Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Светът е едно голямо село, важно е да си намериш мястото и да правиш добро"

Легендарна българска спринтьорка избра павликенското село Дъскот, за да отглежда билки

Цветанка Костадинова е обявена за една от най-успешните емигранти в Австралия

Цветанка Костадинова
Снимка: Здравка Маслянкова

Легендарна българска спринтьорка, участничка на три олимпиади, която австралийските власти определят като една от най-успешните емигранти в страната им,  която е осигурявала треньорите по спортна подготовка за полицията и армията на Обединените арабски емирства, избра павликенското село Дъскот, за да отглежда билки и да прави оцет. Днес Цветанка Костадинова мечтае и работи с бразилския си съпруг да направят спортен център за селските деца

Днес тя е Тина Костадинова Сантош, горд жител на павликенското село Дъскот, а през 80-е години на миналия век Цветанка Костадинова Илиева е сред най-успешните български спритньорки на 100, 200 и 400 метра, участник в редица световни и европейски първенства по лека атлетика, а с българската щафета на 4 по 100 метра с треньор Янко Братанов на олимпиадата в Сеул през 1988 година тя бяга на първи пост и момичетата ни стават пети с резултат от 43,02 секунди след щафетите на САЩ, ГДР, СССР и ФРГ.

Тя е на 61 години и е жител на света.

Цветанка Костадинова със семейството си

"Дойдох от Близкия Изток, от Дубай, работила съм 17 години. Преди това в Австралия за 15 г. Занимавам се с физиотерапия. Софиянка съм, имам къща в центъра на София до „Женски пазар“. 

Защо си купих къща в Дъскот, защото като обиколих из цяла България, тук много ми хареса въздуха, много ми хареса цялата енергия на този регион и си купих къща, в която исках да имам голям двор. 

Гледам биоземеделие за себе си и се занимавам с билки, подправки, лекуване по старите традиционни начини, което съм и завършила. Доктор към на спортните науки. Участвала съм на три олимпиади по лека атлетика и съм пета на олимпиадата в Сеул. От там ми дойде цялата тази енергия и всичко останало. Сега мисля, че съм една от най-младите баби. Дъщеря ми дойде миналата година, роди си бебето и също си купи къща в Дъскот“.

След приключване на спортната си кариера Цветанка Костадинова заминава за Австралия, където е успешен мениджър на верига от спа хотели. При честването на 200-ата годишнина от създаването на съвременната държава Австралия Цветанка Костадинова е обявена за една от най-успешните емигранти в страната

Била е съветник по спортните въпроси на местната власт в Танзания, работила е с жени и деца, жертви на насилие, както и с болни от множествена склероза. В Австралия защитава и доктората си по спортни науки.

Цветанка Костадинова с жените от село Дъскот

Следва ново предизвикателство – Обединените арабски емирства. Установява се в Дубай, където също се занимава в различни сфери, близки до спорта, и работи за организация, която осигурява треньорите по спортна подготовка за армията и полицията на Обединените арабски емирства. В Абу Даби тя среща новия си съпруг Флавио Сантош, бразилец, преподавател по бразилско жиу-жицу. Идва Covid пандемията и двамата решават да заминат за Португалия, където да продължат живота си. Но не било писано. Португалските власти по време на пандемията отказват да приемат бразилеца. Той се прибира за родината си, а тя, въпреки че се е зарекла да не се връща в България, го прави след повече от 30 години. Няколко месеца след това тук идва и съпругът ѝ.

"Довела съм го и него в Дъскот. Той е единственият в България с червен колан по бразилско жиу-жицу и сега сме направили един малък клуб и искаме да тренираме децата в Дъскот, за да се опитаме да им помогнем да се грижат за здравословен начин на живот и ако можем да предотвратим алкохолизма, наркоманията, мисля, че ще постигнем голям успех. Много е интересно, че в селото започва да се образува група от млади и енергични хора, които искат да се занимават с всякакви неща".

След като научила австралийците как да си правят сироп от бъз, днес в село Дъскот Тина Костадинова Сантош прави екзотични видове оцет, които подарява на съседи и приятели:

"Аз правя много видове оцет. Не ги продавам, за домашно ползване са. Правя оцет от всичко – от бъз, от ябълки, от круши, от сливи, от джанки, от ягоди, от череши, от дюли и ги ферментирам с различни билки и подправки. Не използвам захар, обикновено със захарта на плодовете и добавям малко мед. Някои от оцетите като престоят по 2 години се избистрят. За гъба слагам комбуча, която ги ферментира и им дава допълнителни още здравословни качества".

Светът е едно голямо село, важно е да си намериш мястото и да правиш добро, казва легендарната ни спринтьорка и настояща жителка на павликенското село Дъскот Цветанка Костадинова.

Още по темата в звуковия файл.
По публикацията работи: Гергана Хрисчева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

платена публикация
Шестото издание на образователната кампания "Пресичам безопасно с TEDI" стартира от Велико Търново

24.9.2025г. – За първи път образователната кампания „Пресичам безопасно с TEDI” стартира от Велико Търново. Шестото издание на инициативата бе поставено в основно училище "Патриарх Евтимий", където първокласници придобиха ценни знания за пътната безопасност от представители на Главна дирекция „Национална полиция“. Техен верен спътник в уроците бе..

публикувано на 06.10.25 в 16:15
Стефан Курдов

Стефан Курдов защитава правата на бездомните животни във Варна

От 50 до 300 лева е глобата, ако храниш бездомно животно във Варна. С това са се преборили доброволците от координационен център за противодействие на насилието над животни "Зоопатрул"с председател журналистът на свободна практика Стефан Курдов. Предстои тя да бъде отменена от Общинския съвет. Той и неговите съмишленици успяха да осигурят 120 хиляди..

публикувано на 05.10.25 в 05:22
Весела Дякова

Весела Дякова: В обучението по музика най-важна е дисциплината

Музикалният педагог Весела Дякова ван Авермат е посветила целия си живот на музиката и работата с деца . Петнадесет години г-жа Дякова е преподавала клавирен съпровод в Музикалното училище в Пловдив. След 1989 г. продължава учителската си дейност в Белгия. Запалила е десетки деца по музиката, а нейни възпитаници сега се изявяват по международните..

публикувано на 04.10.25 в 09:00
Творбата

Ярката и неудобна живопис на тандема Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов

Ярка и неудобна живопис. Така можем накратко да опреелим творбите на тандема художници Валентина Чернева - Cherry и Милен Маринов. Двамата имат прясно открита изложба, носеща името “Под едно небе 2” в пловдивската галерия “Възраждане” .  Часове след събитието те дойдоха в студиото на Автономията , за да се изкажат за каквото ги..

публикувано на 30.09.25 в 20:33
Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев

Спомняме си за Чавдар Киселинчев. Той е един от най-авторитетните външнополитически коментатори в Българското национално радио. Красив ум, човек с голяма обща култура, впечатляващи познания за процесите в света, които е обяснявал на младите си колеги в БНР, които са го слушали с удоволствие. Липсата на коментатори от такъв ранг създава..

публикувано на 29.09.25 в 13:00
Зорница Христова

Зорница Христова - гост в "Горещо сърце": Лесно е да се влюбиш в четенето

В рубриката "Горещи сърца" срещата е със Зорница Христова, жена, която впечатлява със спокойствието си и с искреността, с която говори за книгите. Тя е писател и преводач, един от създателите на издателство ,"Точица". Завършила е английска филология в Софийски университет.  Автор е на книгите "Вкусна география" и ,"Когато искам да..

публикувано на 28.09.25 в 09:00
Историята на Силистра

Историята на Силистра - белязана от различни епохи и културни влияния

След възвръщането на Южна Добруджа към България с Крайовския мирен договор през 1940 г. Силистра се превръща в културна столица на региона. Изследване, базирано на публикации във в. "Подем", излизал през тези години в региона, показва как градът бързо възстановява и развива културния си живот. Проучването е дело на дългогодишния..

публикувано на 28.09.25 в 07:50