Експерти: Трябва преосмисляне на политиката на МОН за българските училища в чужбина

Започнали сме с новите програми, по които ще се обучават учителите в българските неделни училища в чужбина. Първото нещо е да излезем от грешното разглеждане за училищата.

Това сподели Камелия Конакчиева - Трибулен, филолог, преводач в европейските институции и дългогодишен ръководител на български училища във Франция в интервю пред БНР.

„Училището трябва да е за жив език, защото трябва да компенсираме, това което децата не живеят извън училището. И когато владеят този жив език, ще могат да стигнат до Ботев и Левски.  Аз не съм от тези да трябва да махнем класика, напротив - това е голямото щастие да можеш да стигнеш до него, но трябва да дадем възможност на всички“, коментира Конакчиева.

Заедно с Димитър Иванов, който живее в Швейцария, коментираха в предаването „Преди всички“, проблемите на учебните програми на МОН за неделните училища в чужбина.

Двамата са автори на анализа, посветен на ефективността на българските неделни училища в чужбина. 

Димитър е експерт на стратегическо планиране, измерване и оценка на ефективността и успява да анализира данните от таблиците на Камелия Конакчиева за боря на децата в българските училища в чужбина. И двамата са единодушни и препоръчват, че трябва преосмисляне на политиката на МОН за неделните български училища в чужбина.

„Моята идея при създаване на училището в Париж не беше да обличаме децата в носии, за да пазят традициите. Моята идея е децата да знаят български, за да им предадем културата“, коментира Камелия Конакчиева.

Тя разказа, че като директор, всяка година си брои пилците към 15 октомври, за да подаде документи за субсидия и „тук Димитър ми отвори очите“.

„Борих се срещу тези данни, защото виждам, че има напуснали, но всяка година се увеличаваме - има деца, които искат да учат и това ни ентусиазира, винаги нараства бройката“, разкри Камелия Конакчиева за причината да се направи анализ на данните.

• Българчета от цяла Европа се състезаваха в конкурс по четене на родния си език

Димитър сподели, че всяка седмица са водили децата си в неделно училище в Цюрих, което не се субсидира от държавата. 

„Това е голяма инвестиция и в един момент не издържахме на натоварването“, призна той.

В един момент се намират с Камелия Конакчиева и той споделя, че може да ѝ анализира цифрите.

„Ние попитахме МОН, по ЗДОИ, колко деца са минали през системата от началото на двете програми вече 12 години. И кои от тях до кой клас достигат, за да се види с какви компетенции напускат системата. Колко от тези деца, поне година минали през българско неделно училище, продължават в българската образователна система? Оказа че, МОН няма понятие за това нещо и имат технически проблем да обработят данните“, разкри Димитър.

А Камелия Конакчиева допълни:

"МОН вече има данни от 15 години и може да направи чудеса. На мен ми се отвориха очите и на МОН може да се отворят, точно какво прави и да се анализират причините. Че училището прави самосъзнанието и връща в България, е абсурд."

Тя е категорична, че с две познати думи на български език в първи клас децата не могат да учат Ботев и Левски, но могат да го изучават с две непознати.

Според Димитър целта е децата в българските училищата в чужбина да мислят по различен начин, „да мисли като българче“:

„Това политическо разбиране за формиране на българско самосъзнание не се споделя само от Илияна Йотова, тя е представител на голяма част от българските политици и това мислене до голяма степен определя начина на преподаване на български език.“

За Камелия Конакчиева българският език „не ни е емоционално чужд, но трябва да се изучава е с чуждоезикова методика“:

"Ние нямаме днес програми и учебници. В момента се работи по тях, но колко години след като започнахме? Необмислена политика!"

Данните от анализа на Конакчиева и Иванов показват, че след 4 години има отпадане на децата в неделните училища. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Анализ на ефективността на системата на българските неделни училища в чужбина