Гергана Салабашева гост в рубриката "Америка- илюзии и релности"

Гергана Салабашева е гост на рубриката "Америка- илюзии и реалности". Тя е жената, която обича да помага на другите и не се страхува от риска.

Свещената крава в Индия е с предимство пред всички други. А в САЩ и без да са свещени най-често през пролетта  понякога колона малки  патенца предвождани от мама патица и тати Паторан спират движението не само по улиците, но и потоците автомобили на магистралите. Шареният свят на Америка. Понякога безкрайно нежен, понякога необяснимо жесток, но все тъй привлекателен  и вълнуващ. Светът продължава да преследва американската мечта във всичките и варианти и измерения.  

Преди 25 години  и Гергана Салабашева, една млада едва 25 годишна детска медицинска сестра оставя бялата престилка и малките си пациенти  в Медицинска академия - София и заедно със съпруга си лекар-педиатър, прелита океана, за да открие в Америка и една друга много по-различна професия от тези, които вече има. Към  медицинската диплома тя има и тази по социална педагогика и психология от  Софийския университет, в Америка прибавя и още, в т.ч. и лиценз за инструктор обучаващ нови шофьори.

Според статистиката жените шофьори в САЩ са малко повече от мъжете, но от 7084 инструктори по шофиране едва  29,7%  са жени,  докато 70,3% са мъже. Тези специалисти са най-търсени във Финикс , щата Аризона, но Гергана Салабашева не се оплаква от липса на работа и в Чикаго. 

Гергана , сега обучаваш шофьори, но преди 25 год. когато дойде, само това  ли беше твоята американска мечта?        

"Аз дойдох на възраст 25 годишна. Исках просто да видя свят. От една страна любопитството да видиш друг свят, от друга страна пък съвпадна с това, че в България беше купонна система. Почти нищо нямаше по магазините и тези 2 неща  бяха трамплина, който да ме тласне  да подам всъщност документи за зелена карта.

Всъщност аз дойдох бременна. Тук се роди първият ми син 40 дни след като пристигнахме. Беше доста трудно в началото. Първо, защото не знаеш език, няма на кого да разчиташ, нямаш близки, нямаш познати, не знаеш абсолютно нищо, от  къде да вземеш информация…И си спомням имаше телефонни бутки по улицата с монети. Когато мъжът ми започна работа единственият начин да се свързваме един с друг беше чрез телефонната бутка. Той да ми звънне на домашния телефон. Когато трябваше да отида да родя първият си син нямах връзка с мъжа ми тъй като той беше на работа нощна смяна. И аз го чаках почти цяла нощ той да се прибере за да можем да отидем до болницата."

Кое отличава обучението на младите водачи  на МПС в Америка, какво не се прави в България?

"Децата тук - 15,16 годишните шофират задължително с техните родители, на техните автомобили успоредно с курса, който карат на учебния автомобил. Те шофират  с родителите си между 30 и 50 часа преди да се явят на същинския тест да вземат шофьорска книжка. Първо се започва от полигон и детето трябва да се запознае със самия автомобил, как да взима завоите и как да паркира. Това са основните неща с които едно дете трябва да се запознае и родителят трябва да му предаде тези знания. Успоредно с това, ние го обучаваме на учебната кола."

Големият ти син е в Гвардията. Какво означава това?

"Да, големият ми син е в Гвардията, в Националната гвардия. Те всъщност са към армията, но повече са на територията на Америка и помагат при бедствени ситуации, да речем наводнения, пожари, торнадо, ако има…

Той в момента не учи, но събира пари да се обучава за пилот. Това му е мечтата. А от детска възраст той обичаше височините, катереше се на високо по дървета, по огради…Имаше предложение да стане военен пилот, но за момента отказа и се е насочил към гражданската авиация.

Вторият ми син учи компютърно инженерство в Чикаго и е в един от 10-те най-добри студенти в неговия поток. А малкият е на 6 години. Той е доста артистичен, обича да пее, да танцува, да рисува, но също така го влече доста и математиката. За сега е казал, че иска да стане като батко си, инженер."

Раздели ли се с мисълта, че си временно в Америка , че няма да се върнеш в Родината?

"Не, не съм се разделила с тази мисъл. В мислите си съм готова винаги да се върна обратно в България.

Ако един ден се прибера в България, това може би ще е по-скоро, защото моите родители живеят в България и понеже си липсваме, разказа още за БНР Гергана Салабашева.

Още по темата слушайте в интервюто на Елена Цанева с Гергана Салабашева за рубриката “Америка- илюзии и реалности".