Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Когато погледът на човек се превръща в компютърна мишка...

Технологиите като "глас" на невербалните хора

Проф. Морис Гринберг: В България допълващата и алтернативна комуникация не са в списъка на помощните средства

| Интервю
Снимка: Pixabay

Над 100 000 деца и възрастни у нас имат затруднения в говора и комуникацията. Това са хора с ДЦП, аутизъм, афазии, деменция, интелектуални затруднения и други състояния.

Допълваща и алтернативна комуникация (ДАК) помага на хиляди невербални хора по света да общуват и да се развиват.

"Темата е много важна. Тя касае много хора, които не могат да говорят или говорят недостатъчно. Допълваща и алтернативна комуникация са технологии, софтуер, синтезиран глас, които позволяват да се замества говорът. За хората, които имат и двигателни ограничения, има средства за достъп като контрол с поглед и някои други средства", обясни пред БНР проф. Морис Гринберг, председател на организационния комитет и на Фондация "АСИСТ – Помагащи технологии".

По думите му, спектърът на приложимост е широк. Например за децата има стандартизирани речници с картинки, а при по-възрастните са предвидени възможности за разговорник с предсказване.

"Средствата за контрол с поглед са много развити към настоящия момент. Реално погледът на човек се превръща в мишка – все едно курсурът на мишката е насочен на това място. Ако задържи погледа, се осъществява клик или двоен клик, всички възможности, които мишката дава."

В Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана от страната ни, е засегнат достъпът до информация, комуникация, образование, където са споменати и средства за допълваща и алтернативна комуникация, тоест това са права, изтъкна проф. Гринберг.

"Това са специализирани технологии. Цените не ниски, но не са и безкрайно големи."

В развитите страни тези средства се финансират от държавата и се предоставят възможно най-рано, коментира Морис Гринберг в предаването "Хоризонт до обед".

"Това е "гласът" на човека. Той не може да не говори. Човек, който говори чрез такова средство, не може да го няма във всеки момент, когато иска да комуникира. Това е правото на комуникация на всеки. В България тези средства не се финансират, не са в списъка на помощните средства. Надяваме се това да се промени, защото става дума за хиляди. В момента в България се използват през системата на образованието."

Проф. Гринберг уточни, че средствата за допълваща и алтернативна комуникация се използват в центровете за специална образователна подкрепа и в регионални центрове за подкрепа на приобщаващото образование. В новия вариант на Наредбата за приобщаващото образование се регламентира използването на ДАК, а МОН се ангажира да осигури всяко нуждаещо се училище с такава система.

"Това е много сериозна стъпка. Но остава въпросът с личната система, която да се предоставя на семейството."

У нас няма много специалисти, които да са подготвени за работа със системите за допълваща и алтернативна комуникация, отбеляза още проф. Морис Гринберг.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Епохата на Водолея - ера на приятелство и разбирателство, на бум от нови открития

Семейство Галина Герасимова и Андрей Грива разказват за ерата на Водолея - за човека между технологичния напредък и непреходните човешки ценности . Тя е историк, богослов, режисьор и издател, а той е музикант и лектор по теми за живота и словото на Учителя Петър Дънов. И двамата са изкушени от астрологията и имат много познания в..

публикувано на 22.11.24 в 09:01

Проф. Николай Габровски: Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве

Време е да бъде изработен национален план за мозъчно здраве. Това каза проф. Николай Габровски, председател на фондация „Съвет за мозъчно здраве“, организатор на кръгла маса „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. По думите на проф. Габровски 180 милиона души в Европа живеят с мозъчни заболявания, но вероятно са повече, тъй..

публикувано на 17.11.24 в 07:01

Кончетата и децата със специални потребности: Среща между приятели

От няколко месеца конната база "Ахил", в която се провеждат терапевтични занимания за деца със специални потребности, е в новия си дом – терен в близост до софийското село Бистрица , закупен благодарение на дарителска кампания за спасяването на базата. Към момента е изградено място за настаняване на шестте коня, които работят с децата. Предстоят още..

публикувано на 15.11.24 в 15:09
Владимир Темелков

Дигитализират ключови административни услуги в Пловдив

Започва най-мащабната дигитализация в Община Пловдив . Служебното правителство е отпуснало 20 милиона лева за целево изграждане на Географската информационна система. Тя ще бъде изградена до година и половина. Новата система ще обхваща всички отдели, както и 90% от предлаганите от общината услуги.  С въвеждането на системата ще има..

публикувано на 15.11.24 в 11:01
д-р Людмил Тумбев

В Ловеч откриват дневен стационар за детско–юношеско психично здраве

В Държавната психиатрична болница в Ловеч днес ще бъде открит първият за Централна, Северна и Северозападна България дневен стационар за детско–юношеско психично здраве . Там ще помагат на деца до 18 годишна възраст в дневна форма за диагностика и терапия . Единият от кабинетите е диагностично-консултативен, където ще се преценява дали е..

публикувано на 15.11.24 в 07:35

Фалшивите петдесетолевки вече са повече от двайсетолевките

Няма увеличение на фалшивите банкноти, но ако влезем в еврозоната (което не е добре за нас, българите), това автоматично ще завиши количеството фалшификати в България. Това каза в интервю за БНР финансистът Макс Баклаян, който коментира темата след засечена фалшива банкнота от 500 евро. Когато става въпрос за банкноти с голяма..

публикувано на 14.11.24 в 09:29

Денят на народните будители беше отбелязан и в Израел

Има самобитни български празници, които е трудно не само да бъдат показани, но и обяснени на чужденците. За щастие, те са понятни за българската диаспора. В Израел тя е доста голяма в сравнение на броя на населението на малката държава. Заради ограниченията за събиране на хора по време на войната, Денят на народните будители се..

обновено на 10.11.24 в 13:26