Бойкотът на търговските вериги и други теми от отминаващата седмица

Януарската инфлация отбеляза ръст, който се дължи основно на поскъпването на тока, водата и парното. Еднократният ефект от покачването на ДДС върху хляба и брашното (от нула до 20%) и на ресторантьорските и кетъринг услугите (от 9 на 20%) също натежа върху индекса на потребителските цени. Потребителски организации обаче хвърлиха основната вина върху търговските вериги и призоваха за бойкот, който само за един ден "изтри" една трета от оборота им, по данни на финансовото министерство. Това означава, че този ден държавата е събрала по-малко ДДС от търговските вериги. Възможно е тенденцията да се запази, защото има призив за бойкот и следващата седмица.

Купувачите се разделиха в мненията си за бойкота от "закъсняла мярка", "правят каквото си искат", "хората изнемогват" до "няма смисъл, защото утре пак ще пазаруваме в тях". Сред аргументите бяха, че трябва да се насърчава родното производство и че в малките магазинчета (част от които обаче понякога се "разсейват" при издаването на касов бон, а и често картовите плащания са невъзможни) продуктите са по-качествени. Други потребители отбелязаха, че заведенията и малките магазинчета зареждат част от стоката си от големите вериги, но я продават по-скъпо.

На извънредно съботно заседание правителството набеляза мерки срещу високите цени и обяви намерение да предложи законодателни промени за ограничаване на прекупвачите. Тавани на цените или ограничаване на цените като намеса от държавата няма да има, тъй като това може да доведе до дефицит или до спекула, заяви премиерът Росен Желязков, въпреки че именно такива призиви се чуха и от потребителски организации, и от част от парламентарните групи.

14 февруари бе сакралната дата, която правителството само избра, за да представи проекта на Бюджет 2025 година. Документът все още не е публикуван, а министър Теменужка Петкова обясни забавянето с необходимостта от изготвянето на структурно-фискален план. Според нея закъснението е договорено с Брюксел, където утре тя трябва да представи напредъка на страната ни по пътя към еврозоната пред министрите от валутния съюз (Еврогрупата). От "Демократична България" обвиниха кабинета, че саботира въвеждането на еврото, а от ГЕРБ - СДС не веднъж са отправяли същите обвинения към ПП-ДБ.

От "Възраждане" и МИР се усъмниха в данните за инфлацията (засега ценовата стабилност е единственият критерий, който страната ни не изпълнява от Договора от Маастрихт). Затова организираха протест пред Националния статистически институт, а след като председателят му Атанас Атанасов ги прие за разговор, поискаха оставката му.

Парламентарните спорове за регулаторите доведоха до поредната размяна на остри (и пикантни) реплики между бившите партньори от сглобката, а в пленарната зала имаше пореден рунд от споровете между съпредседателя на ПП Кирил Петков и председателя на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски. Петков определи санкционирания по "Магнитски" Пеевски като мафиотския бос от "Междузвездни войни" Джаба.

Самият Кирил Петков вече е подсъдим заради арестите на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова, докато беше премиер. "Джаба отвърна на удара", написа в социалните мрежи другият съпредседател на ПП Асен Василев, а Деница Сачева от ГЕРБ заяви, че "който иска правосъдие, не бива да се страхува от него".

В Мюнхен световните лидери се събраха на една от най-важните конференции по сигурността. Президентът Румен Радев призова повече отбранителни разходи и повтори познатата си теза, че мир в Украйна трябва да бъде постигнат по пътя на дипломацията. Радев дори се позова на плана на Хенри Кисинджър от 2022 г. за прекратяване на руската военна агресия, но пропусна да отбележи, че мнението на Кисинджър еволюира за по-малко от година и великият дипломат препоръча членство на Украйна в НАТО като "подходящ резултат" за край на пълномащабната война. След осем дни ще се навършат три години от руското нахлуване.

Подробности за тези и други теми от седмицата – в звуковия файл.