"Представете си, че имате хубава къща с двор, цветя, птички и в един момент идват едни хора, тъпчат ви цветята, изриват ви тревата и казват – ние тук ще направим една дупка, да търсим съкровището на Вълчан войвода, да речем. Ние сме си платили тук, за да копаем. На вас ще ви предложим работа. Вие казвате – аз съм IT специалист, юрист, не ми трябва вашата работа. Те казват – не, ще ви направим миньор. Това е нашата ситуация, в развиваща се отвсякъде община, каквато е Своге, идват съвсем непознати хора и искат да изринат красивата природа", разказа пред БНР Красимира Лука, участник сдружение "Ти решаваш за Своге и Балкана", създадено специално за да брани интересите на местното население срещу проекта.
По думите ѝ, тъй като големите градове предлагат по-скоро условия за затвор, отколкото за нормален живот, след пандемията в общината са се заселили много млади хора, цените на имотите са скочили, а туризмът се развива добре, благодарение на красивата природа.
"Доверието към институциите е равно на 0, ако може да има нула с минус. Проектът е такъв, че няма нищо за местните хора. Само експлоатиране на региона и унищожаване на това, което е постигнато", коментира тя и уточни, че засега нямат официално изразена институционална подкрепа.
Разрешението на МС за сондажите е още от 2021 г. Предвиждат се 59 алтернативни сондажни площадки за ядково сондиране за търсене на метални полезни изкопаеми. 44 от площадките попадат в защитени зони.
"Държавата в лицето на Министерския съвет е позволила това да се случи. Каузата, която ни обединява, е много тъжна", изтъкна Филип Кирилов, който се занимава с управление на изворни зони и водни жили. Практикувал е в Швейцария и Франция, а сега живее в село Желен.
Голяма част от населението в община Своге разчита на малки каптирани и вкарани в резервоари изворчета – както питейната, така и битовата вода зависят от тях. Самите извори пък зависят от изворната зона, върху която влияят както обезлесяването, така и сушата, поясни той като тесен специалист по темата.
"От нас зависи дали ще изберем дали ще дадем златото на някакви хора – да го изкопаят и да го изнесат, а за нас да останат отровите! Или ще изберем да опитаме да съхраним това, от което зависи животът ни – питейните води. Повечето от сондажите са по високите места, откъдето зависи водоснабдяването. Ще направим огромна беля!"
В най-добрия случай може да карате камион и да дишате прах, отбеляза Кирилов относно работните места, които биха се открили от подобни дейности. В предаването "Хоризонт до обед" той очерта конкретни опасности за местната природа и жителите на населените места от предстоящите сондажи, сред които и попадането на тежки метали във въздуха, който достига включително до столицата.
Притеснително е в райони с питейна вода за населението да се извършват такива дейности, в границите на урбанизирана територия, категоричен е инж. Томислав Русимов, главен експерт в Община Своге.
"Този проблем не е съгласуван с общината. Научихме от социалните медии. Нямаме дадена оценка върху доклада за ОВОС. Наистина в тази територия, която е дадена, в която ще бъде извършено проучване за метални полезни изкопаеми, сондажи ще има, други дейности – с химични вещества, нас ни притеснява. Отделно разрушаване на почва, ерозии – сондажи ще има до 2000 метра. Тук е карстов район", декларира той пред Радио София.
В МОСВ е входирано възражение, с което местната власт в Своге се солидаризира с тревогите на гражданите.
Кой може да спре държавата да си проучва подземните богатства, попита на свой ред кметът на Мездра Иван Аспарухов, който се оплака от липсата на информация за предстоящите проучвания.
"За територията на общината имаме над 14 кариери и открити рудници. Нека да кажат какви сондажи, къде, мрежата от сондажи. Държавата да покаже къде ще има. При съгласуването на проучванията, ние, общините даваме становище. Ако са засегнати урбанизирани територии, инфраструктура - водна, далекопроводи, отказваме. Те имат полигон за проучвания. При нас не е идвало нищо конкретно."
Аспарухов подчерта, че ако знаят какво ще се прави, ще защитят местното население.
Всички изразени мнения чуйте в звуковия файл.
Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата. Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..
Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците? За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма". Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..
След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие? България,..
Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата) ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..
Битката за дневния ред в България предопределя следващите конфигурации за управление . Това заяви пред БНР Крум Зарков, вече бивш секретар по правните въпроси на президента Румен Радев, както и бивш министър на правосъдието. Секретарят по правните въпроси на президента напуска поста си заради референдума за еврото "Ако основният дневен..
Иран няма да се откаже от ядрената си програма. Такава прогноза направи пред БНР Руслан Трад, анализатор от Атлантическия съвет във Вашингтон, след като Доналд Тръмп започна втория етап от близкоизточната си обиколка. "Програмата е важна за оцеляването на режима в Техеран. Не смятам, че страната ще се откаже и от оръжейната. Това е вид щит,..
На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София...
Към 19 часа ще излезем с официално решение за прекратяване на блокадата на градския транспорт в София. Нека първо минат комисиите на СОС,..
Ограничено е правото на децата на образование и правото на възрастните на достъп до работното място , пише в позиция Съюзът на ръководителите в..