Виктор Данчев: Няма как да се прави космическа индустрия при липсата на космическа стратегия

публикувано на 25.10.24 в 15:44 | Репортаж

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Репортаж на Добромир Видев в предаването ''Хоризонт за вас''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В седмицата, в която приключва поредната предизборна кампания, в България дойде директорът на НАСА Бил Нелсън. Като част от европейската и си обиколка, той припомни в серия от срещи с властимащи, студенти и бизнес, че НАСА е отворена за всички, които искат да са част от бъдещата космическа икономика.

България има потенциал. Къде е той и какво трябва да се направи, за да не пропускаме възможности в новите космически хоризонти пред бизнеса.

45 години след първия космически полет първият ни български космонавт Георги Иванов също коментира възможностите на България.

А изпращането на първия български астронавт вероятно е била една от темите на разговор между Георги Иванов и директора на НАСА Бил Нелсън. Но няма как да знаем.

Няколкодневното посещение на Нелсън мина точно под знака, точно на този призив – "Време България да има астронавт". Обаче и НАСА за сега не дава обещания по тази тема. Но директорът на Космическата агенция на САЩ наблегна на космическата икономика, от която България трябва да е част.

"Докато говорим се случва следното. Бизнесът от Земята отива в космоса. Ще се зароди нова, космическа икономика. Част от нея вече съществува. В България дори ще посетя фирма за производство на сателити. И това е примерът за новата космическа икономика, каквато не сме имали преди 20 години. Тъй като се очаква растежа на тази икономика, България трябва да бъде част от нея. В същото време българин може да лети в рамките на американската програма за космическата станция и като част от международния екипаж за няколко седмици. Има неограничени възможности в космическата икономика. Разберете, всяка нация има възможност, защото нещата няма да останат просто тук на Земята. Затова завършете образованието си. Учете тези неща, които са вашата страст. Трупайте знания, които ще ви подготвят. И може би някъде по пътя си може да сте българският астронавт. Или да сте хората, които ще го изпратят в Космоса. Астронавтът не стига там без своя екип. А това са хора с обширни знания, които проектират, строят, създават всякакви неща, за да се поддържа човешкият живот в тази много трудна среда", казва Бил Нелсън.

Трудната среда на космическия бизнес вече е преодоляла фирмата, от която част е и Виктор Данчев, технически директор в "Ендуросат". Компанията, с над 10-годишен бизнес с нано и малки сателити, изпратени от стотици клиенти по света в орбита, наистина привлече директора на НАСА Бил Нелсън. Затова и погледът на Виктор Данчен към бъдещото участие на България в новата космическа индустрия звучи като изведен не от теорията, а от практиката.

Роботизирани изследвания, инспекция на космически кораби, създаване на модели за справяне с космическия боклук, модулните сателити, места, за които няма нужда са се търсят субсидии – Космос и ИИ, оптика, телекомуникации, всичко това е българската ниша в новия бизнес на Космоса.

Компанията на Димитър Димитров вече се оглежда за потенциалните възможности. Защото "Уайзър Технолъджи" вече решава доста от софтуерните задачи в телекомуникационната, автомобилната, отбранителната и финансовата индустрии у нас и по света.

Сега двата сектора – аутомотив и IT дават 15 процента от БВП на България. И тези числа трябва да са достатъчния знак за готовността за участие и на бизнеса, а на България в космическата икономика, обяснява Димитър Димитров.

За развиването на този потенциал обаче са нужни няколко неща - хората на първо място.

Димитър Димитров обяснява, че родители и общество са осъзнали влиянието за появата на новите професии. А бизнесът не може да подмине факта, че държавата все пак има граници и е длъжен да реагира, за да има ресурс.

И Виктор Данчев обяснява, че компанията му си сътрудничи с три университети - ВВУ "Георги Бенковски" в Долна Митрополия, ВВМУ "Никола Вапцаров" и СУ "Св. Климент Охридски", като първите два са военни.

За създаването на хора за космическата индустрия трябва натрупване във времето, свидетелства и Гергана Герова от Физическия факултет на СУ. Като част от катедрата по метеорология и геофизика тя най-добре знае, как космическата икономика е полезна за хората. Знае и как точно държавата трябва да подходи занапред.

Само за 8 човека е държавната поръчка за една от програмите в Софийския, отчита Гергана Герова.

"Трябва да се върне и доверието на родителите към обучението. Поне онова, предоставено във ВУЗ-овете съвместно с бизнеса", казва тя.

"Няма как да се прави космическа индустрия при липсата на космическа стратегия", предупреждава Виктор Данчев от "Ендуросат".

"И страната ни трябва и да е пълноправен член на Европейската космическа агенция", допълва Димитър Димитров от "Уайзър Технолъджи".

България вече увеличава вноските си в ЕКА. Достигнато нивото от 2 млн. лева, което отговаря на статут на кооперираща с ЕКА държава, каза служебният зам.-министър на иновациите и растеж Георги Ангелов.

Пет милиона трябва да стане вноската ни, за да може България да премине в предпоследното ниво на асоцииран член. Георги Ангелов не посочи срокове за повишаването на финансирането. Но успокои, че на фона на политическата нестабилност в областта на технологиите в страната има консенсус. Но и при този консенсус, и в предизборната надпревара няма и дума за това кога България би имала приета Космическа стратегия.

Подробности чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Александра Никова