Важен за съвременна България остава въпросът каква ще е съдбата на неговите тленни останки и златотъканата му плащеница, открити преди 55 години на гръцкия остров Ахил до едноименната базилика, която е била основен храм на Самуиловата патриаршия.
През 1969 година проф. Николаос Мицопулос открива четири гроба на остров Ахил, за които личи, че са били на владетел и негови близки. Детайлното изследване дава достатъчно основания за твърдението, че там е погребан българският цар Самуил. Тленните му останки, както и златотъканата му плащаница се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун. Постоянно изложена е плащаницата, до която има надпис, че принадлежи на владетел от 11 век.
Точно преди 10 години, по молба на тогавашния президент Росен Плевнелиев, костите на Цар Самуил бяха изложени за поклонение. Българската официална делегация тогава остава първата и единствена, преклонила глава в знак на почит към владетеля, отстоявал българската държавност пред империята близо половин век.
От години двете съседни държави водят преговори за връщането на тленните останки на цар Самуил в България, срещу религиозни свитъци от манастира "Икоси Финица", към които претенции има Гърция.
"Не мога да намеря обяснение на този феномен в България, на тази гробомания и желанието да се намират кости и там да се полагат цветя", коментира проф. Георги Николов, дългогодишен изследовател на епохата на Самуил. Той смята, че ако костите на Самуил бъдат докарани у нас, "ще има тържество три дена и три нощи и край".
Проф. Николов подчертава, че никъде не може 100% да се определи, че това са костите на българския владетел, "само предполагаме, че са негови", а освен това не са изследвани докрай с ДНК-експертизи. Ако това се направи, историците ще могат да анализират кой и защо е бил погребан в тази базилика, както и какви са били родствените връзки между погребаните, пояснява ученият.
Проф. Георги Николов цитира свои колеги, според които костите трябва да се препогребат там, където са били, защото "са своеобразен маркер за България и българите".
"Така че утре като заведем там децата и внуците си, да кажем – ето, виж, дотук е била България. Това е един паметен знак. Разбира се, всичко това е много трудно, тъй като са на гръцка територия, гръцка собственост. Търговия с кости – това е не само светотатство, не само не е християнско, но е и унизително да се прави! Ръкописите са взети по законен начин, макар да са стояли там и са принадлежали на епохата на Византийската империя, на Българското царство, на Османската империя и на всички тези държави Гърция не е правоприемник, за да могат да се връщат. Тези ръкописи са безценни, те са дигитализирани и всеки учен може да ги използва."
Историческата наука в България е на световно ниво, но има един голям проблем - употребата ѝ от политиците, изразява скептицизма си Радослав Симеонов, който отговаря за военните паметници в Министерството на отбраната. По думите му, намесата на политиката в историята опорочава историческото минало, а припряността на политиците води до обратен ефект.
"Те се намесват в исторически събития по подобие на слон в стъкларски магазин. Вместо да решат проблема, го задълбочават."
Симеонов е на мнение, че международната научна общност трябва "да каже тежката си дума, за да бъдат отрязани тези долнопробни спекулации, които се правят в съседни нам държави – с името, личността, делото на българския цар Самуил".
Радослав Симеонов също изтъква, че не е толкова важно дали костите на владетеля са при нас, на наша територия.
"Фактът е, че са ги запазили и съхранили."
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
През 2024 г. се навършват 100 години от изграждането на архитектурно-парков комплекс "Двореца" в Балчик, който възниква като резиденция на румънската кралица Мария /1875-1938/. Тя го нарича с турското име „Tenha Yuvah”, което в превод означава самотното, или уединеното гнездо. Днес по-разпространен е преводът „Тихото гнездо”. Кралицата посещава града..
Трябва да се преразгледа цялата организация на движението . По магистралите у нас скорост над 120 км/ч е опасна , съгласен е инж. Богдан Милчев от Института за пътна безопасност. Потребителите на транспортната система и тези, които ни я доставят – политиците, живеем в две различни държави , смята той. Промените за конфискуване на..
В този епизод на рубриката "Америка - илюзии и реалности" талантливата и многостранна Емилия Юкер преминала през Америка, завърнала се отново в Европа, спечелила уважението и признанието и на Германия, не изневерила на любовта си към България ни напомни, че където и да сме, ако искаме да бъдем успешни, трябва да се развиваме, но не трябва да..
В сравнение с предходни години, през настоящата туристопотокът в Странджа е много по–голям. Това отчитат от туристическото дружество "Насам-натам". Преди 4 години дружеството е започнало да реализира своя стратегия да възстанови стари туристически маршрути, които не са поддържани, както и да създаде нови . "Поставихме указателни табели по..
Регионалният исторически музей в Пазарджик за първи път представя първото обработено злато в света , открито в селищната могила Юнаците. Уникалната находка е изложена в напълно обновената зала "Археология", която чрез най-новите технологии представя по интересен и съвременен начин периодите от праисторията, античността и средновековието. Залата..
На 1-ви ноември в кината тръгва филм за едно необикновено училище , в което детските мечти се сбъдват. Идеята за "Училище за надежда" е на Яна Алексиева и Симеон Цончев, които от дълги години се познават с основателите на училището във великотърновското село Русаля за деца в неравностойно положение - бившите актьори Анимари Димитрова и Златко..
Спортен празник "Игри по правилата" се проведе в 96-та детска градина "Росна китка" в София. Той е посветен на Европейския ден на спорта в училище и е традиционен за детската градина. Присъстваха и официални гости : Александър Иванов – заместник кмет на Район Искър в отдел образование и екология, Кета Радилова и Гергана Йорданова– представители на..
Започва национална кампания за събиране на лекарства с изтекъл срок на годност . Кампанията е под надслов " Земята не пие лекарства "...
Хората не трябва да се притесняват при днешното тестване на системата BG-Alert. Това обясни пред БНР гл. комисар Александър Джартов, Главна дирекция..
Днес концепциите си ще представят още Валерий Тодоров и Георги Даскалов. Изборът на генерален директор ще бъде утре в 11 часа. Хелия Чавдарова:..