Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как влияят високите температури и топлите ветрове на реколтата в Добруджа?

Снимка: Зорница Близнашка

Промените в климатичните условия в световен мащаб неминуемо се отразяват и на земеделието. Така е и в Добруджа, известна като житницата на България, която страда от суша, придружена с трайната тенденция за все по-високи средноденонощни температури. 

За някои хора пейзажът в Добруджа е скучен – няма планини, реки, възвишения. 
За други обаче, той е безценен.

С реденето на сезоните се сменя и картината пред очите ни  – през пролетта с поникването на пшеницата полята радват окото с наситено зеления си цвят, след това в жълто обагря огромни площи рапицата. И идва ред на цъфтежа и на лавандулата, а не след дълго слънчогледите привличат погледите ни с разтворените си пити и красотата си. 

За съжаление през последните години все по-често виждаме и пшеница, която вместо да е тъмнозелена, линее и добива ръждив цвят, слънчогледите току-що цъфнали и готови да пълнят питите си със семки навеждат срамежливо глави и съхнат.



По думите на
професор Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт в град Генерал Тошево сушата не е нещо ново за този край на България, но придружена с високите температури и топлите ветрове, става пагубна за реколтата. 

Измерванията на института от 1952 година насам ясно показват, че
след 2000-та година температурите трайно се повишават.

"1978 година, юли месец - 4,8 милиметра при средноденонощна температура от 19,7 градуса, а 1990 година - 5 литра и половина на квадратен метър при температура средноденонощна от 21,8 градуса. 2001 година - 4,8 литра са паднали при 24,7 градуса средноденонощна, а 2007 година - 7,4 литра при 24,4 температура и 2016 година - 2,8 литра при 22,8 градуса.Този анализ, ако се направи ще се види, че след 2000 година наистина средноденонощните температури през юли месец са сравнително по-високи от предходните години.Температурите юли месец са дота, доста високи, а количеството на валежите е сравнително по-ниско",
обясни професор Киряков.   



Климатичните промени
, водещи до все по-чести години на суша и високи температури, категорично са проблем за земеделието, смята и Нели Стоянова - председател на кооперация "Възраждане", отглеждаща 10 000 дка земя.

"За да сме в крак и да можем по-лесно да се адаптираме, нашето стопанство всяка година използва различни традиционни и нетрадиционни методи за борба с тези високи температури - къде успешни, къде неуспешни вече експерименти се правят в тази насока. Преминаваме към вертикални обработки, към минимизиране на обработките с оглед на това да се запазва повече влагата и дори нулеви обработки, ако искате. Подборът на сортове хибриди, които да са по-толерантни на засушаването".

По думите й, тази година 
културата, която е най-чувствителн към настоящите климатични условия е царевицата.

Новият вид обработка на почвата предполага наличието на по-различен тип техника, което е "едно много скъпо перо", добави Стоянова:
"Ние се опитваме да го правим с подръчни средства, с машини, които сме ги взели на заем, за да го пробраме, защото аз все още не съм убедена до каква степен тази технология е подходяща за нашите условия и за нашите почви, защото това е един много важен момент". 

"Като хора, които работиим на полето сме свикнали"
на екстремно високи температури, които наблюдаваме през този сезон от юни месец насам, каза още тя, както и припомни "времената преди 10-15 години, когато за да откриеш сянка на полето сядаш под гумата Ка-700, защото е голяма и пази голяма сянка. Така че в днешно време с новата техника, с климатизираните кабини, не е чак такъв проблем".

Ситуацията не е много оптимистична от гледна точка на
развитието на пролетниците, споделя и Петър Петров, обработващ в стопанството си 13 000 дка земя:

"Царевицата може да се каже в голямата си част вече изгоряла, при слънчогледа също наблюдаваме период на изгаряне от сушите и горещините, които са от последните седмици и съответно не очакваме високи добиви. Най-пострадали от сушата са Черноморските общини - Шабла, Каварна, Балчик".

Сушата се оказа най-големият проблем на земеделието
, категоричен е той:

"За земеделието последните години се оказват все по-тежки, все по-трудни. Ако преди беше нормално за 10 години да имаме все сухи години, то за последните 5 години са три сухи - 2020, 2023 и 2024 година. Всички знаем, че пазарите във времето се променят, цените падат и растат, но най-вече сушата се оказа от всички проблеми, които сме имали досега най-големият".



Едно от спасенията
за насажденията в Добруджа, особено при сегашните метеорологични условия, са полезащитните пояси, уточнява професор Иван Киряков:

"
Помагат за ветровата еврозия, особено през последните 7-8 години, когато имаме засушаване през пролетта и много силни ветрове - има натрупвания по пътищата, по асфалта им натрупвания, на преспи от почва, която е отвята от силния вятър там, където полезащитния пояс е малко по-далеч или пък е изсечен, защото трябва да го възстановяват".
 

Само след месец жътвата на слънчоглед и царевица в Добруджа ще е започнала


Очакванията са част от полетата да бъдат прибрани, колкото да се изчисти земята, без да се реализира добив. 
На други места, макар и малко, реколта ще има. 


Какви ще са промените в родното земеделие при настоящия климат, тепърва предстои да проследим в годините.

Подробности можете да чуете в материала на 
Мая Райнова за предаването "Чуй лятото" с Мария Петрова и Зорница Близнашка в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Преди началото на климатичната седмица имаше младежки климатичен протест на моста

Климатична седмица започна в Ню Йорк

В Ню Йорк започнаха серия срещи и събития, които са посветени на климата и ще съберат световни и корпоративни лидери, както и знаменитости. Климатичната седмица се организира за 15-а поредна година от неправителствената организация "Климатична група" и целта ѝ е да търси решения за глобалните проблеми, свързани с измененията на климата.  Всяка година..

публикувано на 23.09.24 в 05:21

Сметище край язовир "Искър" ще бъде разчистено от доброволци и ветроходци

Ветроходци и любители на природата се обединяват днес от 10 часа за почистване на нерегламентирано сметище край язовир "Искър". Ветроходни клубове са потърсили помощ от швейцарската организация "Биодизайн" , която предоставя ръкавици, чували и други необходими консумативи за разчистването на района край язовир "Искър". Партньори на..

публикувано на 21.09.24 в 07:21

Над 172 млн. кг отпадъци са събрани благодарение на инициатива за почистване на крайбрежните райони

Над 172 милиона килограма боклук са изчистени от плажове и морски зони благодарение на Световния ден за почистване на крайбрежните райони , който отбелязваме днес.  Боклуците са събрани от над 18 милиона доброволци, включили се в акциите, които се провеждат всяка година от 1986-а насам, обявиха организаторите на екологичната инициатива. Тя е създадена..

публикувано на 21.09.24 в 05:26
Изображение на НАСА, което показва разпространението на метан, който е вторият по важност газ за глобалното затопляне.

Ултра потребители излагат на риск бъдещето на планетата, сочи изследване

Бъдещето на човечеството е изложено на риск заради натиск от богато малцинство от т.нар. ултра потребители, показва изследване, публикувано в изданието "Лансет - планетарно здраве" .  Нарастващата деградация на околната среда и климатичната нестабилност са тласнали Земята отвъд редица граници на безопасно съществуване, посочват авторите от "Комисия за..

публикувано на 16.09.24 в 04:49
Изложба на живи гигантски африкански охлюви - село Черни Осъм

Изложба на живи гигантски африкански охлюви в с. Черни Осъм

В Природонаучния музей в троянското село Черни Осъм днес се откри изложба на живи гигантски африкански охлюви.  Те са лична колекция на биолога Ростислав Траянов. Той разказа за  екзотичните екземпляри, за отглеждането им и затова как са се озовали в България: "Показваме около 20 вида от тези гигантски охлюви, основно с африкански видове, като..

публикувано на 10.09.24 в 10:40

"Грийнпийс"-България набира доброволци заради предизвикателствата на климата

"Грийнпийс"-България и Националната асоциация на доброволците в България организират отворена среща на тема: "Какво е да си доброволец по време на климатична криза".  Всеки може да се запише и да стане доброволец на страницата на организацията . Докато институциите постепенно се приспособяват към новата ситуация, ще има нужда от много..

публикувано на 09.09.24 в 18:57

От "Деня на Земята" искат повече регулации за пластмасата, на която са изложени домашните любимци

Проблемът със замърсяването с пластмаса не е свързан само с околната среда, а и със здравето на хората и животните, сочат все повече изследвания. Микропластмаса е открита в различни човешки органи, включително в мозъка . Рисковете за здравето на хората заради микропластмасата, т.е. частици по-малки от 5 милиметра в диаметър, все още не са..

публикувано на 04.09.24 в 20:19