Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как влияят високите температури и топлите ветрове на реколтата в Добруджа?

Снимка: Зорница Близнашка

Промените в климатичните условия в световен мащаб неминуемо се отразяват и на земеделието. Така е и в Добруджа, известна като житницата на България, която страда от суша, придружена с трайната тенденция за все по-високи средноденонощни температури. 

За някои хора пейзажът в Добруджа е скучен – няма планини, реки, възвишения. 
За други обаче, той е безценен.

С реденето на сезоните се сменя и картината пред очите ни  – през пролетта с поникването на пшеницата полята радват окото с наситено зеления си цвят, след това в жълто обагря огромни площи рапицата. И идва ред на цъфтежа и на лавандулата, а не след дълго слънчогледите привличат погледите ни с разтворените си пити и красотата си. 

За съжаление през последните години все по-често виждаме и пшеница, която вместо да е тъмнозелена, линее и добива ръждив цвят, слънчогледите току-що цъфнали и готови да пълнят питите си със семки навеждат срамежливо глави и съхнат.



По думите на
професор Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт в град Генерал Тошево сушата не е нещо ново за този край на България, но придружена с високите температури и топлите ветрове, става пагубна за реколтата. 

Измерванията на института от 1952 година насам ясно показват, че
след 2000-та година температурите трайно се повишават.

"1978 година, юли месец - 4,8 милиметра при средноденонощна температура от 19,7 градуса, а 1990 година - 5 литра и половина на квадратен метър при температура средноденонощна от 21,8 градуса. 2001 година - 4,8 литра са паднали при 24,7 градуса средноденонощна, а 2007 година - 7,4 литра при 24,4 температура и 2016 година - 2,8 литра при 22,8 градуса.Този анализ, ако се направи ще се види, че след 2000 година наистина средноденонощните температури през юли месец са сравнително по-високи от предходните години.Температурите юли месец са дота, доста високи, а количеството на валежите е сравнително по-ниско",
обясни професор Киряков.   



Климатичните промени
, водещи до все по-чести години на суша и високи температури, категорично са проблем за земеделието, смята и Нели Стоянова - председател на кооперация "Възраждане", отглеждаща 10 000 дка земя.

"За да сме в крак и да можем по-лесно да се адаптираме, нашето стопанство всяка година използва различни традиционни и нетрадиционни методи за борба с тези високи температури - къде успешни, къде неуспешни вече експерименти се правят в тази насока. Преминаваме към вертикални обработки, към минимизиране на обработките с оглед на това да се запазва повече влагата и дори нулеви обработки, ако искате. Подборът на сортове хибриди, които да са по-толерантни на засушаването".

По думите й, тази година 
културата, която е най-чувствителн към настоящите климатични условия е царевицата.

Новият вид обработка на почвата предполага наличието на по-различен тип техника, което е "едно много скъпо перо", добави Стоянова:
"Ние се опитваме да го правим с подръчни средства, с машини, които сме ги взели на заем, за да го пробраме, защото аз все още не съм убедена до каква степен тази технология е подходяща за нашите условия и за нашите почви, защото това е един много важен момент". 

"Като хора, които работиим на полето сме свикнали"
на екстремно високи температури, които наблюдаваме през този сезон от юни месец насам, каза още тя, както и припомни "времената преди 10-15 години, когато за да откриеш сянка на полето сядаш под гумата Ка-700, защото е голяма и пази голяма сянка. Така че в днешно време с новата техника, с климатизираните кабини, не е чак такъв проблем".

Ситуацията не е много оптимистична от гледна точка на
развитието на пролетниците, споделя и Петър Петров, обработващ в стопанството си 13 000 дка земя:

"Царевицата може да се каже в голямата си част вече изгоряла, при слънчогледа също наблюдаваме период на изгаряне от сушите и горещините, които са от последните седмици и съответно не очакваме високи добиви. Най-пострадали от сушата са Черноморските общини - Шабла, Каварна, Балчик".

Сушата се оказа най-големият проблем на земеделието
, категоричен е той:

"За земеделието последните години се оказват все по-тежки, все по-трудни. Ако преди беше нормално за 10 години да имаме все сухи години, то за последните 5 години са три сухи - 2020, 2023 и 2024 година. Всички знаем, че пазарите във времето се променят, цените падат и растат, но най-вече сушата се оказа от всички проблеми, които сме имали досега най-големият".



Едно от спасенията
за насажденията в Добруджа, особено при сегашните метеорологични условия, са полезащитните пояси, уточнява професор Иван Киряков:

"
Помагат за ветровата еврозия, особено през последните 7-8 години, когато имаме засушаване през пролетта и много силни ветрове - има натрупвания по пътищата, по асфалта им натрупвания, на преспи от почва, която е отвята от силния вятър там, където полезащитния пояс е малко по-далеч или пък е изсечен, защото трябва да го възстановяват".
 

Само след месец жътвата на слънчоглед и царевица в Добруджа ще е започнала


Очакванията са част от полетата да бъдат прибрани, колкото да се изчисти земята, без да се реализира добив. 
На други места, макар и малко, реколта ще има. 


Какви ще са промените в родното земеделие при настоящия климат, тепърва предстои да проследим в годините.

Подробности можете да чуете в материала на 
Мая Райнова за предаването "Чуй лятото" с Мария Петрова и Зорница Близнашка в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Деинфлуенсърите: Откажи, намали, поправи!

Деинфлуенсъри са хората, които ни карат да се противопоставяме на наложената от инфлуенсърите свръхконсумация . Това обясни в интервю за БНР журналистът Ванина Тодорова от "Капитал", която изследва темата. По думите ѝ, виждаме клипчета в социалните мрежи, които ни карат да купуваме продукти, които невинаги ни трябват или не носят..

публикувано на 23.04.25 в 10:26

Ейдън Шарън от "Денят на Земята": България може да бъде по-силна и независима със зелена енергия

Зелената енергия ще даде възможност на България да бъде по-силна и независима, заяви за БНР Ейдън Шарън от екологичната организация "Денят на Земята" (Earth Day) . Повече от половин век тя организира на 22-ри април събитието Ден на Земята, което и тази година ще бъде отбелязано от над един милиард души. Още по темата - в интервюто на..

обновено на 22.04.25 в 16:39

Доктор Луиз Арчър: Можем да помогнем на белите мечки да не изчезнат

Могат ли белите мечки да бъдат предпазени от изчезване вследствие на климатичните промени? Международен екип от учени от организации в Норвегия, Канада и Съединените щати опитва да потърси отговора на този въпрос, като за първи път в света изследва най-уязвимия период за полярните животни – раждането и първите месеци от развитието на..

обновено на 12.04.25 в 18:48
Илюстративна снимка - затворът в Самораново, изграден с помощта на Норвежкия финансов механизъм

Затвори без въглероден отпечатък - пилотно в Плевен и Белене

Затворите в Плевен и Белене стават първите два пилотни "зелени затвора" в България. Те са избрани заради местонахождението си в природни местности - парковете "Кайлъка" и "Персина". Проектът бе представен на среща, организирана от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в сътрудничество с Норвежката корекционна служба. "Зеленият..

публикувано на 11.04.25 в 09:30
Хижата на Бонсови поляни

Хижар предлага проект за развитие на Люлин планина

Настоящият стопанин на хижа "Бонсови поляни" Иван Попов и членовете на Туристическо дружество "Манастирска кория" предлагат проект за развитие на Люлин планина . Той е на стойност 1 милион лева, като хижарят е разписал личната си инвестиция за инфраструктура на планината и хижата до петата година от предвидени 10. Попов смята, че след петата..

публикувано на 01.04.25 в 11:39

Край изпепеления кибуц Реим бяха засадени дървета

Пролетта е време за залесяване. Почти всяко дърво в Израел не е саморасло, а е посадено грижливо. Тази година в няколко почивни дни подред край изпепеления кибуц Реим пристигат автобуси с посетители, които веднага пристъпват към засаждане на дървета. Няма весели възгласи или почерпки на открито. Това е мястото на един музикален..

публикувано на 30.03.25 в 07:13