Майкъл Милщайн: Причината този път Нетаняху да каже "да" е само Тръмп

Първата му фаза трябва да продължи 6 седмици, през които "Хамас" и "Ислямски джихад" ще предадат на Израел 33-ма от държаните все още от тях общо 98 заложници, за много от които се смята, че вече не са живи. В замяна ще бъдат освободени палестински затворници в Израел - по 30 за всяка предадена цивилна жена заложник от Газа и по 50 за всяка жена войник.

Израелската армия трябва да се изтегли в "буферна зона" от палестинската страна на границата с Газа и до 50 дни да напусне и Нецаримския коридор, който разделя ивицата на северна и южна част, и Филаделфийския - на границата й с Египет. Прогонените в южната част на Газа стотици хиляди палестинци ще могат да се завърнат на север. Хуманитарната помощ ще бъде увеличена до 600 камиона дневно.

На 16-ия ден на примирието трябва да започнат преговори за втората фаза - освобождаване на всички останали заложници, пълно израелско изтегляне и траен мир.

Доналд Тръмп, който ще стане отново президент на Съединените щати вдругиден, заяви, че ако не се беше намесил той, нямаше да спре войната в Газа.

• Пълният състав на израелския кабинет одобри споразумението за Ивицата Газа

• Нетаняху: При окончателна сделка "Хамас" освобождават първите заложници в неделя

Темата коментира за БНР Майкъл Милщайн от Центъра за близкоизточни изследвания "Моше Даян" в Тел Авив. Милщайн е полковник от резерва на израелското военно разузнаване.

"Прав е. Защото очевидно настоящото споразумение е в общи линии същото, което беше на масата за преговори още през май и през юли миналата година. Израел обаче го отхвърли и в двата случая. А сега изведнъж приема не само да спре бойните действия, но и да се изтегли напълно от Газа.

Причината този път Нетаняху да каже "да" може да е само Тръмп. Явно Тръмп е оказал много силен натиск, защото има и политическа цена за Нетаняху - завчера крайнодесният Итамар Бен-Гвир на практика подаде оставка от правителството. Само Тръмп може да има такъв ефект върху премиера."

Това е много хубаво, но е и трагично в същото време. Защото тези 7-8 месеца са половината време, което мина след избухването на войната между Израел и "Хамас" през октомври 2023 година. Останалите в Газа заложници можеше и да не го прекарват там. Предполага се, че поне 20 от тях вече не са живи. Да не говорим, че загинаха и хиляди палестинци. Но Тръмп едва ли е размахвал само тояга, образно казано - дали не е предложил и някой морков на Нетаняху?

"Много се съмнявам във вероятността, за която се спекулира тук в Израел, Тръмп да е дал зелена светлина на Нетаняху да разширява еврейските селища на Западния бряг на река Йордан. Това според мен би противоречало на аспирациите на Тръмп към нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия. Ясно е, че това нормализиране би било мираж, ако Израел не започне преговори за палестинска държава. Затова мисля, че ако въобще Тръмп е обещавал нещо, то се отнася за Иран. Това е по-вероятно. Защото не противоречи на плановете на Тръмп за региона."

Споразумението за спиране на огъня едва не пропадна в последния момент. Кое искане на "Хамас" беше на път да го провали?

"Доколкото разбирам, всички пречки пред споразумението през последните няколко дни са били свързани с броя на палестинските затворници, които ще бъдат освободени, и кои точно. Те ще са близо 2000 и повечето не са проблем. Има обаче 200-250 високопоставени членове на "Хамас", "Фатах" и "Ислямски джихад", за които "Хамас" настоява, но Израел не иска да пусне някои от тях."

Хардлайнерите в израелското правителство са категорично против спирането на войната. Целта, казват те - унищожаването на "Хамас" - не е постигната. И са прави. Такава цел обяви Нетаняху преди 15 месеца. Ще оцелее ли правителството?

"Това е големият въпрос. Защото макар и на практика да обяви, че се оттегля от правителството, Бен-Гвир си остави вратичка. Каза, че ако Нетаняху си промени позицията, той ще се върне. Явно и на него, както и на другия радикал - Безалел Смотрич, не му се иска да се явява на избори сега. Вероятността да се стигне до там обаче става все по-голяма."

• Блинкън заяви, че Израел трябва да приеме "път към формирането на независима Палестинска държава"

Значи евентуалната втора фаза на изпълнение на споразумението се очертава като най-проблематична за Израел и от вътрешнополитическа гледна точка. Да не говорим, че тя трябва да е началото на следвоенното уреждане на отношенията между Израел и палестинците...

"Преди въобще да стигнем до втората фаза потенциалните проблеми са много. Представете си дори само една палестинска ракета срещу Израел през тези 42 дни на първата фаза. Или ако бъде разкрит план на някоя терористична клетка да ни нападне. Израелската армия незабавно ще отвърне. Много крехко ще е примирието.

Да стискаме палци все пак да преминем успешно през първия етап. Но дори и това да стане, без съмнение следващата фаза ще е още по-проблематична, защото ще последва освобождаване вече на осъдени за тероризъм палестинци и това може да доведе до политически проблем - дори улични протести. Доста малки са шансовете всичко да се нареди тогава."

"Хамас" се обявиха за победители във войната. Иран, разбира се, се присъедини към това твърдение. Израел обаче смачка и "Хамас", и "Хизбулла" и има вече статут на едва ли не регионална свръхсила. Кой е все пак победителят? Или не му е дошло времето на този въпрос?

"Знаете ли, повечето войни между арабите и Израел приключват по много странен начин. Въпреки удържаните съкрушителни победи в тях, сред израелците обикновено цари дълбоко разочарование и неудовлетвореност. При арабите пък е тъкмо обратното - макар и да търпят поражения, те се смятат за победители. Така е било и през 1973-а, и през 2000 година, и през 2006-а. Мислят, че са победили, просто защото са оцелели.

Така е и понастоящем с Газа. Тя понесе безпрецедентна разруха и близо 50 000 жертви. А "Хамас" все пак твърдят, че са постигнали нещо с тази война. Може би защото няма алтернатива на "Хамас" в Газа - никой не въстава срещу тях. И затова те се готвят да диктуват какво да се случва там след войната.

За Иран пък съм сигурен, че не приемат нещата така, както ги представят. Те безспорно загубиха повече, отколкото спечелиха от тази война. Режимът на Асад в Сирия се срина. "Хизбулла" в Ливан бяха зрелищно бити. А от идния понеделник - когато Тръмп встъпва в длъжност - проблемите на Техеран ще станат много, много по-големи."