Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ели Маринова за суеверията български и мъченичеството на Йоан Кръстител

Ели Маринова
Снимка: Мая Данчева

Искаме или не, есента ще напомня все повече за себе си и нощите ще стават студени. С идването на новия месец ще дойде и края на отпуските и ще трябва да се върнем отново в познатия ритъм. Есента е хубаво време, прибират се плодовете, прави се вино. Подготвя се къщата за по-хладните и къси дни. Това е времето на приказките, на митовете, преданията и легендите, които народът ни е пазил, за да се предпази именно в лошите дни.

На 29 август православната църква отбеляза Секновение. Почита се мъченическата смърт на Йоан Кръстител. В народните вярвания на този ден лятото си отива. Денят и нощта стават равни. Водите стават студени. Денят се смята за един от най-лошите в годината. Змиите и гущерите, самодивите, змейовете и русалките се прибират да зимуват. Не се подхваща нова работа.

Всеки един празник за българите е пълен със суеверия

Народната традиция е изпълнена със забрани и точни указания, какво се прави и какво не. И още какво би се случило, ако не спазите препоръката. Разбира се, ние сме съвременни хора и разчитаме на сателити в Космоса, за да правим прогнози за времето, но някъде във всеки от нас стои зрънце от тази градена с векове народопсихология, която като код в гените ни казва, че опитът на предците не е натрупан напразно и е добре, без да казваме на никого да имаме едно наум.

"Йоан Кръстител като светец е признат и от трите религии - юдаизъм, християнство и ислям, каза в "Нощен Хоризонт" Ели Маринова, която познава добре нароните традиции и подържа сайт, в който пише за тях.

"Той е бил пророк, строг съдник, държал е да се съблюдават моралните и етичните закони, дори от царете. Сериозно е критикувал цар Ирод Антипа за женитбата с братовата му жена. Затова Антипа го хвърля в тъмница. По време на пир, организиран от цар Ирод, дъщерята на жена му поисква той да отсече главата на Йоан Предтеча.

Тази мъченическа смърт влиза във всички традиции. В българските традиции този ден - 29 август, освен Секновение, се нарича и Иван Коприван, защото хвърлят главата в копривата, кръвта опръсква копривата, а плодовете на дренките стават червени.

На този ден не се яде нищо червено, не се яде месо, нито риба, спазва се строг пост, зарази мъченическата смърт на светеца Йоан Предтеча. Хората трябва да бъдат смирени и тихи.

На този ден според народните поверия денят и нощта се отсичат на кръст. Това е третият ден в чест на светеца. Първият ден е 6 януари - Богоявление, когато свети Йоан Кръстител дава светото кръщение на Исус Христос, вторият ден е най-вълшебната нощ - Еньов ден, рождението на Йоан Кръстител - 24 юни, третият ден е на 29 август - смъртта на предтечата, това разказа още Ели Маринова.

"Така се затварят цикълът - раждане - живот - смърт, това се е осъзнавало от нашите предци. Секновение е есенното равноденствие, всичко е свързано със слънцето, разказа още Маринова.

По думите ѝ българският народ не е от най-суеверните, а народните поверия и традиции не трябва да се наричат суеверия. Хората се интересуват най-много от лунния ѝ календар, който тя публикува в своя сайт.


Още по темата в звуковия файл.

По публикацията работи: Гергана Хрисчева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04