Могат ли музеите да се превърнат в основни точки за акумулиране на знания?

"Привърженик съм на идеята, че ученето не е задължително прерогатив на училището. Повечето хора запомнят най-добре това, което са научили извън училище". Думите са на американския учен в областта на психологията Джон Фoлк. 

Той изследва музеите като места за акумулиране на знания.

Музеите, като обект в изследванията на Джон Фoлк са свързани с две неща: благосъстоянието за хората, което музеите създадат и действителната икономическа стойност за обществата.

"Проучването се опитва да разбере каква е стойността на музеите, като започва с допускането, че десетки хиляди хора по целия свят ги посещават всяка година. И повечето от тях не са задължени да ходят там, но има някаква причина, поради която отиват. Те мислят, че музеите имат някаква стойност. И изследването се занимава с това как можем да дефинираме и измерим тази стойност".

Фoлк стига до заключението, че основната причина хората да посещават музеи е тяхната фундаментална нужда от благополучие.

"Помислете за това, че ако задоволим основна човешка потребност, която има стойност, то тогава можем да сложим цена на тази стойност. И мотивацията зад това остойностяване е, че механизмът за правене на политики са парите. Политиците и спонсорите управляват пари, поради това трябва да можем определим икономическата стойност на нещо като музейно посещение например.“

Така възниква въпросът какво кара хората да посещават музеите. И отговорът е  знанието. Знанието, което музеите съдържат чрез експонатите, които са показани е това, което търсят хората. Но ако един музей не е способен да предаде това знание или конкретен исторически разказ по начин, който да е достъпен за по-широки общности, тогава и посещаемостта е по-ниска и икономическата печалба е по-малка.

"С малко по-големи усилия музеите могат да станат по-достъпни за повече хора и по този начин да бъдат по-полезни за общностите и обществата. Ще ви дам един пример. Той не е най-добрият пример, но е един от последните добри примери. В Саудитска Арабия посетих изложение, наречено "Парфюми от изтока" в Националния музей в Рияд. Ставаше дума за историята на Близкия изток през парфюмите. Но най-интересното за мен беше, че те използват технология, която ти позволява да помиришеш всяка една от съставките на парфюмите. Използвали са листенца от рози и имаш възможност да натиснеш копче, което завъртайки контейнер с розови листенца, разпръсква техния аромат, който може да усетиш. Чрез този тип неща музеите могат да позволят на посетителите да усетят света по начин, който иначе не биха могли.  

В България процесът на трансформацията на музеите вече е частично започнал. В Русе преди 15 години правят проучване сред децата каква част от тях са посетили Историческия музей в града. Оказва се, че едва 20% са били в музея. Така общината решава да създаде малка книжка - "Русезнание", с помощта на историци и образователни експерти, в която на достъпен език е описана историята на града. Учителите преминават също през специално обучение в музея, тъй като са задължени да включват в учебната програма за 3 - ти и 4 - ти клас задължително провеждане на занятия в русенския Исторически музей. Така интересът на децата става толкова висок, че те започват да посещават сами музея и да водят своите родители в него.

Академия "Муза" на фондация "Америка за България" също цели да събере различни участници, свързани с музейното дело - историци, дизайнери, архитекти, директори. Като чрез игра участниците преобразяват някоя секция от музея, така че да стане по-интересна за посетителите, разказа Надя Захариева от фондацията.