Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изследване за образованието: 80% искат повече практически упражнения и формиране на компетентности

| Интервю
Д-р Юлиян Петров, председател на Синдиката "Образование"
Снимка: Личен архив

"Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в училище".

Това коментира пред БНР д-р Юлиян Петров - председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Синдикатът направи национално изследване относно приоритетните промени в образователната система

Няколко са акцентите в него, каза той и посочи, че първият въпрос е бил дали трябва да бъдат променени учебните програми. На него близо 80% са категорични, че от тях трябва да се извади информация и да се отвори място за практически упражнения и формиране на компетентности. Според него трябва да има достатъчно време за упражнения и да не "ставаме в плен на учебното време".

"Министерството на образованието е наясно. Вчера имахме среща с министъра и неговия екип - това го казваме и те са готови да го направят. Дори имат визия точно как да стане, но със сигурност трябва технологично време и със сигурност трябва и политическа подкрепа. Оптимист съм и се надявам до няколко месеца да имаме визията какво точно ще се отнеме от тези учебни програми и в освободеното място какво ще има за учениците, защото от това ще зависят и националните резултати, и резултатите на PISA - това е ориентиране към практиката, към компетентностите, което безспорно всички искаме. Трябва да го направим и то по-смело с по-смели политически решения, които ние ще подкрепим. Няма как да няма резултати в тази посока", коментира Петров. 

Той отбеляза, че всички училища в страната станаха с профилирани паралелки. На професионалните гимназии някак им падна ценза - тук трябва да помислим много сериозно какво да променим, подчерта синдикалистът. 

По думите му промените в системата трябва да бъдат на експертен принцип, а не това какво очакват родителите и обществото. 

Той отбеляза, че някои искат задължителна матура по математика с цел да има по-силна ориентация в тази посока и някои от специалностите да бъдат обезпечени във висшите учебни заведения. Според него обаче тази релация няма да се случи. Математиката след 8 клас би трябвало да бъде нещо, което ни трябва в живота, а не на принципа на академичната математика, както е сега, защото куп от нещата няма да трябват, смята Юлиян Петров. По думите му това би било порочно поляризиране на системата към 2-3 учебни дисциплини. Трябва да има дозиране, категоричен е той.

Според анкетата образователната система не е готова за единен национален стандарт за качество. Председателят на образователния синдикат обаче е на мнение, че скоро трябва да достигнем до такъв:

"Качеството, ако го мерим по резултатите от външни оценявания и матури - бих разширил до голяма степен, защото това е общо образование и трябва да включим всички учебни дисциплини - и тези, които не са с толкова висока степен на значение, когато правим такива външни оценявания. Ако лишим един ученик от всички учебни дисциплини, ние го осакатяваме. Той трябва да получи дозата изкуство, спорт и всичко, което е в училище".

Цялото интервю на Спас Крайнин с д-р Юлиян Петров в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Двама бивши министри за безводието: Вода има, въпросът е къде отива?

Темата се поде и вече не се сваля – предпоставка за събуждането, отчита бившият министър на земеделието Кирил Вътев. "Вода в България има много, обаче се пилее и не се оползотворява . Престъпно е да имаме население без вода и земеделие без поливане!", смята той. В предаването "Преди всички" Вътев акцентира върху оптимизирането на..

публикувано на 04.04.25 в 07:59
Доктор Сабрина Бачи

Доктор Сабрина Бачи: Ваксината срещу морбили е една от най-мощните и безопасни в света

През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..

публикувано на 03.04.25 в 19:27

Питър Хоръкс към медиите в България: Продължавайте да се борите

Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..

публикувано на 02.04.25 в 21:33

Владимир Ненов: При всяко издевателство над деца наказанията да бъдат удвоявани!

Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан.  На  Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..

публикувано на 02.04.25 в 09:45

Диагноза аутизъм се поставя средно на 4 години. Специалисти: Следете за ранни признаци!

Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..

публикувано на 01.04.25 в 09:41
Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Петьо Еврото беше само посредник между политиците и съдебната власт

От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..

публикувано на 01.04.25 в 09:17

Ще има ли скоро Център за иновации в отбраната у нас?

Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..

публикувано на 31.03.25 в 09:50