Примерите за хакерски атаки в изминалите седмици дойдоха от Нидерландия и Белгия. Данните на всичките 65 000 служители на нидерландската полиция са били откраднати при кибератака, казаха властите. А службите им от години предупреждават, че зад подобни атаки стоят държави като Китай, Русия и Иран. В Белгия хакери са атакували сайтовете на Сената във Федералния парламент на Белгия, електронните страници на местната власт в южната белгийска област Валония, на управата на региона Валония-Брюксел и на общината в Антверпен. В социалната мрежа "Х" руската група "NoName" посочва, че Белгия е "русофобска" страна и заплашва белгийските власти с последици заради военната подкрепа за Украйна. В същото време говорителят на Кремъл Дмитрий Песков съобщи, че държавният медиен холдинг ВГТРК е станал мишена на безпрецедентна хакерска атака и че компанията работи за преодоляване на последствията.
Има ли паралелна война – тази на хакерите, редом до другата – на оръжията?
Кибервойната се разразява в последните повече от 10 години, коментира за БНР Христиан Даскалов от Европейски цифров иновационен хъб "Тракия".
"Няма ескалация. Просто има битка на различни фронтове."
Експертът е категоричен, че има синергия между "интересите на престъпния свят и интересите на държавните актьори".
Когато се откраднат лични данни, от една страна това води до срив и смут в съответната организация, а после чрез тези данни "на дребно може да се случва фишинг спрямо собствениците, да се атакуват техни акаунти и т.н.", пояснява Даскалов, като образно го нарича "в престъпен смисъл обслужване на едно гише".
Експертът дава пример с Украйна. По данни от 2022 г., които той цитира, близо 50% атаки от Русия спрямо Украйна са цел всяване на смут чрез блокиране на определени процеси и поставяне "на колене" на определени институции и организации, а не целят шпионаж. Доклад на украинските кибервласти от септември сочи тенденцията от първото полугодие - увеличаване на общия брой на кибератаките с малка тежести намаляване на атаките с висока и критична тежест.
"Това е свързано и с настъпването на ИИ – по-лесно, по-бързо, повече атаки можем да генерираме, но отсрещната страна може да се защитава по-добре. С което въздействието и на най-тежките атаки намалява количествено. Изкуственият интелект е "брадва" в ръцете и на добрите, и на лошите в киберсвета."
Данните от доклада на украинските кибервласти показвал и друго – ръст на кибератаките към критичната инфраструктура и към военните със 70-90%. Използва се фишинг с емоционален елемент и при натискане се изтегля софтуер, който придобива всякакви права:
"От типа да следи твоята геолокация, комуникацията. Когато ставна въпрос за войници на терен, това може да разкрие и позицията и след това да се използва с цел атака. Тези атаки нарастват спрямо отделния войник в украинската армия."
Нашите телефони са много по-слабо защитени от компютрите ни. Малко хора си инсталират софтуер върху телефона, отбелязва Христиан Даскалов. По думите му, "колкото и да е защитен един софтуер за комуникация и изпращане на съобщения, през него ако свалиш зловреден софтуер, той може да прехване всички останали комуникации и данни, които се агрегират".
Едва около 30 процента от кибератаките в Украйна са насочени към източване на чувствителна информация, допълва експертът.
Войната продължава и киберпространството си остава само по себе си бойно поле, отчитат в доклада на украинските кибервласти от септември.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
Залежи на нефт, газ и редкоземни елементи. Нови търговски маршрути и военни позиции – това са предпоставките за задаващата се нова Студена война между САЩ от една страна, и Русия и Китай от друга, за стратегическо предимство в тази част на света. Арктика ще бъде една от основните морски шамхатни дъски в новото противоборство както през..
Темата се поде и вече не се сваля – предпоставка за събуждането, отчита бившият министър на земеделието Кирил Вътев. "Вода в България има много, обаче се пилее и не се оползотворява . Престъпно е да имаме население без вода и земеделие без поливане!", смята той. В предаването "Преди всички" Вътев акцентира върху оптимизирането на..
През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..
Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..
Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан. На Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..
Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..
Недостигът на медицински сестри у нас засяга цялата здравна система. Липсват около 30 000 медицински сестри . Това заяви пред БНР доц. Камелия..
Съдебната система се променя през политиката. Политиката обаче не може да оправи съдебната система, тъй като съдебната система не може да дисциплинира..
На 24 март, при възторжен прием от страна на публиката и музикалната критика, се състоя най-новата премиера във Виенската Щатсопер – "Йоланта" от Пьотр..