Арх. Невена Цветкова за капковото напояване и подходящите дървета по улици и паркове в Пловдив

Интервю с Невена Цветкова на Кремена Данева за предаването ''Чуй лятото'' със Зорница Близнашка и Мария Петрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Пловдив, титулуван като Европейска столица на културата - винаги е бил горещ през лятото и в пряк, и в преносен смисъл. Жителите на града са свикнали с жегите, които в Тракийското поле не са изненада, но това лято много високите температури, жарещото слънце и задухът продължават доста дълго време, а промяната е видима за всички.

Масово изгорели тревни площи, неработещи на места фонтани, съхнещи дървета в парковете - това са наблюденията на пловдивчани, според които пожарите по тепетата и в района край Гребната база също будят тревога, а август тепърва предстои.

Много специалисти вече предупреждават, че Пловдив трябва да е по-добре подготвен за климатичните промени, които вече се усещат и призовават администрацията да реагира.

"Климатичните промени идват. Това е абсолютен факт и от тях ще видим едни продължителни суши и след това едни наводнения. Това са нещата, за които трябва да се подготвим, т.е. ако ние започнем да контролираме адекватно синята и зелената инфраструктура, тогава ние ще получим истински една добра система", каза в интервю за БНР ландшафтния архитект Невена Цветкова, която преподава парково строителство в Пловдивската професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия и е председател е на Научно-техническо дружество по озеленяване, както и член на Съюза на ландшафтите архитекти, откъдето не веднъж са предлагали на местната администрация различни съвременни подходи за поддържане и развиване на зелената система на града.

Какво означава синя и зелена инфраструктура?

"Синята е тази, която се грижи за водата, зелената - за зелената система. Ако започнем да събираме дъждовната вода и да я използваме по адекватен начин - за поливане, за миене на улици, то тогава ние ще помогнем много и на канализацията, и на самия град. Със зелената система проблемите сме ги говорили неведнъж - няма свързаност, няма добра поддръжка, няма поливни системи", обясни Цветкова, която даде за пример "Каменец" - един от парковете на града, който е зелен и със сенчести дървета.

"Въпросът е защо е зелен? Дали защото тук има измервателна станция, която мери праховите частици и затова съседния парк, който е на около 500 метра оттук не изглежда изобщо по този начин, или за някаква друга цел? Иска ми се наистина една подобна грижа като грижата за парк "Каменица" да я видим в целия град, защото всъщност товаще намали температурите в града и ще потуши, така да се каже, влиянието на топлинния остров, който се случва във всички градове, където имаме запечатани повърхности - не може да се изтича водата надолу; където има сгради много, които излъчват след това поетата топлина и всъщност политиките, които могат да се приложат за борба с климатичните промени не са някакво страшно нововъведение или чудо", добави ландшафтният архитект.

"Това са политики, които са били прилагани и преди, но всякаш са позабравени от нашите управляващи, така че силно се надявам в някакъв момент в България да тръгнем в тази посока по-стабилно, защото това ще се отрази на качеството на живот за нас, за нашите деца и за всички всъщност хора наоколо"

"За" покривното и вертикално озеленяване на сгради

По думите й друг голям проблем е, че "и в Пловдив, и в страната няма почти никакви политики за покривно и вертикално озеленяване",а и "по никакъв начин не се стимулират инвеститорите да инвестират средства в изграждането на такива системи".

"Скъпо начинание е и трябва да се помисли за конструкцията - да поема, товароносимостта, за допълнителни дренажни системи, които да отвеждат излишната вода, но пък всичко това води до дълготрайна инвестиция, до намаляне на градусите в сградата, която е направена. Но и всичко това трябва да се заложи в общинските наредби, за да може инвеститорите да имат стимул да го правят - в една централна градска част, където така или иначе зелените площи са кът, особено тези към прилежащите сгради. Хубаво е да помислим и за озеленяване вътре в имота, но и това озеленяване да се качи по самата сграда", добави архитект Цветкова.

Заради по-топлото време трябва ли да се пристъпи и към използването на други дървесни видове или храстова растителност, така че да се подобри зеления ландшафт на града?

"Трябва да помислим наистина за видове, които са устойчиви на засушавания, каквито всъщност имаме естествено разпространение в Пловдив и региона отстрани", обясни още Невена Цветкова:

"Масовото озеленяване, което се е случвало в града много често е с такива видове, които са малко от по-високия планински пояс. Една бреза няма никакво място в града. Яворът и шестилът също страдат в някои случаи от замърсяването на въздуха и от липсата на влага. Кестените, които са естествено разпространени по поречията на реките и корените им плуват във вода - те, ако не се поливат, те пък съвсем!"

Защо умират дървета?

Според ландшафтния архитект, причините за умирането на дърветата в града са комплексни като сред тях освен засушаването е и неадекватното поливане:
"Ако се разходите в едни по-стари междублокови пространства, например, в район Централен - има страшно много стърчащи хидранти, които са изградени преди 50-60 години, които в момента не функционират. И междублоковите пространства са едни прашни площи, които по никакъв начин не се поддържат, т.е. преди 60 години е можело да имаме помпена система и поливна система, а сега не".

"Иначе за умирането на дърветата - няма поливане, няма поддържане, няма адекватна резитба, няма адекватни грижи и като към всичко това включим. че преди са се правили грешки със сбъркан дървесен вид, то нещата стават много драматични. Затова и много пъти от Колегията на ландшафтните архитекти сме казвали, че време е да се подходи към поетапна подмяна и на улични дървета, и на дърветата в парковете, и на зелените площи. Всяка година по един даден процент, за да може в някакъв момент нещата да се обновяват, а да не зацикляме на положението "имаме едно старо дърво, ще го пазим", каза още тя.

А кои са новите подходящи видове?

"Сухоустойчиви видове - една копривка, например, е вид, който е разпространен из целия Пловдив, развива се бурно и за мен е много подходяща. Полските ясени са подходящи, както и дъбовете, и чинарите. Има много доказали се видове. Софората, например, е масово използвана за улично озеленяване, което за мен е грешка, защото тя прави много мощни коренови системи и надига плочките, но тя пък е едно страхотно парково дърво, защото е голямо, сухоустойчиво, прави сянка с не много плътна корона", посочи още архитект Цветкова, както и изтъкна, че "подходът може да бъде най-различен, но трябва да бъде експертен".

"Защото, например, разхождам се по булевард "Източен" и както целият булевард е с чинари, които са чудесни на две от местата, те са изсъхнали, махнали са ги и сега на тяхно място са сложили явори. Защо го правим това? Очевидно тази улица трябва да е с чинари! По същия начин и с булевард "Руски" - улица, която е паметник на градинско парковото изкуство. Тя вместо да се продължи с чинари в разделителната ивица, имаме индийски люляк... Такива неща се случват от липсата на качествено управление на зелената система и силно се надявам заявките на кмета и на управлението на общината скоро да се осъществят, защото едни обещания, които постоянно получаваме, а пък вече не се изпълняват една година след мандата е доста тревожно бих казала".

Скъпо начинание ли е капковото напояване и защо го няма във всички паркове?

"Колега си беше направил усилието да сметне колко излиза едно поливане на ръка - не си спомням точните стойности, но мисля за около 4-5 години поливането на ръка би избило една сонда и полагане на капков маркуч, т.е. освен че по този начин се пести вода, така се и освобождава работна ръка", каза Невена Цветкова:

"Най-вероятно Общината няма средства, за да направи хубави хидранти и хубави сондажи, но трябва да се започне в тази посока да се работи активно, защото без помпени станции, без вода и поливане на ръка доникъде няма да стигнем. То вече се вижда - сега сме в зелен парк, но реално в съседния парк положението не е никак никак добре".

От колко още зелени площи има нужда Пловдив при условие, че града през последните години се разширява, а никъде не виждаме да се изграждат паркове?

"Колегията на ландшафтни архитекти бяхме писали едни становища относно Общия устройствен план, който се прие съвсем скоро - за липсата на големи зелени площи във всички нови квартали - "Беломорски" и "Остромила", добави Невена Цветкова, която е член на Съюза на ландшафтните архитекти:

"Те нямат зелени площи и там се смята, това беше обосновката в самата обяснителна записка, че тъй като те са с къщички с дворове, нямат нужда от общи зелени пространства, което е силно обезпокоително. Тъй като, да речем, един собственик решава да си застрои цялата площ или да насипе с настилка някаква, различна, то каква зеленина имаме от този двор? Не можеш да задължиш хората да се грижат за зелената система на града, но това са политики, които трябва да се взимат от Общината, а Общината не мисли особено много за зелената система, а по-скоро за инвеститорите, което не е добре".

Цялото интервю с Невена Цветкова на Кремена Данева за предаването "Чуй лятото" с Мария Петрова и Зорница Близнашка, както и подробности може да чуете в звуковия файл.

Споделете

Арх. Невена Цветкова за капковото напояване и подходящите дървета по улици и паркове в Пловдив

БНР подкасти:

Бебе конче се роди в Зоопарка на Добрич

Велосипеден блян – кога велоалеите у нас ще станат истинска алтернатива?

Виргиниюс Синкявичюс: Зелената сделка ще устои, макар и ребрандирана

Венцислав Венев: БТС подготвя дигитална платформа - Национален туристически портал

Брадати лешояди се заселват сред природата десетилетия след изчезването им у нас

Меглена Антонова: Съдебен процес се използва за сплашване на цялото екологично движение

Зоокътът в Павликени - райска градина с места за отдих и люлки за децата

Гюнер Тахир: Зад всички фирми на сина му стои самият Джевдет Чакъров

Ахмед Доган сам си създаде "чудовище" и това "чудовище" изяде собствения си създател

Лимфедем - проблем без решение за хиляди хора в България

Предавания

За БНР

Програми

Радио България