Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

ТЕЦ-овете са необходими за баланса в енергийната система

Калоян Стайков: Отлагането на либерализацията на тока може да ни донесе наказателна процедура

"Трябва да се търсят дългосрочни решения, които ще бъдат следвани от следващите правителства"

| Интервю
Калоян Стайков
Снимка: Ани Петрова, БНР

Абсолютно предизборно поведение и буквално опит за манипулиране на темата е привикването на председателя на КЕВР Иван Иванов в парламента, защото само след няколко дни, през следващата седмица, Комисията ще публикува решението си за ценово решение.

Това коментира Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, в интервю пред БНР.

"Ако бяхме изчакали, щяхме да видим какво е решила КЕВР и да си спестим всички тези притеснения, нападки, обвинения, прогнози и заплахи и какво ли не. Депутатите могат да изслушват председателя на Комисията, но в крайна сметка предварителното му викане, за да се обясни какво смята да направи Комисията през следващия ценови период, всъщност подсказва политически натиск. Регулаторът е независим, избира се от парламента, но в тази си част за ценовото решение, би трябвало да има политическа независимост. А виждаме, че няма такава от парламента и  от министъра на енергетиката", посочи Стайков.

Според него политически натиск има и го доказва промяната на предложението на АЕЦ Козлодуй, след като първоначалното беше за 30% увеличение на цената на тока.

"Дружеството внася ценово предложение и след това излиза министърът и казва "ще внесат ново", очевидно има политически натиск. Търговското дружество трябва да се отчита на БЕХ. Проблемът е, че независимо ценовото предложение, което дружеството предлага, решението се взима от регулатора. Независимо какви цени иска съответното дружество, крайната дума е на регулатора. И затова нямаше причина министърът на енергетика да се намесва и да плаши хората", обясни икономистът от Института за енергиен мениджмънт.

И предупреди:

"България е транспонирала в тази част всички директиви и регламенти. Единственото, което остана и се отложи е пълната либерализация на пазара, за която не ясно какво се случва.  и ако продължаваме може да стигнем и до наказателна процедура."

Той обясни, че интересите на потребителите винаги са на преден план и не се търси баланс с компаниите производители на ток. 

"И това става основно по политическа линия. Не бива НС да оказва влияние върху регулатора и министърът да казва с колко да се увеличи цената на тока. Така се връщаме около 2013 г, когато премиерът излизаше и казваше "следващата седмица регулаторът ще вземе еди какво си решение и той го взимаше", припомни Калоян Стайков за годините, в които цените на тока свалиха правителство.

България се присъединява към искането за увеличаване на тавана на помощта "де минимис“КТ "Подкрепа" за отлагането на либерализацията: Работа на парче

Той коментира, че регулаторът изключва ТЕЦ Марица Изток 2, защото по закон не може да я включи.

"Но очаквам със заповед на министъра да се включи в енергийния микс. Отлагането на либерализацията е, защото няма механизъм, по който централата да работи. Министърът със заповед включва ТЕЦ-а, за да може обектът да работи. Ние имаме регулиран пазар и потребителите са защитени от свободните цени и в същото време със заповед на министъра се вкарва производство, което не може да включи енергията си на свободния пазар", каза още икономистът.

Той е категоричен, че "е необходима  и това е правилният подход, най-накрая да се измисли каква пътна карта ще се следва".

"Да се направят планове от необходимостта от въглищна мощности – конкретно какви генерации ни трябват, тъй като тази централи не просто задоволяват търсенето, но участват и в регулирането. Тези централи са важни да се поддържа баланса в енергийната системата. Отговори на тези въпроси липсват от 5 години", допълни Стайков.

И препоръча: 

"Политиците да седнат и да вземат решение, което ще следват, а не всяко правителство да има нова визия. Това лутане е причината да сме в тази ситуация. Продължавайки напред, трябва да се търсят дългосрочни решения, които ще бъдат следвани от следващите правителства."

За него "новите мощности на АЕЦ Козлодуй приличат на договора с Боташ"

"Нови мощности в Козлодуй дават големи възможности, но не е ясно, как точно ще се възползваме от тях. И дали тази дългосрочна инвестиция, няма да се окаже тежест за икономиката", пита икономистът.

А дали цените на произведения ток у нас са конкурентни на свободния пазар:

"Зависи, цените на пазарите са по-ниски отколкото е прогнозната за Козлодуй 7 и 8 блок, но не знаем каква ще е цената след 10 години и след 15. Със сигурност знаем, че имаме свръхпроизводство в определени часове, което означава, че цените са нулеви или минусови. Важно е как се развива потреблението – в ЕС всички предвиждат електрификация и затова имаме нужда от допълнителни мощности."

Относно иска от 400 млн. евро към Газпром, Стайков каза: 

"Не съм юрист, като цяло съм скептичен за успеха на подобен иск."

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Александра Никова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Съветът на ЕС прие важен регламент за възстановяване на увредената природа

Съветът на ЕС официално прие първия по рода си регламент, с който се предприемат мерки за възстановяването на поне 20 на сто от сухоземните и морските пространства до 2030 г., както и на всички екосистеми, които се нуждаят от това, до 2050 г. Регламентът обхваща редица сухоземни, крайбрежни, сладководни, горски, земеделски и градски..

публикувано на 17.06.24 в 13:17

ДОО отчита 5,2 млрд. лв. приходи от осигуровки и разходи от 9,66 млрд. лв. към края на май

Към края на май Държавно обществено осигуряване (ДОО) отчита 5,2 милиарда лева приходи от осигуровки и разходи от 9,66 милиарда лева. Разходите за пенсии са в размер на 8,5 милиарда лева, а за обезщетения са изплатени над един милиард лева. От месечния отчет за изпълнението на бюджета на общественото осигуряване става ясно, че общите разходи..

публикувано на 17.06.24 в 12:57

Проучване: Все повече хора обръщат гръб на новините

Все повече хора обръщат гръб на новините, намирайки ги депресиращи, отблъскващи или скучни, показва глобално проучване на Института "Ройтерс" към Оксфордския университет. Почти четирима на всеки десет души или 39% по света казват, че понякога или често активно избягват новините, в сравнение с 29% през 2017 година, според доклада на..

публикувано на 17.06.24 в 12:54

Дефицит по текущата сметка от 56,9 млн. евро и търговски дефицит за 491 млн. евро през април

През април 2024 г. салдото по текущата сметка на България е отрицателно и в размер на 56,9 млн. евро, търговският дефицит е за 491 млн. евро, а преките чуждестранни инвестиции се понижават с 64,3 млн. евро, показват последни данни на БНБ за платежния баланс на нашата страна. Балансът по текущата и капиталова сметка на България през април е..

публикувано на 17.06.24 в 12:39

ПП-ДБ няма да се отзове на поканата за разговори с ГЕРБ-СДС

Коалицията ПП-ДБ няма да се отзове на поканата на ГЕРБ-СДС за преговори за съставяне на правителство и законодателни приоритети. Това съобщиха от ПП-ДБ за БНР. Разговорите с третата политическа сила трябваше да започнат в 15 часа. " Благодарим за отправената покана от днес за днес", посочват от формацията в своя позиция и подчертават, че..

публикувано на 17.06.24 в 12:33
Президентът Румен Радев, който е на официално посещение в Черна гора, пристига в Президентския дворец (Плави дворац), където го посреща президентът на Черна гора Яков Милатович, 17 юни 2024 г.

Румен Радев обсъжда с черногорския си колега задълбочаване на сътрудничеството с Подгорица

Президентът Румен Радев обсъжда с черногорския си колега Яков Милатович възможностите за задълбочаване на сътрудничеството на двете страни в областта на икономиката, образованието и отбраната, както и регионалното сътрудничеството в Югоизточна Европа. Мира Стефанова с още информация. Официалната визита на българския държавен в Черна гора..

публикувано на 17.06.24 в 12:08
Премиерите на Гърция Алексис Ципрас (вляво) и на Северна Македония Зоран Заев при подписването на Преспанския договор - 17 юни 2018

Атина пак настоя Скопие да спазва Преспанския договор, гръцки националисти на протест

Атина предупреди Скопие за рисковете от неспазване на Преспанското споразумение.  Днес се отбелязват шест години от подписването на договора. Националистите подготвят протести. Министърът на външните работи Герапетридис заяви в интервю за гръцките медии, че Преспанският договор е ратифицирано международно споразумение, което трябва да се..

публикувано на 17.06.24 в 11:52