Отец Добромир постоянно е около строителните бригади, които се занимават с изграждането на българския храм в рамките на сградата на българското посолство в Лондон. Един амбициозен проект, стартирал преди година и четири месеца, в който се включиха много хора. Проект с много предизвикателства, като се започне от одобряването на предложението за дизайн на храма и се стигне до отоплението, електричеството и осветлението – все неща, които не се виждат при освещаването на една църква.
- Кое беше най-голямото предизвикателство, за да се стигне дотук?
- Най-голямото предизвикателство беше да сменим фасадата и предназначението на сградата. Това беше най-голямото предизвикателство, защото самата сграда е Listed building, т.е това е защитена сграда, паметник на културата, и трябваше да убедим английската държава, че имаме нужда от това тази сграда да бъде църква. Парадоксално е, защото в центъра на Лондон това е единствената нова църква, т.е. имаме църкви, които стават детски градини или променят функциите си, а ние, българите, правим обратното - една сграда, която е културна забележителност, я правим църква. Мисля, че с това Уестминстър може да се гордее и не случайно кметът на общината ще присъства на освещаването.

- Явно краят му се вижда и сега можем само да очакваме деня на освещаването?
- Сега вече сме на финалната права с украсата, поставянето на мраморите, на мраморния иконостас, довършването на купола. Смятам, че на 23-ти февурари ще имаме едно много красиво място, с което да се гордеем българите.
- Ще бъде ли запазено името на съществувалия преди на това място параклис?
- Да, разбира се. Ние запазваме името на мъничкия параклис, който съществуваше - "Свети Йоан Рилски Чудотворец", като покровител на българския народ. Интересно е, че много от нашите храмове в Западна Европа носят неговото име и той като покровител на българския народ е този, на който ние се молим и който е съвършено смирен човек и неговото смирение привлича. Ние също сме привлечени в неговия храм. Заради това в сърцето на Лондон ние имаме храм "Свети Йоан Рилски Чудотворец".
- Какво да очакваме на освещаването?
- На освещаването службата ще бъде възглавена от негово светейшество българския партриарх Даниил. Той пристига със своя викарен епископ Пахомий, със секретаря на Светия синод епископ Герасим Мелнишки, а също така и с ректора на Софийската духовна семинария. Домакин ще бъде, разбира се, негово високо преосвещенство митрополит Антоний, който отговаря за Западна и Средна Европа – това е неговата епархия. Но патриархът ще възглави светата литургия. Разбира се, ще имаме много гости. В самата служба на освещаването ще участва и архиепископът на Великобритания Тиатира Никитас, който е познат като архиепископът на Вселенската патриашия във Великобритания. Един изключително деен архиепископ, койти на нас, българите, много е помагал през тази година и половина. Когато ние не можехме да се събираме в български храм, той ни предостави един гръцки храм в Северен Лондон и ние сме много благодарни. Затова сме го поканили като наш официален гост.

- А когато премине цялата суетня около освещаването, вие ли ще поемете службите в храма на всекидневна база?
- Да, по Божията милост, аз оставам председател на църковното настоятелство и се надявам с Божията подкрепа да обгрижвам и да продължавам да обгрижвам българите в Лондон и във Великобритания.
- В един свят на бързи промени и кризи от всякакъв характер колко значимо е това, че българите ще имат свой храм в Лондон?
- За нас този проект беше една мечта, мечтата на две-три поколения българи, които са на Острова. Всичко започва още преди промените в България през 80-те години на миналия век. С помощта на едно братство, една организация, която се свързва с Оксфорд - "Свети Сергий Албан", е дадено първото помещение, което се намира недалеч оттук, за българска църква. Но като кажем църква се има предвид самото събиране на хора, а не като сграда, като място, на което хората да се събират и да служат литургията на собствения си език.
После, по времето на посланик Станчов, имаме тази възможност едно малко помещение в посолството да бъде обособено като параклис и то функционира в продължение на няколко десетилетия.
Така че, ето сега вече можем да се поздравим, че имаме първия български храм в Лондон. И за нас това е изключително важно. Много хора помогнаха за това. Нека да споменем и българската държава, която явно последните 10 години може би припознава църквата като своя съработник и смята, че е нужно да има такива храмове в Западна Европо и помага и се надявам все повече да помага, защото ние сме представители именно на българския народ, защото българската църква е неделима част от българския народ.
За мен това е много важно, българите да имат своята идентичност, т.е. когато ние сме в чужбина, губим своята идентичност и в един момент започваме да си задаваме въпроси кои сме. Някои стигат до нивото на народните танци и на рецептите, на едно битово ниво, но ние имаме една по-дълбока идентичност, която е духовна идентичност. Твърдо смятам, че трябва да бъдем тук и трябва да се грижим за нашите сънародници. Имаме много млади хора, които са родени тук и търсят православната църква, не толкова като част от тяхното семейство, а като нещо, което реално трябва да им помогне в живота. За съжаление, имаме опит на млади хора, които са минали през различни религии, дори секти, и когато дойдат при нас, ние се опитваме да им помогнем, за да открият тази съкровищница на православното християнство и на народа ни и те всъщност преоткриват християнството и своята култура.
Аз смятам, че е важно ние да сме тук, да сме на своя пост, дори защото войната на църквата е за всяка една човешка душа, за спасението на всеки. И този храм ще се превърне в дом на българите в Лондон и всеки е добре дошъл. И аз искам тук да благодаря на може би хилядите хора, които ни помагаха с финасови средства, с труд. Благодаря и на българската държава, която предостави 3,3 милиона лева тази църква да бъде построена. Благодаря също на много хора, родолюбиви българи, които пожертваха доста средства. Всички те са много ценни, дори и тези, които дори с един паунд са допринелси за този проект. И пак казвам, най-голяма заслуга има митрополит Антоний, който взе построяването на българския храм в Лондон като своя лична кауза. Той всъщност беше медиаторът между църквата и държавата и той направи така, че да се справим с всички препятствия, да имаме един добър завършек на започнатото дело.
Само 4 от стопанисваните 182 язовира на територията на Югозападна България преливат, съобщиха от териториалното поделение на държавното предприятие за управление и стопанисване на язовирите. Към момента няма опасност продължаващите валежи от дъжд да създадат рискови ситуации. С повишено внимание се наблюдават язовирите в района на Банско, Разлог,..
Въвеждането на мярката за СУПТО ще бъде от април 2026 година, уточняват от Министерството на финансите в съобщение, с което искат да опровергаят “манипулативни” според тях твърдения. “С промяна в Закона за ДДС, заложена в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г., се предвижда производителите и разпространителите на софтуериза..
Парламентарната комисия по туризъм прие бюджета на Министерството на туризма за 2026 година с 11 гласа "За" и 5 "Против". Общата стойност на бюджета е 14 742 800 евро. В тази сума влизат разходи за персонал в размер на 3 031 500 евро, издръжка и други текущи разходи - 10 731 700 евро и 979 600 евро за капиталови разходи. "Няма съществени..
В Скопие започна процесът за пожара в дискотека „Пулс“ в Кочани, при който загинаха 63 души. След като прочете имената на 34-мата обвиняеми и присъстващите им адвокати, съдия Диана Илиевска постанови да обедини делото „Кочани“ с обвинителния акт срещу собственика на охранителната агенция „Рубикон“ Александър Нацев. Той е обвинен в особен принос към..
На извънредна сесия Общинският съвет в Костинброд отпусна 400 хиляди лева на дружеството "Общински превози" за купуване на нови автобуси, след като тази сутрин изгоряха пет автобуса от автопарка в базата в село Петърч. Решението за отпускането на средствата е гласувано единодушно от всички присъствали 15 общински съветници, съобщи за БНР..
Парламентарна комисия по образование и наука одобри на първо четене проекта на бюджет. Два часа продължиха обсъжданията по параметрите в частта за образование и наука. Предвидените разходи за следващата година са над 5 милиарда и 800 милиона евро, посочи пред депутатите министър Красимир Вълчев, който представи параметрите: "4,8% от БВП...
Представители на Русия и на администрацията на американския президент Доналд Тръмп са съгласували помежду си мирен план за Украйна, съобщават "Файненшъл Таймс" и "Ройтерс". От Киев се изисква да направи значителни отстъпки по отношение на територията и на армията си в замяна на прекратяването на огъня, сочат източниците на двете медии, запознати с плана..
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
"При първичната и извънболнична медицинска помощ (ПИМП) увеличението е 5,5% и ние приемаме това като нещо разумно, съобразно ситуацията в държавата, не..