Стефан Антонов: ЕЦБ се съмнява дали България може да задържи инфлацията си ниска за дълго

Инфлацията в България е с 2 пункта над изискването за инфлация за влизане в еврозоната, посочва първоначалният доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ).

"Казва се, че България не покрива инфлационния критерий, остава висока заради растежа на доходите. ЕЦБ се съмнява дали България може да задържи инфлацията си ниска за дълго време. Защото страната ни е догонваща икономика и е нормално да има инфлация, когато доходите растат, растат и цените", каза в интервю пред БНР финансовият журналист Стефан Антонов.

Според него инфлацията не винаги е нещо лошо: 

"Тя съпътства държавите, когато имат икономически растеж и тя трябва да почива на стабилна икономика и на ръст на доходите". 

Антонов цитира доклада: "ЕЦБ казва, че ние сме овладели бюджетния дефицит за 2023 г." и допълни, че служебният кабинет миналата година е подал доклад за 6% бюджетен дефицит. 

• Инфлацията и политиката по доходите могат да отложат членството на България в еврозоната след 2025 г.

• Николай Василев: Раздаването на пари трябва да се комбинира с драстични реформи

"Очакваните 6% ние сме ги свили под 3% и казват, че има висока икономическа несигурност и няма дума какво да се очаква от бюджета тази година. Премълчавайки коментари за тази година, заключението е, че в Брюксел и Франкфурт са изненади, че сме свили бюджетния дефицит", коментира Антонов.

И обясни, че третият фактор за влизане в еврозоната е "сивият списък" за пране на пари. Но според него той е повече политически фактор и не е сред критериите от Маастрихт. 

Според него основното е да се види, че влизането на България в Шенген и еврозоната са стимули за реформи. 

"Аз смятам, че "сивият списък" не е условие, по-важно е да има здрава икономика", каза Антонов. 

И обясни, че може да се направят корекции на доклада, ще се събере УС на ЕЦБ и ще решат дали приемат нашите възражения.

"За влизане в еврозоната няма дата. Показателно е, че нито една не е влизала от произволна дата. Винаги се влиза от 1 януари, ако не е 1 януари 2025 г. ще е 1 януари 2026 г., но това означава, че в края на тази година правителството трябва да иска нов конвергентен доклад, ако е изпълнено условието за инфлация и бюджетният дефицит е ограничен до 3% спрямо БВП", коментира журналистът. 

И е категоричен, че основните фактори са инфлация и бюджетен дефицит. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.