Калина Канева: Човек не трябва да се озлобява. Важното е да виждаш доброто

На въпроса какво е чувството да бъдеш будител?

"Какво е чувството ли? Аз не мога да се почувствам като будител, макар че всичко, което съм правила, съм го правила с цел да допринеса за тези личности, които са се появили пред моя поглед или в моето съзнание, четейки , научавайки по най-различни пътища за тях.  И колкото  повече съм се задълбочавала, толкова повече съм откривала какви сме длъжници на миналото, на хората от миналото. И това някак си в мен изработи някакво като кредо в моя живот. Кредо, което гласи следното: от миналите поколения имат право на живот и ние сме тези, които трябва да им го дадем. Да не останат забравени, защото те в своя живот са направили нещо много съществено, за да я има нашата страна, нашата култура, нашия народ." И бих казала, че те са истинските будители и на тях дължим много."

Кои са най-ценните акценти, които преоткрихте във вашите изследвания?

Основният акцент на моя път журналистически, а  преди това и учителски е бил българолюбието. Аз винаги все съм търсила българолюбци и тяхната дейност именно в тази посока, а именно българолюбието. Ако нещо съм постигнала именно, че съм върнала в нашето битие най-големите българолюбци. 

Иван Вазов е определил за най-големия българолюбец на 19-ти век Граф Н. П. Игнатьев.А пък  на този жесток и размирен 20-ти век  не знам дали ще се случи друг по-голям българолюбец, познавач на българската култура, история от акад. Дмитрий Лихачов."

За "Н. П. Игнатиев - графът на българите", книга която отразява 40-годишното и изследване.

"На стената висеше едно портретче, снимка в рамчица на жена, която ме прикова. Не знам с някаква магическа сила ме прикова този портрет и не можех да не попитам коя е тази жена. И той каза : "Това е майка ми. Тя е направила  за освобождението на България не по-малко от баща ми."... И попаднах на документи свързани с освобождението на България и там имаше няколко писма на Игнатиев до съпругата му,  в които той и описва събитията, които са се разигравали пред погледа му на Шипка. И аз бях изумена как един генерал, посланик на Русия в Ориента може на жена си с такива подробности, даже как оръдията са се представяли на връх Шипка и т.н. Каква е била тази жена, с която той да споделя такива неща?! Това много ме впечатли. Започнах да търся, да ровя, да разбера, че тя в края на краищата е една изключителна жена."

Повече чуйте в звуковия файл.