Даниела Шварцер: Германската икономика преминава през временно състояние на криза

Интервю на Весела Владкова с Даниела Шварцер в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Утре вечер германският канцлер Олаф Шолц или ще си отдъхне, или ще трябва да си отговори на неприятния въпрос дали трябва да се впуска в състезанието за втори мандат. Утре в източногерманската провинция Бранденбург - нещо като София област (окръг) спрямо Берлин - избират местен парламент. Ако социалдемократите загубят - а те управляват там от 1990 година - кандидатурата на Шолц за канцлер догодина може и да се изпари. В анкетите води крайнодясната "Алтернатива за Германия", но само с процент преднина пред обичания министър-председател Дитмар Войдке, който любезно помоли съпартиеца си Шолц да не му "помага" в предизборната кампания.

Макар миграционната тема да остава водеща за избирателите, в кампанията все повече изпъква икономиката. Бранденбург е една от икономически проспериращите федерални провинции. Но цялостното състояние на Германия е тревожно, смята Даниела Шварцер - политолог, член на Управителния съвет на влиятелната фондация "Бертелсман".

"Настанаха кризисни времена. В Европа се води война. На 1000 километра от Берлин падат бомби. Нашата политика в областта на сигурността и икономическата зависимост от авторитарни режими изправят демокрацията пред сериозно изпитание".

Това пише Даниела Шварцер преди година в книга, а "Файненшъл таймс" наскоро публикува статия, в която предупреждава, че "дните, когато германците можеха да смятат лошите икономически новини от Европа за проблеми на другите" са отминали. Поводът за статията е неотдавнашният доклад на Марио Драги за европейската конкурентоспособност, който предизвика тревога в целия континент, и особено в Германия. Ето още един цитат от статията на Шварцер: "Някогашният неоспорим индустриален лидер в Европа е в толкова дълбока криза, че някои съседи съвсем не на шега говорят за Германия като за пропаднала държава, където влаковете не се движат, а 10-годишните деца не могат да четат".

"Близо една трета от брутния вътрешен продукт в еврозоната се дължи на Германия - това е много! Така че когато Германия е в криза, страдат и европейските държави. Много от въпросите, които задава Драги, могат да бъдат отправени и към Германия - от къде ще дойдат новите инвестиции, особено за зеления и дигиталния преход, как отново ще станем конкурентноспособни, как ще подобрим средата за развитието на компаниите, т.е. трябва да намалим бюрокрацията", категорична е Даниела Шварцер. Съвсем конкретно - моторът на европейския икономически мотор е в криза - автомобилостроенето, стоманопроизводството, химическата индустрия. Проблеми имат ThyssenKrupp, Volkswagen, Miele - все разпознаваеми марки Made in Germany.

"Всички тези отрасли са изправени пред силна конкуренция на световния пазар, а тя не винаги е лоялна. Първият пример е държавното подпомагане за бизнеса в Китай, но вече и в Съединените щати. А германският икономически модел залага на отворените пазари, свободната търговия и честната игра, ако мога така да се изразя.

Заради пропуснатите инвестиции, Германия се оказа в ролята на догонващия. Пример за това са електромобилите - тяхното производство в Германия започна късно. В областта на зеления преход цели отрасли на германската икономика бяха изместени на световния пазар, у нас вече не се произвеждат например соларни панели.

В интерес на истината обаче трябва да кажа, че зад кулисите тече усилен процес по въвеждане на иновативни решения в индустрията. В този смисъл цифрите, с които борави статистиката, предлагат една моментна снимка, и вярвам, че германската икономика просто преминава през едно временно състояние на криза".

Известно е, че малките и средните предприятия са гръбнакът на германската икономика. В какво състояние са те?

"Малките и средните предприятия са силно зависими от големите. Нека продължим с примера от автомобилостроенето - целият бранш, от който познаваме само големите марки автомобили, зависи от подизпълнители и доставчици на суровини. Когато големите са в криза, тя рано или късно се прехвърля и върху малките.

В други отрасли компаниите изпитват трудности заради цялостната икономическа обстановка - споменах бюрокрацията, но проблем са високите цени за енергия, липсата на работна ръка и т.н. Така че аз се радвам на доклада на Марио Драги, който задава много важни въпроси, а политиците сега трябва да намерят отговорите".

Преди да преминем към отражението на икономическите трудности върху политиката, нека Ви попитам, колко зависима е Германия от Китай и има ли опасност "руският" сценарий да се повтори?

"Германия е изградила много тесни търговски и икономически отношения с Китай, които са двупосочни, зависимостта е и за двете страни. Призивът на политиците към бизнеса е тези взаимовръзки да бъдат преосмислени заради нелоялната конкуренция на Китай. По-конкретно става дума за сигурността на личните данни и на данните за производствените процеси, за нарушения на авторското право и т.н. Но решението дали да останат на китайския пазар трябва да вземат компаниите.

По-важен е обаче въпросът - колко дълбока е зависимостта на Германия от Китай в стратегически важни области, като например доставката на суровини или определени стоки. В момента ние търсим - и от части намираме - нови доставчици на важни суровини, но крайната цел не е да се изтеглим от Китай, а да бъдем по-малко зависими. Особено в светлината на голям геостратегически конфликт между Китай и Европа.

В същото време Китай има интерес да продължи икономическото сътрудничество с Европа, и конкретно с Германия. Но тъй като споменахте руския сценарий - в Европа вече сме значително по-предпазливи, когато става дума за икономически партньорства с авторитарни държави. Примерът, разбира се, е Русия, която нападна една суверенна държава в Европа, което доведе до икономически санкции и спиране на енергийните доставки от Русия. Цената за това решение е много висока, но геополитически то е единственото правилно.

Никой не би искал руският сценарий да се повтори и с Китай, но трябва да сме подготвени. Не на последно място, защото Китай подкрепя руската война срещу Украйна чрез доставката на стоки с двойна употреба. Освен това може да очакваме Съединените щати да втвърдят отношението си към Китай и да поискат същото и от Европа като свой геополитически партньор".

Така стигаме до политиката. Каква е връзката между икономиката и изборните резултати в източногерманските провинции Тюрингия и Саксония? Знаете, там десни и леви популисти се поздравиха с небивал успех, а утре всички очакват със загрижени лица какво ще се случи в Бранденбург. Само правителството на Олаф Шолц ли е отговорно за икономическите проблеми или трябва да се върнем назад към управлението на Ангела Меркел?

"Според мен вината не е само на правителството на Олаф Шолц, което е на власт само от три и то непълни години. Не само в източна Германия, но и в западните провинции голям проблем представлява състоянието на инфраструктурата - влаковете са нередовни, болници затварят врати. С тези проблеми хората се сблъскват всеки ден. Но те не се дължат само на сегашното правителство.

Проблемите са стари и добре известни - липса на инвестиции, липса на дългосрочна визия за развитието на Германия, особено в чувствителни области като зеления преход и дигитализацията. Правителството на Шолц се опитва да навакса пропуските от миналото, но естествено прави и грешки.

Към тези наследени проблеми трябва да добавим и войната на нашата граница, която предизвика сериозни икономически сътресения - покачиха се цените за енергия, като вторият по големина доставчик след Съединените щати на военна и хуманитарна помощ за Украйна Германия отделя огромни средства от бюджета. Така че върху главата на Шолц се струпаха много трудности".

Говорите за лисваща дългосрочна визия. Нека разширим погледа върху цяла Европа - как изглежда Европа, която като че ли става все по-зависима от авторитарни режими в редица щекотливи области като например миграцията и доставката на суровини?

"Предстои новият мандат на Европейската комисия, новият Европейски парламент вече започна работа и съвсем скоро ще разберем с какви задачи ще се заеме Европа. Сигурността и отбраната определено са основният приоритет и затова за първи път ще имаме еврокомисар с такъв ресор. Това е решение в правилната посока, макар да не очаквам страните-членки да преотстъпят правомощия в тази област на ЕС.

Два големи пропуска обаче допусна Европа. Подценихме Русия и намеренията на Путин след анексирането на Крим през 2014 година. Това важи особено за Германия. И след това - не си взехме поука от първия президентски мандат на Доналд Тръмп. Тогава разбрахме, че е напълно възможно Съединените щати да подкопаят доверието в НАТО, а днес отново сме застрашени от Тръмп, който след броени седмици може да се върне в Белия дом.

Европа все стискаше палци, че всичко някак ще се размине, че с НАТО и трансатлантическите отношения всичко ще се оправи. Но сега мисля, че европейците трябва най-после да намерим сили и в тази взривоопасна обстановка в света да поемем нашата сигурност в наши ръце. Това трябва да е наша първа задача".

Споделете

Бранденбург е икономически просперираща, но цялостното състояние на Германия е тревожно, смята политологът

Даниела Шварцер: Германската икономика преминава през временно състояние на криза

"Когато Германия е в криза, страдат и европейските държави"

БНР подкасти:

След верижната катастрофа с жертва: Възстановено е движението по АМ "Тракия"

Марк Рюте е разговарял с Доналд Тръмп във Флорида

Иля Азар: С течение на времето все повече руснаци подкрепят войната

8 популярни места в Кипър се преобразиха в "коледни села"

Проф. Марк Шанахан: Този път Тръмп иска да остави трайна следа след себе си

След приемането ни в Шенген: ГКПП-тата остават, но движението ще се облекчи

ЕС е готов да увеличи средствата за подпомагане на по-бедните държави до 300 млрд. долара

Петър Бунев: Ако дадат печеливши линии на частници, жп транспортът ще е още по-неефективен

Петко Тюфекчиев: Не искам да работя за Пеевски и да бъда лъган, че това е БСП

Цончо Ганев: Няма бюджет, който да се обсъжда в НС

Предавания

За БНР

Програми

Радио България