Трудовата миграция - начин на живот за много българи

публикувано на 05.09.24 в 11:53 | Интервю

Снимка: Ани Петрова

Интервю на Валерия Николова с Адриан Николов и репортаж на Елена Тамакярска в предаването ''Хоризонт до обед''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Интензивната ежедневна трудовата миграция предотвратява свръхнатоварването на големите градове, което виждаме особено в София, и спира тези центробежни процеси - намаляването на населението на по-отдалечените селски райони.

Това коментира пред БНР Адриан Николов - старши икономист в Института за пазарна икономика.

В друго населено място работят над 600 хил. души, а в друга община - 325 хил. души - сочат данните от последното преброяване през 2021 г., припомни той.

"Премията, според това, което ние сме изчислили, за цялата икономика е в размер на 660 млн. лв. месечно - това е допълнителният доход, който си докарват трудовите мигранти от това, че се местят към друга община. За повечето общини тази разлика е между 30 до към 50%, за тези около София - около 70-80%. Това е причината, която движи тези големи процеси. Ние работим със средна заплата", посочи Николов в предаването "Хоризонт до обед".

По думите му трудовата миграция е начин на живот на една голяма част от българските работници:

"Това означава, че работниците са все по-мобилни, все по-често се ориентират към места с по-добри работни места, по-високи заплати, но от друга страна - че това е възможно, т.е. че те могат лесно да напуснат своите домове, могат да пътуат все по-далеч, което означава, че има по-добра инфраструктура, но и че няма стигма върху това, т.е. че е приемливо за доста по-висок доход човек да пътува час - час и половина. Това е начин за добиване на по-добро благосъстояние".

Икономистът отбеляза, че се наблюдават много ясни клъстери на трудова миграция около големите градове. По думите му тук става въпрос за възможност за избор и търсене на по-високи заплати. Според него големите пазари на труда винаги са магнит. Въпросът е докъде стигат възможностите за релокация и къде ежедневната трудова миграция е възможна. Виждаме по-активна ежедневна трудовата миграция там, където има добри инфраструктурни връзки, добави той.

Там, където липсва избор и възможност за реализация, по-често се вижда трайна миграция - преместване от малкото населено място в големия град, добави Николов.

Според него местните власти имат много малко инструменти, с които да влияят върху начините, по които работят местните пазари на труда.

Между 20 000 и 30 000 перничани работят в София. Те ежедневно пътуват заради по-високите възнаграждения, по-добрите условия за труд и възможностите, които предлага столицата за кариерно развитие.

Един от приоритетите ни е за подобряване на инфраструктурата в индустриалните зони, за да може колкото се може по-голям брой инвеститори да дойдат в нашия град, каза кметът на Перник Станислав Владимиров.

И все пак Перник е град, които продължава да стои добре на социалната карта на страната.

Цялото интервю на Валерия Николова с Адриан Николов и репортажа на Елена Тамакярска в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева