Kак празниците осмислят живота ни, как ни свързват с традицията и ни дават сили да вървим напред? С поета Бойко Ламбовски разказваме за връзката между духовното и материалното, за литературата като прозорец към душата и как в творчеството можем да намерим утеха и вдъхновение.
Бойко Ламбовски е поет, преводач и есеист, човек, който с думите си докосва най-дълбоките пластове на човешката душа.
Той сподели каква за него е била 2024 година, за литература и за празниците, които събират хората. Спираме поглед и върху преводите му на Йосиф Бродски и неговите рождественски стихотворения, в които Бродски разказва за значението на празника през призмата на човешките слабости, но и на божествената сила.
"От време на време трябва да повдигаме глава, да поглеждаме нагоре, да си даваме сметка, че животът не е само ядене и пиене, а има и по-висши и по-важни неща, каза за "Нощен Хоризонт" Бойко Ламбовски.
"В днешния ден, в който отново ставаме свидетели на войни, на покушения, на терористични актове, политически сътресения и обществени безумия - всичко това ни говори, че сме далеч от хармонията, от този Божи свят, за който копнеем и който е изпълнен с радост, светлина. Може би на земният свят не му е съдено да бъде такъв, а да бъде контрастно място и пространство..., често губим от поглед светлината, сподели Ламбовски.
По думите му смирението е също търсена добродетел, но уви - намирана рядко.
Ламбовски е автор на стихосбирки, на сборници с есета, публицистика и фейлетони, на разкази и детски коледни приказки.
Открояващите се теми в творчеството му са свободата, любовта, времето и войната. В поетическия му език доминират ярка образност, радикалност на изказа, специфична лексика и самобитност. Отличителни белези на стиховете му са абсурдистки и метафизични елементи, библейски образи, контрастност, интертекстуалност и различни нива на ирония.
Авторът има афинитет към пресъздаване на различни времеви периоди от историята на човечеството в произведенията си. В стихосбирките си изгражда темата за любовта винаги като интензивно чувство, което по екзотичен начин е преплетено със смъртта – така поетът прави оригинален самобитен прочит на темата за вечната връзка между Ерос и Танатос. Друга важна характеристика за творчеството му са лирическите персонажи, които той създава – част от парадигмата на „хората в ъгъла“ или маргиналните хора, подложени на пренебрегване и унижения.
Носител на наградите Владимир Башев за дебютната му стихосбирка "Вестоносец" (1986), Гео Милев за принос в съвременното изкуство (1997), Дървена роза за стихосбирката "Ален декаданс" (1991), награда на Съюза на българските писатели за публицистика за книгата му "Глупак в подлеза на света" (2007), специалната награда за поезия на Портал "Култура" (2020), Голямата награда за литература на Софийския университет (2021). Негови творби са преведени на много езици.
Ламбовски завършва Френската езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София (1979) и Литературния институт "Максим Горки" в Москва (1987). Работи в Съюза на българските писатели, в Централния студентски дом на културата, бил е директор на Центъра за книгата към Министерството на културата, завежда отдел "Култура" във в. "Сега". Председател на българския ПЕН-център от 2013 до 2019. Водещ на предаването "Гласът на времето" по програма "Христо Ботев" на БНР. Бойко Ламбовски и Мирела Иванова са създатели на поетическото общество "Петък 13" и водещи на телевизионните предавания "Петък 13" и „Остров за блажени“ по БНТ (1994–1998).
По темата слушайте в звуковия файл.
Защо ледниците на Ливингстън са почернели, на какво се дължи усиленото им топене, какво откриха изследователите под леда, кой е най-бързият ледник на острова и какво може да кажат сеизмолозите за ледотресенията? Отговори на тези въпроси дава документалният филм на БНТ "Изследователи на края на света". Това е почти приключенски разказ за..
На 30 април Габровският камерен оркестър ще изнесе последния си концерт за сезона. Програма е особено интересна - тя включва Струнния квартет от Джузепе Верди във версия за оркестър, пиесите „Хризантеми“ и "Менует" от Джакомо Пучини и Концерт за пиано и оркестър №3 от Филип Глас - премиера за България. Солист е изявената габровска пианистка Ценка..
Филхармония "Пионер", водена от диригента Любомир Денев-младши, ще изнесе концерт в Първо студио на БНР на 30 април, сряда, от 19.00 ч. Дни преди да отпътуват за турнето си в Братислава и Виена, младите филхармоници ще представят интересна програма: "Картини от България" от Константин Илиевски (главния диригент на Радиооркестъра), "Импровизация"..
Една от успешните норвежки писателки – Мая Люнде, се среща с българските читатели с книгата си "Краят на океана". Люнде е автор на "История на пчелите", която е световен бестселър. "История на пчелите" - предупреждение за опасностите, които идват, когато пренебрегваме природата " В книгата за водата тя качва залога . Говорим за..
Шест издания стигат до финала на конкурса "Роман на годината", организиран от Националния дарителски фонд "13 века България". Връчването на наградата ще бъде на 19 май в Софийската градска художествена галерия. Номинираните 6 романа са "Ти, подобие мое" от Радослав Бимбалов, "Градинарят и смъртта" от Георги Господинов, "Тезеят в своя лабиринт...
Димитър Еленов е един съвременен будител . Това заяви пред БНР Розита Еленова, която е спътница на големия актьор и режисьор повече от четвърт век. Тя е и автор на документален филм за Еленов - "Свободен, по-свободен, Димитър". За него получава номинация за режисьорски дебют от Националния фестивал на българското кино. Да срещнеш Еленов – с..
В свят, в който модерното често измества традиционното, една книга се появява като мост между поколенията – "Особености на традиционното изкуство в женската носия ". Изданието е не просто наръчник, а жива енциклопедия на женската народна носия в Североизточна България – с всичките ѝ тънкости, символи и смисъл. Книгата е дело на..
"С навлизането на дигиталното евро еврозоната иска да обхване още по- голяма територия, защото, както казва Кристин Лагард, "нашата икономика..
Българският електроенергиен баланс все повече прилича на испанския. В последно време се инвестира основно в слънчеви мощности. Вятърни нови..
Има риск, ако с културното наследство не се занимават експерти. Това обясни пред БНР арх. Чавдар Тенев, председател на регионалната колегия на Камарата..