавателни данни, на редица военни обекти на ливанска територия, където са съхранявани установки за ракети и оръжия и е установена дейност на..

публикувано на 16.02.25 в 21:44
Атанас Зафиров беше избран за председател на БСП от делегатите на 51-вия Конгрес на партията с 422 гласа.

Зафиров: БСП да си върне статута на първа политическа сила - това е основна задача

51-вият Конгрес на БСП избра Атанас Зафиров за председател на партията. Той се наложи с 57 гласа разлика в балотаж срещу Борислав Гуцанов. Пред делегатите Зафиров увери, че колективното начало в партията се връща и БСП ще се бори да е първа политическа сила.  Зафиров и Гуцанов на балотаж след вота за председател на БСП Атанас Зафиров бе избран..

публикувано на 16.02.25 в 21:22
Вицепрезидентът Илияна Йотова.

Вицепрезидентът Йотова за БТА: Информация с етикет за достоверност

Българската телеграфна агенция е познание. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по случай 127-ата годишнина на Агенцията и допълни, че ежедневно българските институции работят с информацията на БТА.  БТА отбелязва 127 години от първия си бюлетин "БТА е еманация и пример за това как в днешния технологичен, дигитален век, когато (ни) залива..

публикувано на 16.02.25 в 20:55