Как ще се нареди политическият пъзел в Румъния?

В Румъния плановете за проевропейско обединение в правителство, което да изолира от властта националистическите сили се пропукаха. Основният елемент от договорената четворна сглобка - спечелилата вота на 1 декември Социалдемократическа партия, обяви, че се оттегля. Нейният лидер и сегашен премиер Марчел Чолаку, който получи сериозен удар на президентските избори и остана едва трети на първия тур, мотивира излизането от това управленско мнозинство с обидно отношение на останалите партии към неговите социалдемократи. Чолаку заяви, че остава в опозиция, но партията му ще подкрепи правителство на малцинството на дясноцентристките формации.

Ден по-рано Елена Ласкони, лидерката на друга от партиите в проевропейското обединение - "Съюз за спасение на Румъния", постави осем условия за продължаване на преговорите за правителство. Едно от тях е президентът Клаус Йоханис да се оттегли след приключване на мандата му, който изтича днес. Че ще остане на поста до избора на нов държавен глава, обяви самият Йоханис, а Конституционният съд даде съгласието си, след като анулира първия тур на президентските избори. На 24-ти ноември изненадващо победител излезе ултранационалистът Калин Джорджеску.

Завихрилата се буря в Румъния вкара северната ни съседка в задънена улица. Вчера беше първото заседание на новоизбрания парламент. Изглежда, че преговорите за нов кабинет ще трябва да започнат отначало, при това без ясен резултат. Според процедурата президентът трябва през следващите дни да покани за консултации парламентарно представените партии, преди да номинира кандидат за премиер.

За причините за разнобоя в още несъздалата се управленска коалиция, козовете в ръкава на замесените и как ще се нареди политическият пъзел в Румъния е интервюто на Лъчезар Вълев с политическия анализатор Костин Чобану.

- Какво стои зад ходовете на Съюза за спасение на Румъния, които поискаха оттегляне на президента Клаус Йоханис след края на мандата му на 21 декември и поставиха условия на другите партии в договорената коалиция, а Социалдемократическата партия се оттегли от тази коалиция? Имате ли обяснение за тези действия?

- Има исторически търкания между Съюза за спасение на Румъния и Социалдемократическата партия. Трудно е да се формира работеща коалиция от партии, които са толкова различни като профил. През последните дни напрежението се изостри. Да не забравяме, че сме и в предизборна ситуация - преди предстоящия президентски вот всички политически сили са в процес на анализиране на случващото се и изграждат своите стратегии. От Съюза за спасение на Румъния са наясно с икономическите трудности пред страната и че следващото правителство ще трябва да взима трудни решения, особено за икономиката - ще се прилагат непопулярни мерки за икономии. И затова не биха искали да поемат отговорност за нещо, което е в резултат на досегашните действия на социалдемократите и националлибералите.

Също така Съюзът за спасение на Румъния имат опит от 2020-2021 година, когато бяха в коалиция с националлибералите. И затова преди да се съгласят да се коалират пак, ще поискат твърди гаранции, че реформите, за които настояват, ще бъдат изпълнени. Но мисля, че поведението на Съюза за спасение на Румъния се дължи до голяма степен на стратегически сметки преди президентските избори догодина.

А поведението на лидера на социалдемократите и сегашен премиер - Марчел Чолаку, можем да обясним с дългосрочната електорална стратегия на неговата партия. Защото ако се реализира проевропейската четворна коалиция с премиер от Социалдемократическата партия, тази формация ще понесе всички негативи от непопулярните мерки, които ще трябва да се приложат. Румънците по принцип не приемат добре такива политики. През 2010 година например заради това рейтингът на тогавашното правителство падна с 15 процентни пункта само за две седмици.

- Значи казвате, че властта в Румъния в момента е като горещ картоф - никой не иска да поеме сам цялата отговорност. Не смятате ли обаче, че когато си в коалиция с други партии, може да прехвърлиш тази отговорност към своите партньори в нея. Ако можем да се позовем на препратка към българската политика - винаги можеш да обвиниш коалиционните си партньори за трудности и непопулярни решения.

- Тази логика може да работи, ако всички проевропейски партии са част от управляваща коалиция. Но ако една от тях не е в нея и остане в опозиция, ще може да капитализира дивиденти от това, че не е част от предприемащо трудни реформи правителство. Също така - дори да си в коалиционен кабинет, обикновено партията, която е обвинявана за даден неуспех, е формацията на премиера. Социалдемократите го знаят и са наясно с негативите, които могат да си причинят.

- При оттеглянето си от договорената коалиция Марчел Чолаку обяви, че ще подкрепи дясноцентристко правителство на малцинството в парламента. Възможно ли е политически и математически случването на такова правителство?

- Колкото и нестандартно да изглежда на пръв поглед, правителство на малцинството би могло да бъде решение. Този вид кабинети всъщност не са нещо непознато за Румъния. За 3 десетилетия - от 1990 до 2020 година - имахме 18 такива правителства. А общо кабинетите, управлявали през този период, са 34, т.е. около 53 процента от правителствата през тези години са били на малцинството. Може да се каже значи, че това е нещо нормално за румънската политика. Въпросът е в настоящия контекст - когато Конституционният съд анулира резултатите от президентските избори и с надвиснали над Румъния икономически проблеми - дали правителство на малцинството би било рационален вариант, защото избирателите не са доволни от много неща, доста структурни реформи трябва да бъдат направени и не е ясно дали такъв кабинет би имал необходимата обществена подкрепа за цялостно решение на тези въпроси.

- Кой държи силните карти в момента - президентът Клаус Йоханис, партиите от проевропейския спектър или националистическите формации, които имат над 30 процента присъствие в парламента?

- Това е труден въпрос. Крайнодесните са изолирани от всички останали и въпреки някои сигнали, че биха искали да са част от правителство, никой не би им се доверил. Бих казал, че останалите играчи до различна степен са отслабени заради случилото се през последните месеци. Президентът Клаус Йоханис остава с нисък рейтинг. Както отбелязахте по-рано - Съюзът за спасение на Румъния поиска той да се оттегли след приключването на мандата му днес, въпреки че Конституцията ясно допуска Йоханис да продължи да изпълнява длъжността до избирането на нов държавен глава. Все още има надежда той да е обединител около някаква проевропейска коалиция.

Социалдемократите от друга страна - въпреки че са най-голямата партия в парламента с повече от една четвърт от депутатските места - не са в най-изгодната позиция. Особено в сравнение с 2016 година, когато получиха 45-46 процента от гласовете на изборите. За първи път сега те хем загубиха доста подкрепа, хем не се класираха за втория тур на президентските избори. Лидерът им - премиерът Чолаку - загуби лично позиции, защото се класира трети на този вот. Но партията му все още държи някои силни карти - ще имат съществена тежест при евентуално формиране на коалиционно правителство.

Краткият отговор е - никой не държи достатъчно силни карти, за да поведе и завърши сам политическите преговори. При всяко положение трябва да има компромис между продемократичните играчи. Макар и всеки от тях се опитва да извлече максимална полза за себе си, за да си осигури възможно най-добра позиция на масата за преговори.

- Как очаквате да се подреди политическият пъзел в Румъния? Страната е на прага на политическа и икономическа криза.

- Смятам, че през следващите няколко дни ще има все повече яснота какво ще е новото правителство. Колко дълго ще управлява то ще зависи от предстоящите президентски избори.