Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Веселка Стойнова: Парите за здраве трябва да отиват в много по-голяма степен за профилактика

Основна част от раковите заболявания не се дължат на наследствени фактори. Важен е скринингът!

Проф. Алексей Савов: Тълкуването на генетичните изследвания трябва да бъде извършено от лекари, които имат необходимата компетентност

| Интервю
Снимка: shutterstock

Основна част от раковите заболявания не се дължат на наследствени фактори. Това обясни пред БНР проф. Алексей Савов, началник на Националната генетична лаборатория.

"Наследствените карциноми съставляват 10 до 20% от цялото количество регистрирани карциноми.

Най-често доказаните генетични промени в една нормална клетка водят до това, че нейната регулация се променя и тя придобива характеристиките на туморна клетка". 

Той посочи, че има увеличение на запитванията към медико-генетичните консултанти за тълкуване на възможни фамилни случаи на карциноми. 

"Когато се направи едно обширно генетично изследване, ние се изправяме пред това, че генетичните промени не влизат в една категория. Има мутации, които са по-агресивни, по-рискови и вероятността да доведат до карцином е доказано по-голяма. Тези специфики са залегнали в стандартите по медицинска генетика. Тълкуването трябва да бъде извършено от лекари, които имат компетентност в тази насока". 

Проф. Алексей Савов

Макар и да нямаме чак такива възможности, както по-добре финансираните научни проекти в европейските страни, българските учени имат десетки изследвания, касаещи проучването на механизмите, свързани с развитие на онкологични заболявания, обясни още проф. Савов.

Имаме проект в областта на течната биопсия, посочи той в предаването "Хоризонт до обед". 

"За мен е класика, която е неотменна, когато трябва да диагностицираме едно онкологично заболяване, да разполагаме с материал от солидния тумор. Взимането на кръвна проба допуска, че в нея би имало наличие на туморни маркери, които биха могли да бъдат изследвани с по-специфични технологии. Течните биопсии не са абсолютен стандарт. Те трябва да бъдат опция, възможност за диагностика и за получаване на информация, както другите широко използвани и утвърдени методи". 

Проф. Савов коментира и необходимостта от използавенто на биомаркери за правилно лечение и диагностика.

"Това е подходът. Всяка туморна клетка е уникална, нейното поведение е уникално и познанието на различната спрямо нормалната генетика е решението как този тумор да бъде блокиран". 

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.

Да се утвърдят бързо скрининговите програми поне за рака на гърдата, на белия дроб, на дебелото черво и на простата. За това настоява доц. Веселка Стойнова, завеждащ на Клиниката по образна диагностика в "Аджибадем Сити Клиник".

"Парите за здраве трябва да отиват в много по-голяма степен за профилактика. Много по-лесно се лекува едно начално заболяване, отколкото един напреднал процес.

Има все по-добри практики, все по-добре екипирани болници и все повече специалисти. За разлика от много други развити европейски страни, в България не се чака толкова много за образно изследване. 

Не е сложно да се направи нито компютърна томография, нито магнитен резонанс по Здравна каса". 

Скринингът липсва като държавна политика, отбеляза още тя. 

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл. 

Д-р Ваня Митова


Диагностицираме все по-млади жени с рак на гърдата в късен стадий. Това съобщи в подкаста на БНР "В центъра на системата" д-р Ваня Митова, началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по онкология "Проф. Иван Черноземски".


Цялото интервю на Гергана Хрисчева с д-р Ваня Митова може да чуете в подкаста на БНР "В центъра на системата".
По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04