Елена посрещна хиляди гости за празника на еленския бут

Еленчани са гостоприемни балканджии, които в края на есента отварят широко портите на къщите си, за да посрещат гости за празника на еленския бут. Местните майстори на кулинарния деликатес от свинско месо представят пред гостите на града тънкостите на касаплъка. С какво е уникален еленският бут разказва потомственият еленчанин Ивелин Иванов:

"Навремето са обичали хората да гледат големи прасета – по 240-250 килограма, обаче са ползвали повечето свинската мас като биопродукт, и са ставали огромни бутове - по 25-30 килограма. Сега днешните прасета, които ги гледаме, са около 140-150 килограма и бутовете стават най-много по 10-12 килограма. Днешните еленски бутове са същите като вкусови качества като тези на предците ни. Климатът е уникален, където и са се приготви на друго място, няма да е същото".

Стотици еленски бутове са подготвили за празника балканджиите. Един от производителите е фамилията Трухчеви. Синът Пенчо Трухчев разказа:

"Тайната е постоянство и майсторлък от много поколения, още от прадядо ми. Месото е от български производители, като консервант използваме само сол. Съхне на проветриво място в Еленския Балкан. Зреенето е най-малко година, година и половина. И със сигурност става вкусно".

Освен прословутият еленски климат, който е задължително условие за неповторимия вкус на месния деликатес, балканджиите си имат и тайни табиети при самото приготвяне на месото, за да се получат вкусни и дъхави еленски бутове, разказва Антон Антонов:

"Като се разфасова вече прасето, изрязва се бутът и се поставя в тези постави. Осолява се хубаво бутът и така стои около 40-50 дена. След това се изважда, измива се с вода или зелева чорба и се слага да съхне. Сега като се коли по Димитровден, около Коледа, вече около юни, юли става да се реже на сухо. Сладостта на бута не го прави месото, а сланината. И като се разреже един стар бут да замирише на хубаво, в квартала се усеща, че е домашно, хубаво прасе".

Еленските домакини знаят как се посрещат касапите, обяснява Цанка Христова:

"Традицията е такава, че когато се коли прасе, посрещаме касапите сутрин рано вкъщи, гласим им софричка, където има сготвен боб, баница, греяна ракия задължително. С това ги посрещаме, те си хапват и след това се захващат на работа".

Прасето помага на едно семейство да се изхрани и да не изхвърля нищо, разказва Красимира Дичева:

"Цяла година, каквото ви остане от ядене, от продукти, нищо не се изхвърля, всичкото отива за прасето. После, като се заколи, едно време от кожата са правили обувки. Сланината я стопяват на мас. Припържват с маста, и което остава, се събира и се прави сапун".

Празникът на еленския бут продължи с кулинарни игри и забавления, и много фолклорна музика. По обяд на площад „Христо Ботев“ хорото ще поведе народният изпълнител Янко Неделчев, концерт ще изнесе и фолклорен ансамбъл „Искра“.

Още по темата в звуковия файл.