Олимпийските игри: Човешко творение и съвкупност от неговия прогрес

Интервю на Георги Марков с Елена Шаханова в предаването ''12+4''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Интервю на Георги Марков с Антони Йорданов в предаването ''12+4''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Олимпиадата - събитие с много посоки. Утре предстои официалното ѝ откриване във френската столица Париж.

БНР с пратеник на олимпийските игри в Париж

Интервю с Елена Шаханова - дългогодишен състезател и треньор по волейбол. Като състезател, тя е носител на Купата на европейските шампиони и Купата на купите с отбора на ЦСКА, многократна шампионка е на България и участник в националния отбор.

Защо олимпийските игри се определят като събитие с много посоки?

Олимпиадата е един букет от стимули, цели, емоции и спорт. А "Спортът е живот, немислим без спорт", казваше баща ми. Тази максима, ако се анализира, ще каже много неща. Олимпиадата е най-висшето състезание на света, древногръцко изобретение, възобновено от Пиер Дьо Кубертен. Олимпийските игри олицетворяват човешкото развитие - човекът като се осъзнал за такъв, за да оцелее и за да се храни e бягал, скачал е по земята и във водата, плувал, хвърлял, ползвал е лък и стрели, правил си лодки, катерил се, яздил, имал схватки със себеподобни. Това е базата на създадените във времето спортове. Те произхождат от житието и битието. Древните гърци са започнали от там - като средство за съревнование и забавление, съчетавайки го със силата и красотата на човешката фигура в легенди и митове. Още от тогава Олимпиадата е символ на мир, защото спирали да воюват. Жалко, че в днешните бурни времена това едва ли ще се случи. В Париж са взели максимални мерки срещу атентати на откриването утре на река Сена. Спортисти на Италия и Израел се паднаха по азбучния ред в една лодка и в нея ще има представители на Мосад – разкри днес Gazzetta dello sport. A в името на мира, президентът на Италия каза на олимпийците си да отправят заедно с тези от другите страни послание за мирно съжителство, приятелство и сътрудничество. Папа Франциск също взе отношение по време на последната неделна литургия от площад "Св. Петър" в Рим. Посланието му е чудесна "картина" за това какво е спортът и Олимпиадата. Той каза: "Спортът има голяма социална сила, способна да обедини по мирен начин хора от различни култури. Надявам се, че това събитие може да бъде знак за приобщаващия свят, който искаме да изградим, и че спортистите, със своето спортно свидетелство, са вестители на мира и валидни модели за младите хора. По-специално, според древната традиция, Олимпиадата е възможност за установяване на примирие във войните, демонстрирайки искрено желание за мир".

Какво е предизвикателството за всеки спортист да участва на Олимпиада?

За един съвременен спортист Олимпиадата е цел, до която се стига с много труд, преодоляване на различни трудности, даже на самия себе си. Един спортист, за да стигне до Олимпиада, трябва да бъде възпитаван и трениран по определен начин, но преди всичко той самият да усеща, че го иска и може, независимо колко е талантлив. Трябва да преодолява изпитания и на тренировките, и на състезание в съревнование с противниците си с цел да реализира максимално най-доброто от себе си. Набира опит от националните, континенталните и световни първенства и различните квалификации, за да стигне до Олимп, вдъхновен и уверен да се стреми да го изкачи. В нашето семейство това бе лайтмотивът в треньорската работа на родителите ми и техни волейболистки спечелиха бронзовите олимпийски медали в Москва – единствените в историята на женския ни волейбол. И много други български треньори от други спортове познават тези системи на работа, както и чуждестранни. Олимпиадата е и морална ценност. Отделно са правителствените отличия и награди за спечелените медали. Освен това, Олимпийските игри ако са национална политика като най-висша цел, ефектът е много голям. Италианците разбраха това и от няколко Олимпиади насам, "апетитът" им за изява, да са сред първите, нараства. Италианците са с 403-ма спортисти, ще се състезават в 34 дисциплини и мисля, че ще спечелят медали във всичките. Прогресът на италианците е и в резултат на това, че всички адзури, без спортните игри, ги военизират, както бе едно време у нас и тази система е успешна за спорта. Отделно, че Олимпиадите вече са свързани с реклами и бизнес.

Като спортист не си имала възможност за участие в олимпийски игри, но като журналист си отразявала такива. Разкажи ни повече за тази емоция?

Да, с Тео Черешев и с Ивайло Герчев отразявахме Зимните игри в Торино през 2006-а. Беше хубаво и много интересно. Още ми е пред очите награждаването на нашата Евгения Раданова с бронз на 500 метра в шорттрека. Сцената на този ритуал бе в центъра на Торино и имаше много хора, а ние българските журналисти бяхме най-щастливите на Земята. Беше ми много интересно да гледам състезанията по бързо пързаляне с кънки. Италианецът Енрико Фабрис стана един от символите на адзурите и на Игрите с 3 медала в този спорт – златен, сребърен и бронзов, след надмощието на нидерландците. Интересно е и защото се срещаш с много и най-различни хора като премиери, министри, големи спортисти, чуждестранни колеги и най-обикновени хора. Много ми бяха забавни местните жители, особено традиционните дами-домакини – те си личат отдалече по външния вид. Личеше си как нарочно са излезли, за да обиколят олимпийските обекти, да видят как изглежда Олимпийският стадион и изобщо Олимпиадата се оказа любопитно събитие и за гражданите на Торино. А веднъж ми се наложи да взема такси. Разговаряхме с шофьора, в един момент той ми каза: "Знаете ли госпожа, че местните жители тук са толкова тъжни, че успяха да премахнат усмивката и радостта, която носят в себе си южняците". В Торино отдавна има много имигранти – италианци от Южна Италия заради заводите "Фиат". Не попитах шофьора дали произходът му е южняшки, но по изражението на лицето му бе изписано съжаление. Все пак, казаното от него ни развесели, но то показва и разнообразното богатство на нрави, култури и обичаи на Апенините.

А имаш ли други забавни, но "български" случки?

Да! Тя е нещо като "показно" на майка ми Фанка. Вкъщи бе ритуал да се гледа Олимпиадата. Веднъж на едно откриване сме седнали пред телевизора. По едно време се звъни на вратата. Отива майка ми да види кой ни досажда в този важен момент. Чувам я да казва: "Абе, какви хора сте вие? Не ме занимавай с глупости, открива се Олимпиадата. Иди да видиш какво събитие е и да разберете какво нещо е спортът!" и тръшна възмутено вратата. Отнесе го съседката от горния етаж, която отговаряше за домсъвета. Тя си взе поука и до края на Игрите не посмя да ни занимава с делата на домсъвета.

Какви са очакванията ти от предстоящите игри?

Искам и желая от сърце българските олимпийци, макар и малко, да спечелят много медали. Ансамбълът по художествена гимнастика например да надиграе силната конкуренция на италианките и да бъде пак олимпийски шампион. В индивидуалните изпълнения в този спорт също, както в плуването, където Италия също е много силна. Изобщо, нашите да спечелят много медали. Защото Олимпиадата е и радост за спортиста, постигнал успеха и донесъл радост на хората. Защото победата е радост! Да чуеш националния химн в твоя чест и публиката да пее е равносилно на полет. Страхотно усещане! Една симбиоза, като на концерт. Тя не може да се опише, защото думи за такова изживяване няма! Трябва да се преживее!

За предстоящите Олимпийски игри и очакванията от нашите спортисти - коментар в предаването "12+4" на "Хоризонт" направи и Антони Йорданов, който е специалният пратеник на БНР в Париж.