Марк Галеоти: С Тръмп късметът на Путин ще продължи

Интервю на Добрин Йотов с проф. Марк Галеоти

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Не бива да подценяваме Русия, не бива и да я надценяваме. Това според професор Марк Галеоти, историк от Лондонския университетски колеж, е един от най-важните уроци на войната, от чието начало се навършват три години в понеделник.

През седмицата, едновременно с началото на първите публични преговори със САЩ от 2021-а досега, представители на Кремъл поставиха като непременно условие за примирие в Украйна преразглеждане на структурите за сигурност в цяла Европа – намек за ултиматума отпреди войната, когато поискаха от НАТО да изтегли силите си от новите страни-членки, сред които и България.

Според автора на "Войните на Путин – от Чечения до Украйна" зад претенциите на Москва към НАТО да се оттегли от Източна Европа прозират по-скоро перчене и тактика на преговорите, отколкото истинска сила.

Г-н Галеоти, бихте ли обяснили как се случи така, че след като даде стотици хиляди жертви - убити и осакатени - руският народ не въстана и не отхвърли режима в Кремъл, както очакваха много хора на Запад?

"Трябва да си даваме сметка, че става дума за брутална полицейска държава, която доста често е и ефикасна полицейска държава. Повечето хора не са герои. Ако са убедени, че няма да постигнат нищо, като протестират, освен да бъдат арестувани, завлечени някъде, бити и хвърлени в затвора, повечето биха си останали в кухнята на топло.

На второ място, за повечето хора в Русия животът изобщо не е толкова лош. Да, инфлацията започна да се покачва, но също и заплатите, особено ако сте работник в някоя от оръжейните фабрики. Може и да има известно влошаване на жизнения стандарт, но засега не е толкова осезаемо.

Що се отнася до загубите, които наистина са ужасяващи, повечето от жертвите са отишли доброволно на фронта. Това са хора, които сами са направили избора да заминат на война. Политическата реакция би била съвсем друга, ако ставаше дума за наборници - младежи, които отслужват задължителната си военна служба.

И на последно място, пропагандната машина продължава бълва всякакви неща срещу Украйна и за Русия, която уж воюва за независимостта си. Като цяло руснаците не вярват много на тези твърдения, но поне една трета възприемат тезата, че тази война е неизбежна. Поради всички тези различни причини не сме достигнали момента, в който народът би предизвикал режима."

Не мислите ли, че твърде често в тази война и късметът помогна на Путин и хората му? Какво щеше да стане, ако Пригожин бе продължил марша си към Москва през лятото на 2023-та? Какво щеше да стане, ако през есента на 2022-ра след като освободиха Херсон и Харков украинците имаха силите да продължат напора? А през ноември 2024-та като че ли му се падна най-големият късмет - Доналд Тръмп да победи Камала Харис.

"Да, мисля си, че през цялото си управление Путин се ползва от "късмета на дявола", както казваме ние. Той дойде на власт в края на 1999-а - точно навреме за икономическото съживяване на Русия. Съживяването не бе в резултат на негова политика, но той можа да се възползва от него.

Късметът действително го следва и през тази война, след като взе катастрофалното и зле обмислено решение да нахлуе в Украйна. Някои от успехите на Русия се дължат на факта, че тя все още има генерали, които знаят как да се бият, и войници, които имат волята да се сражават. Но като цяло - да, късметът несъмнено е на страната на Путин.

Засега, за съжаление, Путин не изглежда да е оценил напълно този факт, макар че с Доналд Тръмп късметът му изглежда ще продължи. Изглежда вярва, че когато нещата вървят добре, това се дължи на неговия гений, а когато вървят на зле, то виновна е глупостта на подчинените му. Затова не си дава сметка, че всяка поредица от победи може да се обърне на поражение."

Активисти пред Бранденбургската врата в Берлин с маски на Тръмп и Путин и надпис, който е аналогичен на предизборния слоган на Доналд Тръмп - Да направим Русия отново велика. Снимка: БТА

Бихте ли коментирали поведението, което руските дипломати и говорители демонстрираха тази седмица - пълната им неотстъпчивост по въпросите за териториите на Украйна, за евентуалното разполагане на миротворци, по предложението за спиране на дронните удари по топлоцентрали и, отделно от това, грандиозните претенции към НАТО - не само да не приема Украйна, но и да декларира на всеослушание, че се отказва от решенията си на Букурещката конференция от 2008 година. На какво се дължи тази позиция - истинска сила ли се крие зад нея, или само шоу?

"Това е обичайната им тактика при воденето на преговори. Навремето и Съветският съюз е преговарял така. Започваш с нелепо високи изисквания, като твърдиш, че те са абсолютният минимум, който ще приемеш, макар и да знаеш, че ще трябва да се задоволиш с нещо по-малко.

Всъщност стилът на руснаците доста прилича на стила на Доналд Тръмп - като погледнем начина, по който той се опитва да накара украинците да му предадат половината от ценните си изкопаеми. Тръмп - също както руснаците - знае, че това няма да бъде прието, но стартира преговорите с много висока летва, с надеждата да я задържи достатъчно високо, когато най-накрая сключи споразумение. Общо взето, според мен, при руснаците става дума по-скоро за демонстрация на сила, отколкото за действителните условия, при които биха прекратили войната."

В България е популярна тезата, че Русия е била подценена като военна сила и това е струвало живота на много украинци. По-точно, че контранастъплението, което бе предприето през 2023 година за освобождаване на земите, завладени година по-рано, е било грешка в резултат на това подценяване. Вие като учен, който от десетилетия наблюдава и изследва Русия, какво мислите по този въпрос?

"На първо място бих призовал да бъдем поне малко по-смирени, когато коментираме тези събития. Да си даваме сметка, че украинците се сражават отчаяно за своята родина и държава. Лесно е да ги критикуваме отвън, но те са хората, които вземат решенията за своето бъдеще.

Допускали ли са украинците грешки - оперативни грешки - по време на войната? Да, разбира се че са допускали грешки. Никой никога не върши всичко перфектно. От друга страна, си струва да си спомним как в началото на нашествието военни специалисти в Лондон и Вашингтон прогнозираха, че това ще продължи няколко седмици, най-много месеци, докато Русия завладее цяла Украйна. Ясно е, че това не се случи. Можем да поставяме под въпрос отделни постъпки на украинците. Аз, например, не съм убеден, че резултатите от нахлуването в Курска област оправдаха вложените човешки и материални ресурси. Но, в крайна сметка, това, което има значение, е как ефективно - и противно на всички очаквания - украинците защитиха земята си."

Все пак, подценихме ли Русия и има ли риск отново да я подценим? Прав ли е Тръмп, ако наистина смята, че санкциите не могат да озаптят Кремъл?

"Първо за санкциите - да, те не могат да принудят Кремъл да се подчини. Но не това е целта им. Помислете колко дълго време вече страни като Северна Корея и Иран преживяват в такива условия. Един авторитарен режим никога няма да поддаде на такъв натиск. Това, което санкциите правят, е, че увеличават разходите. Руските оръжейни фабрики все още могат да се доберат до чиповете, от които се нуждаят за ракетите и дроновете, които произвеждат. Но за тази цел трябва да плащат цена, три пъти по-голяма от пазарната. Тоест целта на санкциите е да направят продължаването на войната по-трудно за Путин. Не могат да го спрат, но могат да го затруднят.

В началото на войната вярвахме, че Русия ще прегази Украйна. Когато това не се случи, пумпалът се завъртя в другата посока и изведнъж руснаците се оказаха некомпетентни пияници, които няма как да се справят в модерната война. Всъщност те са някъде по средата между тези две крайности. По свой си начин се адаптираха към войната и към санкциите. Не е задължително, че ще могат да продължат така до безкрай. Догодина може да започнат да усещат натиска истински. Но не бива да подценяваме способностите на Русия. Вгледаме ли се във войните, които е водила през вековете, намираме нещо като модел - почти винаги започва зле, но впоследствие се приспособява и намира начини да се наложи.

Не вярвам, че руснаците ще нападнат НАТО или други европейски страни. На тези, които казват, че до няколко години ще има ново нашествие, бих отговорил, че това е по-скоро намерение, отколкото възможност. От друга страна, Русия не е на път да се срине, нито пък икономиката й е на път да имплодира."

Защо днес в Европа се чувстваме по-несигурни, отколкото през 2021-ва? Къде сгрешихме? Напразни ли бяха жертвите на Украйна? Трябва ли ние, в Източна Европа, да се възприемаме като новата фронтова линия?

"В известна степен, да. Не забравяйте, Путин смята, че е във война със Запада. Че това, което се случва в Украйна, е прокси война. На това се дължат кампаниите на дезинформация, саботаж и кибератаки в Европа. Каквото и да се случи в Украйна, Путин ще продължи да си мисли, че е в конфликт с Европа, защото вярва, че тя се опитва да го свали от власт.

Защо се чувстваме по-несигурни днес? За мен причините са две. Едната е защото никога не сме си и помисляли, че ще станем свидетели на пълномащабна война в Европа. Въпреки трагедиите на Балканите от по-рано, това, което се случи в Украйна, бе неимоверно, истински шок. Другата причина да сме по-несигурни се казва Доналд Тръмп и възможността Америка да се изтегли от Европа. Станахме твърде зависими от американските гаранции за сигурност. Времето, в което живеем, е наистина много нестабилно и несигурно. Не врявам, че тази война ще се разшири, и не мисля, че Америка ще изостави Европа. И все пак толкова много от презумпциите, които имахме през 2021-ва, се оказаха под въпрос."