Д-р Юдит Коленбергер: От новия еврокомисар по миграцията очаквам отпадане на австрийското вето и разширяване на Шенген

Интервю на Весела Владкова с д-р Юдит Коленбергер в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Крепост Австрия" - в това иска да превърне алпийската република спечелилата парламентарни избори там крайна десница. Разбира се, не само антиимиграционната агитация е причината за тази първа изборна победа на най-опитните от европейските десни популисти. Но "канцлерът на народа", за какъвто сам се обяви Херберт Кикъл - по примера на Хитлер - успя да влезе под кожата на онези австрийци, които тъгуват по доброто старо време на икономическо изобилие и виждат в притока на чужденци - основно обаче в малкото големи градове на Австрия - най-голямата заплаха за благоденствието си.

Интервю с д-р Юдит Коленбергер - един от най-уважаваните миграционни експерти в Европа.

Че миграцията беше една от водещите предизборни теми в Австрия не е изненада. Но защо тази тема е толкова емоционална за Австрия, която е в сърцето на Европа, заобиколена само от страни-членки на ЕС?

Австрия всъщност е пример за добра интеграция още от 60-те години, когато сключихме споразуменията за "гастарбайтерите". След това дойдоха много хора от бивша Югославия и също са добре интегрирани в нашето общество.

Темата "миграция" влезе в политическия речник в началото на 90-те години и за първи път се превърна в инструмент на политически партии. Тогава с летящ старт в политиката влезе крайнодясната "Партия на свободата", създадена от Йорг Хайдер. Той усети, че в австрийското общество има известни антиимигрантски и дори ксенофобски настроения и изгради партията си върху тези настроения. От тогава темата "миграция" винаги е била във фокуса на предизборните кампании.

След бежанската вълна преди десетина години в Австрия се откроиха социални проблеми, свързани с миграционния наплив, които крайната десница умело използва и в тези избори. Неравенствата в училище са само един от многото примери - Австрия пропусна момента да променипроцеса на обучение на деца, чийто майчин език не е немският. Или с други думи - проблемите са свързани със социалната или с образователната политика, а не с миграционната политика. И няма да изчезнат, ако утре затворим границите.

Дори самите бежанци признават, че Германия и Австрия им действат като магнит - заради относително високите социални помощи, които получават там. Няма ли зрънце истина в настояването на крайната десница Австрия да преосмисли социалното подпомагане?

От нашата изследователска работа знаем, че не социалните придобивки са най-привлекателни. На първо място това е наличието на сънародници в дадена страна, на вече установили се приятели и роднини. Те са първите, които помагат на новопристигналите - с документи, с жилище, с работа дори.

Вие обаче сте напълно прави, че Австрия и Германия приеха много голяма част от бежанците, които пристигат в Европа, и това е европейски проблем. Повече от половината бежански статути през последните 10 години са издадени в Австрия и Германия. Фактът, че други европейски държави отказват да участват в солидарното разпределение на мигрантите - Унгария дори изобщо не допуска подаването на молба за убежище - означава, че натискът ще остане основно върху едни и същи страни от ЕС. Нещо повече - това води до затягане на граничния контрол и до влошаване на условията за бежанците.

Шенгенската зона отдавна не функционира така, както е замислена. Граничен контрол има по много вътрешни граници. Какво бъдеще виждате за Шенген?

Контролът по някои австрийски граници беше върнат още преди 10 години. Границата с Германия отдавна не е отворена шенгенска граница. А това е нарушение на европейското законодателство, което предвижда само временно - до 6 месеца - въвеждане на граничен контрол. Питам се дали новата Европейска комисия ще продължи да си затваря очите за това закононарушение.

Нов еврокомисар по миграцията - ако бъде избран, разбира се, ще бъде австриец. Това е сегашният финансов министър Магнус Брунер. Какво очаквате от него?

Очаквам, че той ще задвижи разширяването на Шенген, което минава през отпадане на австрийското вето. Сегашното решение с така наречения "въздушен" Шенген съвсем не е сполучливо и е в ущърб на българските и румънските граждани, които пътуват през сухопътните граници.

Ще Ви дам само един пример: без болногледачките от България и Румъния австрийското здравеопазване не би могло да се справи. Както виждате, въпросът има и социален аспект, но никой не говори за това. Бизнесът - както в България и Румъния, така и в Австрия, също страда. Австрийските инвеститори се оплакват от икономически загуби и репутационни щети заради ветото.

Отпадането му обаче зависи от вътрешния министър. Изборите спечели крайната десница с лозунга "Крепост Австрия" и едва ли може да се очаква, че техен вътрешен министър би се отказал от ветото.

Има обаче много категорична позиция на президента, който започна консултациите преди връчването на мандат за съставяне направителство. Освен това "Народната партия" ще има ключова роля в преговорите и за съставянето на кабинета и няма да допусне важен пост като този на вътрешния министър да отиде при десните популисти.

А бъдещият еврокомисар по миграцията Магнус Брунер вероятно ще упражни натиск върху неговата "Народна партия" за отпадане на ветото. Все пак Брунер трябва да покаже, че ЕК може да разчита на него като на политик, който се застъпва за европейската интеграция.

В същото време Вие правилно отбелязахте, че Австрия наложи вето под предлог, че през България и Румъния минава засилен миграционен поток. Аз бих отвърнала, че Шенген не е подходящият инструмент за справяне с този проблем. Проблемът е по-скоро Дъблинското споразумение. А инструментът за ограничаване на нелегалната имиграция е новият миграционен пакт. Той обаче би имал успех само ако Европа е обединена и солидарна в опазването на външните граници. Да не говорим, че научните изследвания категорично доказват, че затварянето на вътрешните шенгенски граници не ограничава бежанския поток.

Вие сте известен критик на Европейската комисия, която разглежда миграцията като дял от политиката по сигурността. И наричате бежанските споразумения с трети страни "прехвърляне на горещия картоф". Защо, д-р Коленбергер?

Миграцията е поливалентна тема. Разбира се, тя има връзка със сигурността, но също така с икономиката, социалната политика, правовия ред, демографията и т.н. За мен е погрешно разпределението на ресорите в ЕК. Винаги, когато става дума за Шенген или за миграционен натиск, решенията се взимат от вътрешните министри, или най-малкото те подготвят решенията на Европейския съвет. А социалните или икономическите министри нямат думата. Затова се надявам, че бъдещият миграционен еврокомисар ще внесе известни промени, защото към неговия портфейл е добавена трудовата миграция. Знаете, Европа изпитва недостиг на работна ръка.

А що се отнася до сключването на миграционни споразумение с трети страни - аз съм скептична. Често за пример се дава споразумението с Турция от 2016 година. Краткосрочно то действително доведе до спад в броя на бежанците. Но по-важното за мен е, че това споразумение, както и всички следващи подобни, не са трайно решение. Те само географски ограничават проблема и го отлагат във времето. Лошото отношение на Турция към сирийските бежанци принуди много от тях да се отправят към Западна Европа. Това обяснява увеличения брой мигранти в Австрия през последните 2 години. И още нещо - тези бежанци, които сега пристигат, са в много по-тежко психическо състояние, отколкото бежанците от преди 10 години. Тези хора не са били интегрирани, децата не са ходили на училище, нямали са никакъв социален живот.

И не на последно място - миграционните споразумения с трети страни като Руанда или Тунис струват ужасно много пари на Европа. Да не говорим, че тези средства не отиват за работа с бежанците, а в джоба на корумпирани политически елити.

Сключването на миграционни споразуменията с трети страни е една от възможностите за релокация на мигрантите. Друга такава възможност е предвидена в миграционния пакт през солидарното разпределение на хората във всички страни-членки. Това вероятно също няма да сработи добре. Миграционният пакт обаче - приет след почти 8-годишни преговори в ЕС - стъпва на още една провалена система - Дъблинското споразумение. Казвате - това също е грешка. Защо?

Въпросът е как ще се организира охраната на външните граници. Там се предвижда изграждането на големи приемателни центрове, където в ускорена процедура в рамките само на 12 седмици трябва да се определи статута на пристигащите мигранти, т.е. имат ли право на закрила в ЕС или не. Подозирам, че тези центрове няма да могат да спазят този срок и ще се пренаселят. А когато условията за хората са лоши, те намират начин да продължат нелегално към вътрешността на Европа.

Като учен, който се занимава с миграционната тематика, сигурно сте убедени, д-р Коленбергер, че тази емоционална тема може да бъде обсъждана сериозно и въз основа на научни данни. Какво бихте искали да направят политиците, за да не политиканстват по тази тема?

Като учен, който работи с факти, твърдя, че темата наистина се използва за гъделичкане на националистически настроения, защото в Австрия, а и в цяла Европа, преобладаващата част от мигрантите са добре интегрирани на трудовия пазар. Нещо, което често се забравя -ако тези хора напуснат Европа, трудовият пазар ще рухне.

Отново като учен твърдя, че експертите знаем как се развиват миграционните процеси и как политиката може да ги управлява. Но като гражданин на ЕС виждам, че общественият дебат се води умишлено на емоционална основа. Че умишлено се подменят факти, за да се предизвика емоционална реакция у хората. И това е проблем.

Лично аз усещам, че ми е все по-трудно да достигна до публиката с фактология и научно обосновано твърдение. Все по-трудно ми е да убедя хората, че винаги ще има частична нелегална миграция към Европа. Както и че някои политически идеи, като споразумения с държави извън ЕС, не могат да са трайни решения.

А ако говорим конкретно за Австрия - дори крайната десница знае, че Австрия не може да се превърне в непревземаема крепост, защото нашата икономика е отворена и сме зависими от ЕС. За съжаление, в момента живеем под силното влияние на популистите, които никъде по света не се интересуват от работещи решения, а напротив - за да съществуват те, имат нужда от проблеми. Без миграционния проблем те нямаше да съществуват.

Споделете

Д-р Юдит Коленбергер: От новия еврокомисар по миграцията очаквам отпадане на австрийското вето и разширяване на Шенген

Тя подчерта, че затварянето на вътрешните шенгенски граници не ограничава бежанския поток

БНР подкасти:

САЩ издадоха генерален лиценз на четири български дружества на "Лукойл"

АПИ даде съгласие за обособяване на главна улица в Сапарева баня

Ген. Драгомир Димитров: Не може да се вземе решение за "Лукойл" без информация от специалните служби

Румъния привика руския посланик заради нарушения на въздушното пространство

Германия направи ключова стъпка към приемането на федералния бюджет за 2026 г.

МС официално назначи Спецов за особен управител на "Лукойл“ в България

Двама митничари са задържани при операция на ГДБОП

Поскъпват и се разширяват зоните за платено паркиране в София

Гюнер Тахир: С АПС Доган ще стигне до под кривата круша, но все пак нека да пробва

Спас Спасов: Случаят "Коцев" е от тежките проблеми на държавата, в която се налага да живеем

Предавания

За БНР

Програми

Радио България