Ина Маринова: Обижда ме, че на дете с увреждане се гледа като на обект за благотворителност

На 22-рата година от живота на дъщеря ми аз все повече се страхувам, какво би станало, ако нещо с мен се случи с мен, защото аз вече съм на 55 години. За пълнолетните деца с увреждания нищо не се предлага и остават в нищото. Нямам представа с дете, като моето какво се случва.

Това сподели Ина Маринова, майка на 22-годишната Виктория, която с увреден слух и ЦДП, в интервю пред БНР.

"Ако моето дете бъде настанено в защитено жилище и никога не е била, първо тя ще пищи, което значи, че ще бъде упоявана, убивана. Сложна е тази тема, не случайно майки, като мен, мечтаят детето им да е преди тях", сподели страха си Ина, създател на фейсбук групата „Купи подарък от майка на дете с увреждане“.

"Дъщеря ми е на 22 години навършени и от 22 години се боря със системата. Проблемът не е в един център, проблемът е дълбок и той е в политиките за хора с увреждания. Политиките трябва да се отговорност на цялата държава и общността. Аз адмирирам намерението на Криско, но то не променя проблемите от 22 години. Той ще иска център поне още 10 години и ще види, че не е решил нищо. Аз като родител на дете, което вече не е дете, винаги ме е обиждало, че се е гледало на него като на обект за благотворителност. Тези пари, вложени в центъра не решава нито живота им нито проблемите", коментира майката на Вики.

Тя призна, че е ядосана, защото "поредният център ще се направи и какво от това":

"Ще направи център, а човешкият фактор, а специалистите, а уреди вътре, за които се борим от 20 години. Дъщеря ми е незряща и церебрална парализа, нейният сектор беше с деца с множество увреждания и рехабилитаторът беше със заплащане с категория на труд на чистачи. Бяхме заложили в протестите да стане по-висока категория на труд, добре платени. Защото ние нямаме специалисти. Криско къде ще ги намери, тях ги няма. За мен той не си я изяснил проблема, за да обяви създаването на такава голяма институция. Нека първо изясним нуждата и начина, по който ще се създаде, а не само сграда, то сграда център не прави."

Ина посочи как е в чужбина и че социални работници първо работят с родителите при раждането на дете с увреждания, за да бъде родителят емоционално и физически здрав, и да приеме детето, и да знае как да се грижи за него.

Засега Ина не мисли да заминава за чужбина, защото "благодаря на съпруга ми, че е до мен".

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.