Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо курортът Пампорово носи това име?

Как Пампора - Райчо Белев и неговият керван дават името на известния курорт

Пампорово е превъзходен курортен център, казват туристите

Пампорово
Снимка: Мила Младенова

Всички познаваме курорта Пампорово като ски дестинация. Но кога е поставено началото и защо името му е Пампорово?

Чепеларецът Райчо Белев се занимавал с търговия. Превозвал стоката си с десетина мулета и постоянно пушел с лула. Затова приличал на локомотив. Целият керван наподобявал влак, а родопчани го наричат така: "Пампор". Когато той се задавал от Пловдив с кервана си, чепеларци викали:

"Пампора иде! Пампора иде!", това сочи историята.

Неговите имоти започнали да наричат Пампорови имоти. Когато чепеларци закупили имота му, така се утвърдило името на целия район – Пампорово.

Идеята за създаване на курорта Пампорово е дал Димитър Чичовски, с баща си Никола Чичовски, хора които са били много влиятелни, стопански и обществени дейци прекарали по-голямата част от живота си в Пампорово. Те ипотекирали къщата си в Чепеларе, за да я построят първата вила-пансион, архитект е бил зетят им Петър Кантарджиев. Така в началото на лятото на 19 юли 1933 г тържествено с водосвет и курбан била направена първата копка и положен основният камък, а майсторите били от Чепеларе, каза Адрияна Иванова, служител в община Чепеларе.

Пампорово

Други собственици на места в Пампорово също започнали да строят такива обекти. Това са Костадин Иванчичовски и Васил Сираков. Така постепенно започнало да се оформя вилно селище за отдих и почивка.

Постепенно държавни институции започват да строят свои бази и бъдещият курорт развива своето водоснабдяване. Правят се канализации и всичко необходимо за посрещане на гости от близо и далеч, като броят на посетителите се увеличавал и легловата база била заета целогодишно.

С решение на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет в Чепеларе от 1 януари 1963 г в курорта било разкрито пълномощничество или кметство в Пампорово. То просъществувало до изменението на Закона за изборите на местната власт.

Пампорово е пълно с туристи, особено в почивните дни. Обичайно продължителността на престоя е дълъг уикенд около 3- 4 дни, една седмица или 10-на дни.
Лифтената станция на връх Снежанка

Според почиващите на Пампорово курортът е уникален като природни дадености, възможност за почивка, за забавление и на децата. Хората, които от близкия голям град Пловдив са си купили имот на Пампорово заявиха, че трябва още да се поработи по чистотата на курорта, както и че все още има недостроени, оставени или строящи се сгради. 

Като цяло хората са доволни от Пампорово като възможност за отдих и повечето от тях го посещават още от детството си, за тях това е традиция. Имат възможност да използват лифта, да се качат на кула Снежанка. 


Анкетираните споделиха, че обслужването се е подобрило, има много еко-пътеки за разходка. 


Още по темата в звуковите файлове.
По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Бъндараците" от "Подуяне" до Луната и обратно

Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..

публикувано на 24.01.25 в 21:29

Три разказа за цензурирано изкуство

Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова.  Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..

публикувано на 23.01.25 в 18:31
Писателят Георги Костадинов.

БНР на 90: С радиото заспивам… Поетът, посветил стих на медията

В седмицата, в която БНР отбелязва 90-годишнината си, ви срещаме с наши верни слушатели. "С радиото заспивам", по този начин Георги Костодинов - писател от Чипровци, определя връзката си с Българското национално радио. "От малък слушам радио, дори и сега - на 60 години съм", настоява поетът, който споделя, че е от по-старото поколение..

публикувано на 23.01.25 в 09:58
Снимката е илюстративна

Арх. Арсения Христова: Бих искала българите да имат повече самочувствие

"Архитектурата е моята професия, хоби и съдба" ,  казва Арсения Христова, която е завършила е архитектура в УАСГ в София точно преди 50 години. Кариерата й започва в България, но след това професията я води в различни точки на света - първо в Алжир, след това в Белгия . Случва се така, че след природни бедствия - земетресение и наводнение,..

публикувано на 22.01.25 в 13:38

За ужаса от войната и за протокола по лечение на спасените от заложническата криза в ивицата Газа

Първите три заложнички от втората от началото на войната, обменна сделка между Хамас и Израел вече са на свобода . Те бяха разменени за палестински затворнички. Вертолет докара вече бившите, заложнички до площадката на покрива на болница Шиба - най модерната и оборудвана със съвременна техника в Израел . Още три болници посрещнаха освободени..

публикувано на 22.01.25 в 11:20

Пропаганда или снимката на деня? Разходка из радиоархивите…

Кой, ако не радиото, да ви направи свидетел на променящите съдбата на България събития. За 90 години се е случило много и много ефир е минал, с историята - такава, каквато е създавана от силните на деня. И ако след десетилетия някои биха нарекли ефира "плод на пропаганда", парадоксално – именно същите тези архиви след десетилетия остават като..

публикувано на 22.01.25 в 10:00

В търсене на бездомници - дежурството на един мобилен екип в София

В студените дни и нощи хората без дом имат възможност да бъдат настанени в кризисните центрове на Столичната община. При желание могат да останат в тях до 6 месеца. Три са кризисните центрове в София , с общ капацитет 570 места към днешна дата, като има възможност да бъдат открити още. Дежурството на един от мобилните екипи, които..

публикувано на 22.01.25 в 06:51