"Може би преди три години започнах да пиша романа, паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга- "Петте кьошета".
"Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов, който преди това е публикувал стихове и прозаични произведения.
"Тогава темата за общуването стана много актуална, както и общуването между по-малдите и по-старите поколения, за мълчанието, за липсата на комуникация сред младите хора.
А иначе в романа "Петте кьошета" има и пет герои, а в София има няколко места, които знаем като петте кьошета, често се свързват с тези на бул. "Прага", но моите пет кьошета са тези в родния ми квартал от детството - кв. "Лозенец".
В романа се преплитат съдбите на петима герои и тяхното преплитане става на едно петорно кръстовище. Определям този роман като роман - пъзел, защото идеята ми беше книгата да бъде композирана от сегменти, които ще се сменят като кино-кадри, без точна хронологическа последователност, те ще възстановяват събития предимно от миналото, а героите, споделяйки своите травми, в края на романа би трябвало да достигнат до катарзис, разказа още проф. Карагьозов.
На 15 юли започна Летен семинар за чуждестранна българистика, за който пристигнаха 80 човека от чужбина. Проф. Панайот Карагьозов е директор на Летния семинар по чуждестранна българистика.
Семинарът ще продължи до август.
"Ще имаме гости от Япония, Южна Корея, Китай, а за първи път от много време насам ще имаме и колеги от Виетнам. От европейските гости идват почти от цяла Европа.
Те ще учат български език за три-четири седмици, като някои успяват много да научат, други не съвсем, като най-слаб напредък има колеги от български произход, защото това, което са били научили от баби, от майки се е надгражда, а тези, които се стараят, особено азиатците, немци напредват много.
Слабо напредналите учат пет часа практически български език, по-напредналите учат три часа български и по избор участват в специализирани семинари по български език и превод, българска литература и културна антропология, народни песни и танци, водим ги на туристически забележителности, разказа още за БНР проф. Карагьозов.
Панайот Карагьозов завършва Славянска филология в Софийския университет и защитава докторати по сравнително славянско литературознание и полска литература в Карловия университет в Прага. През 1987 г. постъпва на работа в Софийския университет, където през 2005 г. става доктор на филологическите науки, а от 2006 г. е професор; заемал е всички изборни длъжности във Факултета по славянски филологии – ръководител на Катедрата по славянски литератури (2005– 2009), зам.- декан (1994–1997) и декан (2007–2015). От 2004 г. е директор на Летния семинар по чуждестранна българистика. Той е автор на осем книги, сред които монографиите „Самосознание словесности. Историографии славянских литератур“, „Някогашните славяни днес“ и „Славянските свети мъченици. Светост и канонизация; хроника и типология; критика и апология на славянското мъченичество“. Карагьозов има впечатляващ брой статии, публикувани на девет езика в научната периодика на дванадесет европейски страни, Япония, Канада и САЩ. Бил е гост-професор в Карловия университет в Прага (1997–2002) и Хокайдския университет в Сапоро (2002–2003) и е изнасял лекционни цикли в редица славянски университети. За заслуги за развитието на полонистиката и славистиката е награден с полски и чешки правителствени ордени и университетски отличия. Носител е на почетния знак на Софийския университет със синя лента. П. Карагьозов е поет и преводач на полска поезия, публикувана в стихосбирките „Целувки. Мария Павликовска-Ясножевска“, „Фрашки и целувки“, „Това тяло можеше да бъде мое. Избрани стихове от Еугениуш Ткачишин-Дицки“ и антологията „Полската поезия между двете световни войни“. Сборникът с разкази „Виртуалната кръчма. Мъжки приказки“ (Парадокс, 2022) е неговият дебют в художествената проза, романът "Петте кьошета" – в романовия жанр.
Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..
"Националното радио , без никакво притеснение мога да кажа, че е в основата на успеха на "Сигнал", каза Йордан Караджов пред "Нощен хоризонт". "Да те жадувам", "Може би", "Сбогом", "Липсваш ми" са само няколко заглавия, които вече 46 години пренасят поколенията в свят на рок емоция и дълбоки спомени , създадени от музиката на "Сигнал"...
"Когато отидете в космоса…." директорът на НАСА Бил Нелсън се срещна с ученици и студенти . Посещението на Нелсън у нас беше част от европейската му обиколка. Защо НАСА се връща на Луната след 50 години? Как го прави с почти три пъти по-малък бюджет от преди. И дали войната в Украйна би била пагубна за отношенията между космическите сили? Много..
Вирусологът професор Радка Аргирова е потомствен лекар. Успява ли да се справи в живота с вирусите? "Вирусите са най-голямото предизвикателство за мен. Те ме карат непрекъснато да чета, да уча, да съм нащрек. Трябва винаги да бъда във висша форма. Първо, защото никога не знаеш точно кога какъв вирус ще се появи. Второ, точно кога кой..
Днес се навършват 110 години от кончината на поета Пейо Яворов . Той умира на днешната дата през 1914 г. Години след смъртта му драматургичното творчество на Яворов продължава да вълнува поколенията. Мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да привличат изследователи и публично внимание. " Пейо Яворов е един от великите поети..
" Ендобиогенна медицина е един нов дял в медицината, един нов подход към лечението на човешкия организъм, сподели в "Нощен Хоризонт" д-р Петко Загорчев , началник на Спешно отделение в гр. Шумен. "Тя съчетава в себе си трите съставки - ендобиогенис - тоест вътрешното движение на биологичните функции в човешкия организъм на метаболитно клетъчно..
33 Христови години делят онзи 10 октомври от 10 октомври 1977 г., когато на екран излиза филмът "Авантаж" на Георги Дюлгеров . И в "Авантаж" има петел, и той има чувство за хумор, но не се разпорежда в курника, ами го разпореждат към затвора. Лазар Касабов Петела е джебчия със свободолюбив дух по времето на комунизма. Не случва в..
Новото Народно събрание не успя да избере свой председател след два кръга на гласуване. На първи тур бяха гласувани кандидатурите на Наталия..
Новото от вчерашния ден, което беше изненадващо, е промяната в отношенията между Борисов и Пеевски. Вчера преминаха в тиха конфронтация . Такива са..
"Може да се направи правителство без ДПС – Ново начало на Пеевски, без АПС на Доган, без "Възраждане" - защото сме от много различни..