Комедията "Седемте стола", продукция на Драматичния театър в Ловеч по безсмъртната класика на Иля Илф и Евгений Петров, ще се играе за първи път на голямата сцена на Народния театър на 8 юни от 19:00 ч.
Най-известният комбинатор и бъдещият собственик на скритите в стол от умиращата му баба диаманти ще преминат през серия от комични обрати и перипетии, които правят сатиричният разказ на Илф и Петров една от най-прочутите световни класики. Това е спектакъл, движен от страсти, лудост, измама и подривна сатирична сила, пълен с изненади и запомнящи се сцени. Романът „Дванадесетте стола” на Иля Илф и Евгений Петров е класика на руската сатира, превърнала се в най-богатия източник на разпознаваеми образи и цитати.

Режисьор на "Седемте стола" е Дамян Тенев, чиято е и драматизацията, сценограф е Радостина Тодорова, композитор - Георги Георгиев от група „Остава”, видео дизайн - Петко Танчев, плакат - Драгомир Димчев. В представлението участват и актьорите Боряна Бабанова, Георги Грозев, Елица Костова, Павел Емилов, Явор Костов-Яша.
Главната роля в спектакъла играе Пенко Господинов – професор и преподавател в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", както и заместник-ректор на Академията. За образа на Иполит Воробянинов Пенко Господинов получи наградата ИКАР тази пролет за водеща мъжка роля.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" по "Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти". Част от костюмите са изработени от учениците в специалност "Сценичен костюм" и "Моден дизайн" и техните преподаватели от ПГО "Княгиня Мария Луиза", София.
"Седемте стола" има отличие за най-добра режисура и най-добра сценография на 26-и Международен театрален фестивал "Дни на комедията", Куманово.
Повече чуйте от интервюто на Светослава Кузманова с проф. Пенко Господинов.

На 13 ноември, четвъртък, за първи път ще се играе "Брадатата графиня". Преводът и музикалното оформление на актьора Мартин Каров, а на сцената излизат още Албена Павлова, Боян Арсов, Лана Гекова и Кирил Бояджиев. Всеки от петимата актьори се превъплъщава в няколко роли. Носителката на "Икар" Ана Вълчанова този път ще видим в различна роля –..
След кратко боледуване днес почина световноизвестното българско сопрано Стефка Евстатиева. През последните дни тя е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска. Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Дебютът й е през 1971 г. на..
Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..
През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..
Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви. Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..
В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..
Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..