Руският театър в Израел - "Гешер" поставя "Ричард III" на Шекспир

20 години след началото, когато наред с "руски" артисти, започват да играят и такива, чийто майчин език е иврит, избухва войната между Русия и Украйна. Бягайки от фронта пристигат млади и утвърдени артисти, несъгласни че междудържавните конфликти могат да са разрешат с бомбардировки и и военни действия.

За някои от нях Израел е Земята на дедите им. За други - една от държавите, която дава достоен подслон на бежанци. На сцената на "Гешер", те играят рамо до рамо. Театърът е приютил не само артисти и режисьори , но и художници, музиканти, техничари с опит в сценичната работа.

Не за пръв път актриса играе класическа мъжки роли. Сара Бернар се е въплътила в Хамлет и това е разтърсило с новаторството си Парижката публика. Не се знае каква е трактовката на шекспировата пиеса при тази провокация. В Израел е необикновена интерпретацията на шекспировата драма Ричард трети, като ролята на най-жестокият крал на английска история се играе от...жена – Евгения Додина.

Актрисата е смятана за една от талантливите съвременни творци. На въпросът на един от критиците защо Ричард е жена, режисьорът Итай Тиран отговаря, че героят не бива да бъда еднозначно определен по пол. В наше време много жени дори по- пристрастно от мъжете "преминават през трупове", за да напреднат в кариерата си, независимо дали е в бизнеса, в политиката, в изкуството или науката.

Според Шекспир Ричард е бил куц и гърбат. Още щом се явява на сцената, Додина куца: обула единия си крак в ботуш с който тъпче всеки, който й се изпречи на пътя към целта и обувка с високо токче - нали е дама. Що се отнася до гърбицата, в самото начало тя липсва. Както в портрета на Дориан Грей, след всяко убийство, стореното започва да се трупа.

За други аспекти на интерпретацията на Ричар трети като стремяща се към върха жена, (без да подбира средствата) и за това какво е на върха и какво би станало, ако някой би откликнал на прословутата финална молба на Ричард: "Кон, кон! Заменям половин царство за кон!",  коментира театралната критичка Ина Гилберг.

"Необичайно културно събитие е Ричард III на театър "Гешер" Изборът на обръщане на пола на главния герой е някакво ритуално посвещаване в нея на Долина. А това е най-добрата и най-завършената роля. Да предадеш в ръцете на жена образа на най-кървавият герой от шекспировата класика, не е тълкуване на смяната на пола, а намек за новото място на жената, а и на мъжа. Друга жива легенда на театъра - актьорът Дорон Табори, изпълнява двойната роля на крал Едуард и херцогинята на Йорк, майката на Ричард.

При Шекспир Ричард е статичен образ на родения злодей Додина в главната мъжка роляи разказва за деградацията на личността, придобила власт и достигнала върха в кариерата си. В един момент всичко е постигнато и сякаш няма стимул за живот. Продължава да убива по инерция, но вече близките си хора, които й напомнят откъде е тръгнала , а може би и за средствата, които е използвала в неудържимия си възход. Има сцена от която се вижда ,че тези които ще я сменят, не се различават особено от нея.

За постигане на чувството за безнадежност спомага и стенографското решение на Еран Ацмон -  бяло и чисто пространство на сцената, изобразяващо желания връх на кариерата, спускат се черни таванни вентилатори, бръмчащи като повтарящи се спомени тежки или като кръжащи над трупове гарвани. Единственото, което може да успокои достигналия върха Ричард, са някакви глупави ( в случая електронни) игри, в които за момент да избяга от действителността. И дори някой да й дадеше искания кон, къде би могла да отиде, а и какво би правила там?"

В спектакъла персонажите са толкова много, но повечето актьори играят по две роли. Прилича на хор от солисти, сред които бе както звездата на трупата Саша Демидов, така и младите, пристигнали от Украйна и Русия творци, които освен с характеристиките на ролите си,  добре се справиха да изговорят почти без акцент трудните, преведени на иврит, шекспирови стихове.

Още по темата слушайте в звуковия файл.