Балтийските страни влязоха от валутен борд в еврозоната с абсолютно същия курс, с който беше фиксирана валутата им към еврото.
С този пример започна коментара си пред БНР икономистът Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ), като добави:
Еврозоната дава по-голяма вероятност да нямаме голям макроикономически провал, какъвто имахме през 1997 г., когато се наложи да въведем валутния борд и да вържем лева за германската марка, после и за единната европейска валута.
"Не е вярно, че ще загубим суверенитет, ще имаме повече инструменти за паричната политика, която провеждаме, отколкото имаме при валутен борд", уточни още той.
"Когато си във валутен борд, 240 човека в парламента държат курса, разбира се и БНБ, но могат да променят курса тези 240 депутати. Сега, когато сме във валутния механизъм (ERM II), курсът зависи от тези 240 човека, но той се пази от германеца (общо казано), те не могат сами да го променят, защото германецът ще им каже, че са в механизъм и как така ще го променят. А в моментът, когато влезем в еврозоната, приключват. Т.е. валутният риск от това, което стои зад лева, когато той вече ще е евро, ще изчезне".
Ганев коментира широко разпространения пример, че при плащане с карта в страна, използваща евро, автоматично левовете се конвертират в общата европейска валута и затова няма проблем:
"Транзакционните разходи обаче ги има, а при приемането на еврото те ще изчезнат. Тъй като представях един доклад в Брюксел и бях там преди седмици, си направих проверка - отворих си транзакциите, с които съм си купувал кафе, сметнах си курса - ами, различен е. Малка е разликата - 0,16%, но има транзакционен разход, който с влизането в еврозоната ще изчезне. Това е един плюс".
Като друг голям плюс икономистът посочи валутния риск:
"Той често е невидим, но външните наблюдатели разглеждат страната като различна от тези от еврозоната и калкулират валутен риск в своето схващане за нашата страна. Което води до другия ефект (трети плюс) - вдигане на кредитния рейтинг. Това сме го виждали във всички страни, които влязоха в еврозоната. Пише го в докладите на кредитните агенции. Те казват: "Вашия кредитен рейтинг го поддържаме с положителна перспектива, защото искате да влезете в еврозоната, и в момента, в който влезете, ще ви го вдигнем най-малко с две стъпки и ще получите най-високия си кредитен рейтинг в историята, който започва с "А", а не с "Б". И вече инвестиционен, е сравним с този в западни държави". Това са три неща, които са безспорни, защото са факт и пропагандата не ги докосва".
Няма такъв аргумент, че ние сме една провалена държава и като влезем в еврозоната - ще станем успешна държава, подчерта икономистът и обясни:
"Можем да бъдем провалена или успешна и в двата варианта. Държавите могат да се развиват успешно, независимо от своята валута. Еврото би улеснило това ние да бъдем успешна страна, защото ще има повече доверие в нас, ще ни вдигнат кредитния рейтинг и ще отпадне валутният риск. Всичко това дава известна подкрепа, че можеш да бъдеш успешен".
"Много се спекулира как ние ще спасяваме други страни, но не трябва да забравяме друго, че може да се наложи те нас да спасяват - както стана с Гърция. Ако ние влезем в проблеми, тогава нежеланието ни да влезем в еврозоната дали няма да ни изиграе лоша шега и да няма кой да ни спасява. ... Големият мащаб на всичко, което се случва в България, ще продължи да се решава в нашия парламент и да се плаща с нашите пари. Моментът, в който някой отвън може да ти каже какви политики да провеждаш, е когато си закъсал", обясни още икономистът.
Според Ганев е реално съществуващ рискът държавата да задлъжнее по-бързо след влизането в еврозоната:
"Виждаме консенсус между експертите и между политиците, че този проблем е реален, но той съществува и извън еврозоната. Трябва да се борим за стабилни финанси. В момента еврозоната е цел, която ни дисциплинира. Когато влезем, ще трябва силен натиск отвътре, за да бъдем стабилни, а има и по-различни фискални правила. Има процедура по свръхдефицит и не е толкова лесно да бъдеш неразумен".
Интервюто на Стефан Кунчев с Петър Ганев и анкета на Валя Апостолова в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.
МОН да упражни контрол по отношение на държавната субсидия за заплати във връзка с големите разлики в заплащането на преподавателите. За това настоя пред БНР проф. Лиляна Вълчева, председател на Националния браншови синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ. " Държавата даде тези средства, които на 100% трябва да отидат само за..
Сградата на Националната гимназия по изкуствата в Трявна, опустошена при пожар през април, остава с временен покрив на прага на новата учебна година. Вече два месеца се чака решение за отпускане на необходимите средства за ремонт от Междуведомствената комисия за възстановяване при бедствия и аварии, въпреки гръмките обещания на властта, че ще се..
Психологът смята, че забраната ще породи голямо напрежение, особено в гимназиална възраст. След това ние откъде да знаем, че след училище, когато получат телефоните си, те няма да са цяла нощ на тях, попита Ангелова . За нея е напълно адекватно да няма телефони, докато тече учебният процес, но в свободното им време трябва да е..
В рубриката "Горещо сърце" ще ви представим капитан Мартин Попов от регионална служба Военна полиция – София . Част от работата му е секретна и затова няма как да разкаже повече за нея. Но като цяло с невидимото си присъствие те осигуряват спокойствието и сигурността на всички НАТО-ски военни делегации, осигуряват преминаването на техниката на..
"В архитектурата не можем да преповтаряме стари стилове – така се получава кич . Когато търсим да пресътворим стилове от минали епохи, винаги е неуспешно. Всяка сграда е огледало на епохата ." Това заяви пред БНР авторът на проекта за реконструкция на Националната художествена академия в София арх. Стефан Добрев, урбанист, специализирал в..
Законът за медиацията вече е в сила и съдиите са длъжни да предписват задължителна медиация по определен кръг дела. Медиаторите обаче са несъгласни с определените тарифи за заплащане на час работа. Те са записани в наскоро приета Наредба на ВСС, която е минала без необходимото обсъждане. Според адв. Надя Банчева, която е активен участник в..
България дава достъп до релсите си както за чужди, така и за частни жп оператори. Вчера Министерският съвет одобри процедура за избор на пътнически жп превозвачи, която заедно с покупката на нов подвижен състав, е част от реформите в националния план за възстановяване и устойчивост. Възлагането на договорите ще бъде на регионален принцип, като..
Размерът на потребителската такса не бива да бъде в ущърб на пациентите, но трябва и да подпомага финансово практиките на семейните лекари ,..
В момента се нагнетява много сериозно недоволство , заяви пред БНР проф. Николай Радулов, депутат от партия МЕЧ. " Настроението е опозиционно,..
Сградата на Националната гимназия по изкуствата в Трявна, опустошена при пожар през април, остава с временен покрив на прага на новата учебна година...
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Разкъсана облачност
Ясно
Предимно облачно