Поредица от огнени снопове – така изглеждаше ударът от балистична ракета с шест бойни глави, който озари Днепър малко преди разсъмване на 21 ноември. Според украинското разузнаване не повече от 15 минути са били необходими на ракетата "Орешник" да измине по изопната траектория 800-те километра от полигона си Капустин Яр в Астраханска област до украинския град Днипро като миг преди да се забие е надхвърлила 11 пъти скоростта на звука - повече от 13 хиляди километра в час.
Според говорителка на Пентагона "Орешник" представлява разработка на основата на междуконтинентална ракета RS-26. Поразен, по думите на Владимир Путин, е бил "един от най-големите и известни още от съветски времена промишлени комплекси, където сега се произвежда ракетна техника и друго въоръжение" – предприятието "Южмаш". Руският лидер обяви атаката за пълен успех. Доколко можем да му вярваме?
Фабиан Хофман – изследовател от Университета на Осло и един от авторитетните познавачи на ракетните технологии на Запад – не забелязва да са постигнати значителни поражения. И това никак не го изненадва:
"От военна гледна точка ударът не беше много успешен. Просто защото тази ракетна система е базирана на по-стар руски, дори съветки дизайн. Предназначена е за нанасяне на удари с ядрени бойни глави, за което не е необходима голяма точност. В случая бойният товар беше конвенционален и недостатъчната точност е ограничила ефективността на удара".
"Виж в политически смисъл ефектът върху европейските страни и Съединените щати беше много по-значим предвид лавината от вестникарски заглавия за междуконтинентални балистични ракети и за ядрена заплаха".
В телевизионните си изяви през последните дни Путин подчерта нееднократно, че "Орешник" не може да бъде прехванат от никоя противовъздушна система по света. Налага се въпросът как така вече близо три години Руската федерация не е използвала толкова ефективно оръжие срещу непреклонния си противник.
"Предполагам, че е зависело от това кога ще бъде завършена разработката на системата - модификацията ѝ от стария вариант. Може и това да не е станало в последния момент, но руснаците е трябвало да изчакат случай, в който им се налага да отвръщат на удари със западни ракети на тяхна територия", казва Хофман.
Стряскащото е, че оръжие като "Орешник" е предназначено именно за пренасяне на ядрен боен заряд. При ядрен удар пропуск с няколкостотин метра наистина не е от особено значение. Стряскащо е също така, че, макар и според украинското разузнаване да разполага към момента само с десетина такива ракети, Путин нареди снощи началото на серийното му производство. Може ли да има ефективна защита срещу "Орешник" и подобни нему системи?
Според Хофман "несъмнено е възможна ефективна отбрана срещу "Орешник", но за това са необходими специални противоракетни системи. "Пейтриът" например не е оптимизиран точно за този тип заплаха. Необходими са ракети с далечен радиус на ефективност, като "Arrow 3", THAAD - за надатмосферно прехващане, или най-добре SM-3. Украйна обаче в момента не разполага с такива".
В условията на крайна несигурност дали и доколко новият американски президент ще подкрепи Киев в битката с Москва, позицията на Европа става ключова. Предупрежденията от Кремъл изглеждат насочени именно към европейците. Новата ракета е неотразима за противовъздушната система, която американците и съюзниците им градят сега в Европа, подчерта Путин в четвъртък вечерта. И вчера командирът на ракетните стратегически войски Сергей Каракаев изпусна, едва ли случайно, фразата, че новата ракета може да порази цели на целия континент.
Фабиан Хофман изтъква, че не бива да реагираме пресилено.
"Трябва да е ясно, че има огромна, наистина огромна разлика между просто използването на тази ракета и нанасянето на ядрен удар с такава. Затова според мен нищо не се е променило фундаментално. Не е в интерес на руснаците да ескалират до такава степен. Войната в момента се развива доста добре за тях. Защо им е да поемат огромен риск с употреба на ядрено оръжие!?".
Ескалацията си има предел - както си пролича от факта, че руснаците информираха предварително САЩ за удара по Днипро.
"Русия просто се опитва да сплаши и Украйна, и западните ѝ партньори. Но общата картина не се променя. И е добре да поддържаме курса и да подкрепяме Украйна с каквото е по силите ни", смята Фабиан Хофман.
Един човек загина, а други 25 бяха ранени при руско нападение с дрон и ракети срещу югоизточния украински град Запорожие, съобщиха местните власти. Повече от 20 000 жители са останали без електричество и отопление в резултат на атаката през нощта, заяви губернаторът Иван Федоров. Причината според него е унищожаването на енергийно..
Към този момент всичко е подредено и ясно. НДК е готов да посрещне следващите предизвикателства. Това заяви пред БНР новият изпълнителен директор проф. Надя Миронова. По думите ѝ, най-голямото предизвикателството е модернизирането и поддържането на материалната база . Зала 1 – най-популярната, е в състояние, което изисква основен..
Как се извършва контролът на автомобили и хора, преминаващи през България, която от 23 дни вече е пълноправен член на Шенген? Къде са разположени служителите на Гранична полиция, Агенция "Митници" и Национална агенция по приходите и при какви условия изпълняват задълженията си? На българо-гръцката граница най-голям интерес в първите дни..
Заради авария на захранващ водопровод и планов ремонт от 9.00 ч. до 17.00 ч. днес ще спре водоподаването за луковитското село Торос. Поради това днес и утре няма да работи детската градина в селото.
Два дни след като в Държавен вестник бяха обнародвани последните промени в Закона за съдебната власт, Висшият съдебен съвет се събира извънредно, за да прекрати процедурата за избор на главен прокурор. Заседанието беше свикано от новия министър на правосъдието Георги Георгиев и ще първото под негово председателство. Измененията в съдебния..
Пред Първо студио на Българското национално радио в 13:30 часа ще бъде открита изложба с отличените картини в конкурса за ученическо изобразително изкуство "По стъпките на Сирак Скитник". Това е и едно от събитията, с които радиото ще отбележи своята 90-годишнина. Кулминацията на честванията е на 25-и януари, когато е рожденият ден на БНР...
През 2025 година банките на българския пазар очакват проблеми с платежоспособността на клиентите по обслужването на техните кредити и..
Според официални съобщения интерес към рафинерията в Бургас имат компании от Казахстан, Азербайджан, Унгария и Катар. По този повод енергетици и..