Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Мерките на Руската централна банка срещу инфлацията не дават особен резултат"

Проф. Игор Липсиц: Финансирането на войната върви ръка за ръка с инфлацията, а тя руши икономиката

Икономиката се разбалансира - расте военното производство, съкращава се цивилното, отбелязва икономистът

| Интервю
проф. Игор Липсиц
Снимка: Личен архив

Тази седмица руското правителство представи проекта на федералния бюджет за периода 2025-2027г. Идния вторник документът трябва да бъде внесен в Държавната дума. Министърът на финансите Антон Силуанов открои три основни бюджетни приоритета: социална подкрепа на гражданите, разходи за отбрана, сигурност и т.нар.  "специална военна операция" и технологично лидерство и инфраструктура. Силуанов обаче не посочи конкретни числа. По информация на агенция Блумбърг военните разходи през следващите две години ще надвишат 13 трилиона рубли годишно или около 140 милиарда долара.

Наскоро началникът на украинското военно разузнаване Кирил Буданов предположи, че Русия иска да завърши войната до края на 2025 или началото на 2026 г., защото през лятото на 2025-та страната щяла да се сблъска със сериозни икономически проблеми.

Финансирането на войната върви ръка за ръка с инфлацията, която разрушава икономиката, посочи пред "Събота 150" известният руски икономист професор Игор Липсиц. Той е сред основателите на най-престижното частно висше учебно заведение в довоенна Русия - Висшата школа по икономика. От 2020 г. живее в Литва, а тази година беше заклеймен в Русия като чуждестранен агент.

"Макар че миналата година беше предвидено намаляване на военните разходи през 2025-а, изглежда, че те все пак ще бадат увеличени с 2,8 трилиона рубли. Делът на военните разходи ще достигне 40% от бюджета. Възниква въпросът откъде Русия ще вземе толкова много пари. Освен това, налице е заплахата от поевтиняване на петрола, а това винаги е ключов фактор. Приходите от повишаването на данъците няма да са големи - около 1 трилион рубли, или десетина милиарда долара. Стопява се и Фондът за национално благосъстояние, който в края на годината ще бъде около 3 трилиона. Може да се наложи целият фонд да бъде похарчен идната година и да се съберат повече данъци от руските компании, ако те изобщо оцелеят, което не е гарантирано. Министерството на финансите изчисли, че ще получи 1 трилион рубли от бизнеса. Спорен обаче е въпросът дали руският бизнес може да ги плати, защото той не е в най-доброто си състояние. С изключение на военния, разбира се", коментира проф. Липсиц пред БНР.

"В информацията, с която разполага агенция Блумбърг, се казва, че министерството на финансите се надява на повишаване на приходите от ДДС. Налице е инфлация, цените растат, а значи се увеличава и ДДС. Ако Централната банка успее да потисне инфлацията, което е малко вероятно, ще намали приходите от ДДС и ще подкопае бюджета. За да не се срине бюджетът, ще трябва да се примирим с високата инфлация и руснаците ще финансират войната още по-интензивно, отколкото досега.

Отчаяно се търсят пари. Десетократно бяха увеличени съдебните такси. Всеки граждански иск вече ще струва десет пъти повече, отколкото досега. Юристите в Русия изпаднаха в паника. Растат акцизите, растат таксите, растат всички плащания, които могат да се вземат от населението. Финансовата стабилност през 2025 г. е под въпрос и изглежда ще се наложи да се предприемат някакви нетрадиционни мерки", изтъква Игор Липсиц и прогнозира:

"Вероятно ще се стигне до девалвация на рублата. Курсът пълзи нагоре и с днешна дата е 93 рубли за долар и над 103 рубли за евро. Може би ще се наложи да се напечатат още повече пари, защото обикновените приходи няма да достигат."

"През 2022 г., когато бяха въведени безумните западни санкции, Русия спечели от износа на петрол и газ над 380 милиарда рубли. Тази година печалбата е едва 240 милиарда. Ако цената на петрола продължи да пада, приходите ще намалеят още повече", допълва икономистът.

"Буданов донякъде е прав. С всяка изминала година финансовата ситуация в Русия се влошава. В името на финансирането на войната на Русия ще ѝ се наложи да започне да обира активите на населението, което, разбира се, ще подкопае политическата и социална стабилност в страната."

Запитан дали западните санкции в настоящия си вид всъщност помагат да Русия да продължава войната си срещу Украйна и защо смята така, проф. Липсиц пояснява:

"Бих казал не че помагат, а по-скоро не пречат. Всъщност основните санкции засегнаха петрола. Те не работят и от самото начало беше ясно, че няма да работят. Таванът върху цената на петрола се оказа неефективен. Ако проследим динамиката на цените, ще видим, че за няколко месеца те паднаха под 60 долара за барел. Първоначално всички се уплашиха, че американците ще налагат санкции. Впоследствие се видя, че никой не налага санкции и започнаха да превозват руски петрол независимо от цената. Затова Русия спечели толкова много пари през 2022 г.

Единствените санкции, които наистина работят и вредят на Русия, са банковите. Вторичните банкови санкции вече създадоха на Русия големи проблеми в търговията с Китай.

Русия заобикаля санкциите срещу продуктите с двойна употреба. Винаги ще се намерят достатъчно на брой хора, които срещу определена комисиона са готови да доставят всяка стока до всяка страна по света чрез няколко посредника. На Русия ѝ излиза по-скъпо, но тя продължава да го прави."

Санкциите така и не успяха да спрат руския износ. Русия започва да крие пари в чужбина. По официални данни на Централната банка руските компании държат в чужбина около 180 милиарда долара. Тези пари не са се върнали в Русия, но са спечелени от износа на руски стоки. Санкциите не са попречили на този приход. Той е получен и е скрит някъде по света в някакви сметки в някаква валута. Това е сенчестата страна на руската икономика."

Западът избра половинчат модел на санкциите, посочва още руският икономист.

"От една страна се опитва да отслаби Русия, а, от друга, се страхува да не я срине окончателно, за да не се разпадне на няколко трудно контролируеми държави. Затова санкциите не работят толкова ефективно, колкото биха могли."

Снимка: БТА

В отговор на въпроса какво трябва да стане с икономиката на Русия, за да бъдат намалени възможностите ѝ да финансира войната си срещу Украйна, проф. Игор Липсиц отбелязва:

"Русия е страна, която живее благодарение на приходите от продажбата на петрол. В резултат на поевтиняването на петрола, което започна веднага след смъртта на Брежнев и продължи при Андропов, Черненко и Горбачов, Съветският съюз се срина. Той се оказа страна без пари и с големи дългове. След това започна разпадът на икономиката през 90-те години - при Елцин също нямаше пари. Когато приходите от петрола се увеличиха, разцъфтя путинизмът и Путин се превърна в толкова успешен лидер, защото имаше пари за всичко. Ако приходите от продажбата на петрол продължат да постъпват, Русия ще може да продължава войната безкрайно дълго."

На последното си заседание по-рано този месец Централната банка на Русия реши да увеличи основния лихвен процент от 18 до 19 процента. Очаква се през октомври той да бъде увеличен до 20 процента и какво означава това?

"Означава, че в Русия има висока инфлация. Това е опасно, защото когато инфлацията стане много висока, икономиката се разрушава. Защо се разрушава? Защото вече не е изгодно да се прави бизнес. Затова Централната банка се опитва да овладее високата инфлация. Единственият инструмент, който ѝ е останал, е основният лихвен процент, защото регулирането на кредитирането се използва, но не помага особено. Повишаването на лихвения процент води до увеличаване на лихвите по депозитите. Руснаците, които биха могли да изхарчат някакви пари, за да си купят нещо, използват тези пари, за да си открият банков депозит. Не взимат потребителски кредити, защото е скъпо. От Централната банка смятат, че така ще отслабят инфлационния натиск върху пазара. В Русия има много пари, а предлагането на стоки е ограничено. Предлагането ще намалява още повече, защото се очертават големи проблеми с вноса.

Всичко се купува от Китай, а плащанията са затруднени от санкциите. Хората, които са свързани с войната, имат пари, но няма за какво да ги похарчат. Възниква инфлационният натиск, който Централната банка се опитва да неутрализира. Мерките не дават особен резултат, макар че депозитите се увеличиха. Депозити обаче могат да си позволят около 15-20 процента от населението. Останалите 80% нямат никакви спестявания.

Високият лихвен процент оскъпява кредитите. Това е голям проблем за малкия и средния бизнес, който се нуждае от тези кредити. Това още повече стимулира инфлацията, защото поскъпналите кредити се включват в цената на крайния продукт."

"В крайна сметка излиза, че в Русия може да се развива само военното производство. То се развива благодарение на пари от бюджета. Налице е разбалансиране на икономиката. Расте военното производство, съкращава се цивилното. Това повтаря съветския опит, когато населението имаше спестявания, но нямаше какво да си купи с тях. Тогава се появиха умора и озлобление заради лошия живот. Затова, когато възникна заплаха от разпадане на Съветския съюз, никой не се опита да го предотврати, никой не излезе на улицата. На всички толкова им беше омръзнал животът в Съветския съюз, че с удоволствие изчакаха той да рухне и да заживеят по нов начин. В момента Русия върви по същия път."

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Правителството предостави на Столична община за стопанисване горски автомобилни пътища

Правителството предостави на Столична община за стопанисване горски автомобилни пътища за период от 10 години. 19 са имотите, които водят до местностите "Алеко“ и "Златните мостове“, включително разклонения към туристически зони и хижи. Терените са в границите на Природен парк "Витоша" и на територията на "Държавно горско стопанство София“ и на..

публикувано на 10.06.25 в 21:44

Затъналият в пристанището на Бургас кораб е изтеглен

С влекачите "Алкор" и "Алиот" на Български морски флот е изтеглен затъналият на входа на централното пристанище в Бургас товарен кораб. Близо едно денонощие продължи операцията по преместването на плавателния съд, който затъна в плитчина до входния канал на пристанището.  Корабът, плаващ под либерийски флаг, който е натоварен със земеделска..

публикувано на 10.06.25 в 21:36
Общината в Бобошево

Община Бобошево даде пари за автомобил на полицейския участък

Общинските съветници в Бобошево гласуваха 8 хил. лева за закупуване на автомобил за полицейския участък в града. Автомобилът вече е закупен, явно втора употреба, със съответното монтиране и вече се използва от нарядите. Новозакупеният автомобил ще улесни работата на полицейските патрули на територията на общината - особено в по-малките..

публикувано на 10.06.25 в 20:39

Започна Фестивалът на малките театрални форми във Враца

С шествие във Враца беше открито 35-ото издание на Фестивала на малките театрални форми. Постановки с награди "Аскеер" и "Икар" и международна програма с представления от шест държави са част от театралния форум, който ще продължи до началото на следващата седмица.  Девет камерни постановки на театри от София, Пловдив и Русе са избрани за..

публикувано на 10.06.25 в 20:04
Снимката е илюстративна.

Летището в Барселона ще има нов терминал и по-дълга писта за излитания

Летището в Барселона ще има нов терминал и по-дълга писта за излитания. За това се споразумяха каталунското правителството и компанията-оператор на аерогарата. Инвестицията е на обща стойност 3,2 милиарда евро. Предвижда се удължаване на пистата за излитания с 600 метра, като по този начин общата ѝ дължина ще достигне 3160 метра. Според проекта това..

публикувано на 10.06.25 в 19:56
Димитър Луджев

Димитър Луджев: Политиката не е борба за повече пари и власт

В политиката се влиза по два начина, единият е, когато имаш идеи, стремеж да промениш нещата, да се бориш. Другият е клиентелистки и ставаш клиентела на някого, нещо бизнесче, коментира Димитър Луджев, бивш вицепремиер и депутат от СДС във ВНС през 1990 г., в интервю пред БНР. "Първият начин у нас е потушен, затлачен, проф. Николай Генчев..

публикувано на 10.06.25 в 19:36

"Напоителни системи“ ще плаща стипендии на 14 студенти

Държавното дружество "Напоителни системи“ ще плаща стипендии на 14 студенти от университета по архитектура, строителство и геодезия. Целта е да се стимулира обучението и професионалната реализация на студентите по специалност "Хидростроителство“.  Министърът на земеделието, изпълнителният директор на "Напоителни системи“ и ректорът на..

публикувано на 10.06.25 в 19:36